О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр.София, 08.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3705 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Я. П. против решение № IV-55 от 17.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 554 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, Г.К., с което е потвърдено решение № 83 от 15.01.2016 г. по гр.д. № 4446 по описа за 2015 г. на Бургаския районен съд, тридесет и шести граждански състав, за отхвърляне на двата предявени от касатора срещу Прокуратурата на Република България иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от две прекратени наказателни производства над сумата от 150 лв. до пълния предявен размер от 5 001 лв.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Касаторът счита, че в сравнение с други случаи, при които пострадалият неоснователно е задържан под стража, на него му е присъдено обезщетение в много занижен размер.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил срещу Прокуратурата на Република България два иска с цена по 5 001 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от две прекратени наказателни производства, по които е задържан под стража два пъти за по три дни. Първоинстанционният съд е уважил тези искове до размера от 150 лв.всеки един, като ги е отхвърлил до пълния предявен размер, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните части. Съображенията на съдилищата, обуславящи ниския размер на обезщетенията, са краткият период на наказателното преследване и недоказаността на неимуществени вреди над обичайните. Що се касае до обезщетението за периода, през които ищецът е бил задържан под стража, съдилищата са взели предвид, че с постановление от 25.11.2015 г. на Бургаската окръжна прокуратура тези дни са били приспаднати при изпълнение на общото наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което е наложено с влязла в сила присъда.
С оглед тези мотиви на съдилищата поставеният от касатора въпрос е относим към изхода на спора. Не е налице обаче противоречие по този въпрос между въззивното решение и представената от касатора практика на ВКС. С решение № 310 от 2.11.2015 г. по гр.д. № 410 по описа за 2015 г.на Четвърто Г.О. на ВКС е присъдено обезщетение в голям размер, но за продължително наказателно преследване, причинило съществени неимуществени вреди. В другите две решения № 251 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 812 по описа за 2015 г. на Трето Г.О. и № 62 от 22.02.2016 г. по гр.д.№ 4776 по описа за 2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно лишаване от свобода за кратък период от време, действително е определено в много по-висок размер, отколкото присъденото на касатора. Разликата обаче между разрешените от ВКС случаи и настоящия казус е съществена и се състои в изтъкнатото от съдилищата обстоятелство, че дните на незаконното задържане са приспаднати от дните на наказанието „лишаване от свобода”, което е наложено на ищеца с влязла в сила присъда. Това означава, че макар задържането да е било незаконно и ищецът да е претърпял съответните неимуществени вреди от него, той е извлякъл и специфична полза, спестявайки си изтърпяването на законно наложено наказание „лишаване от свобода” за същия брой дни. Ето защо това своеобразно прихващане на вредите с ползите трябва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението, както са сторили съдилищата в съответствие с разясненията, дадени в т.II на ППВС № 4/1968 г.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-55 от 17.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 554 по описа за 2016 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: