O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 13.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 1901/2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производствoто е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2734/05.04.2017 г. на „М. 5“ – Е., чрез адвокатите А. С., С. Л. и А. А., срещу определение № 172 от 23.03.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по ч. гр.д. № 164 /2017 г., с което са оставени без уважение искания на жалбоподателя за спиране на производството и за отправяне на преюдициално запитване, както и е потвърдено определение № 16 от 12.01.2017г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 486/2016 г., с което последният е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по компетентност на Софийски градски съд.
С жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт, и в трите му части, като неправилен поради нарушаване на българския материален и процесуален закон, в частност на ЗОДОВ, както и на основните принципи на правото на ЕС като част от общностното право и несъобразяване с практиката на СЕС по прилагане на чл. 4, пар.3 ДЕС. В отделно представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване се извежда като обуславящ, на първо място, въпросът за това кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС- този по ЗОДОВ, общият исков ред или друг ред, като за него се навежда специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и се твърди противоречие между обжалвания съдебен акт и определение № 269 от 08.05.2015 г. на ВКС, III- то г.о. по ч.г.р.д .№ 1867/2015 г. по чл. 274, ал. 3 ГПК , както и с множество посочени и приложени определения на апелативни и окръжни съдилища, а също и с определение № 57 от 17.07.2014 г., ВКС и ВАС, смесен 5 чл. с-в, по ад. д. № 16/2014 г. по чл. 135, ал. 4 АПК. Във връзка с този въпрос е отправено и искане за спиране на производството по жалбата пред ВКС до приключване на ТД № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС, имащо за част от предмета си така поставения въпрос. На второ място се поставя, съответно уточнен, и въпросът за това дали образуваното пред СЕС производство по преюдициално запитване, когато заключението е от значение за правилното решаване на висящо пред национален граждански съд дело, е основание за спиране на последното? За този въпрос се навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с липсата на задължителна практика на ВКС по него. Поставят се в изложението още, с искане по тях да бъде отправено преюдициално запитване, въпросите за това дали принципите на ефективност, на отговорност на държавите членки за вреди от нарушено право на ЕС и на лоялно сътрудничество, допускат отказ да се реализира деликтната отговорност на Държавата с мотив, че съответните релевантни национални правни норми не допускат ангажиране на отговорността и за действия на последната съдебна инстанция, чието решение не е отменено, както и че лимитират чрез изричното им уреждане в ЗОДОВ хипотезите, при които може да се ангажира отговорността на Държавата за поведението на нейните админинистративни и съдебни органи, а също и приложението на специалния, предвиден в този закон облекчен процесуален ред до изрично уредените в него хипотези.
Ответниците по жалбата, Национална агенция по приходите и Върховен административен съд, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК , не ангажират писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на III-то г.о., като обсъди данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ в съответната част на касационно обжалване, като преграждащ и по аргумент от чл. 280, ал.1, т. 1 вр чл. 274, ал. 4 ГПК като постановен в производство по иск с цена над 5000 лв., въззивен съдебен акт, а и редовна, така допустима.
По допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, съставът на ВКС, III – г.о., съобразява и намира следното:
Производството пред Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 486/2016 г. е образувано по исковата молба на “М. 5”- Е. срещу Национална агенция за приходите и Върховния административен съд за осъждането им солидарно, на основание чл.4, пар. 3 ДЕС, да заплатят на ищеца обезщетение за вреди в размер на 7 549 928.42 лв. заради нарушено право на ЕС, в частност на Директива 2006/112/ЕО и чл. 267 ДФЕС, при съставяне на ревизионен акт с незачитане правото на данъчен кредит, потвърждаването му в производството по обжалване и неотправянето на преюдициално запитване относно тълкуването на приложимото общностно право, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите.
За да потвърди определението на Пазарджишкия окръжен съд, с което по възражението на ВАС като ответник, първоинстанционният съд е приел, че делото не му е подсъдно по правилата на местната подсъдност, препращайки го по компетентност на СГС, апелативният съд е приел, че приложим в случая е общият, уреден в ГПК, процесуален ред за разглеждане на иска, а не специалният, предвиден в ЗОДОВ. В частност, приел е при определяне на местно компетентния съд, за приложима нормата на чл. 108, ал. 1 ГПК уреждаща общата местна подсъдност на искове срещу държавни учреждения и юридически лица, а не предвидената в чл. 7 ЗОДОВ изборна местна подсъдност, предвид че ищецът не се позовава на установена по надлежния ред незаконосъобразност, с оглед нормите на общностното право, на действията на ответниците сочени като основание за ангажиране на деликтната им отговорност.
За да отклони искането за преюдициално запитване, въззивният съд е приел, че преценката за наличието на предпоставките за това е изцяло в прерогативите на съда, пред когото делото е висящо, като страната не е легитимирана да инициира подобно производсво и че в случая не е налице празнота или неяснота в релевантните за спора норми от правото на ЕС.
За да остави без уважение искането за спиране на производството пред себе си на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК до приключване на дело № С – 571/2016 г. по описа на СЕС, образувано по отправено преюдициално запитване от АС- Варна по адм.д. № 560/2016 г., апелативният съд се е позовал на разясненията в ТР№ 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС, приемайки, че преюдициален е само онзи спор, по който със сила на пресъдено нещо се признават или отричат права или факти релевантни за субективното право, предмет на спряното производство, което в случая не е налице.
При тези мотиви на апелативния съд и предвид, че обжалваното определение в частта, с която съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството, не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК ( не е преграждащо, нито изрично, в ГПК или друг спец закон, е предвидена неговата обжалваемост), така не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, характеристиките на обуславящ по смисъла на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС разкрива само първият от поставените в изложението въпроси. Този въпрос е част от хипотезиса на въпроса „ По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на Европейския съюз?“, който е предмет на ТД № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС и за което ВКС следи служебно. Това налага, на основание на чл. 292 ГПК, настоящето производство да бъде спряно до приемането и обявяването на тълкувателно постановление по посоченото ТД.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на I- во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. дело № 1901/2017 г. по описа на ВКС, III – то г.о. до приключването на ТД № 2/2015 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС и I – ва и II-ра колегии на ВАС с тълкувателно постановление.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: