О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр.София, 06.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3892 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Д. против решение №206 от 3.05.2017 г., постановено по в. гр.д. №180 по описа за 2017 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1503 от 30.11.2016 г. по гр.д. № 1160 по описа за 2015 г. на Русенския районен съд, четиринадесети граждански състав, за осъждане на касатора да заплати на Н. С. И. 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинено на 25.01.2013 г. в [населено място] непозволено увреждане, ведно с лихви и разноски.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ по следните въпроси:
1. Дали може да се приеме, че касаторът е удрял достатъчно силно, за да счупи стъкловидното тяло в окото на ищеца?
2. Ищецът е пострадал от побой, който е бил нанесен общо от три лица, а наказателното преследване е водено само срещу двама от тях. Налице е солидарна отговорност, която не е искана от ищеца. Освен това ищецът има отново отлепване на окото и от друг побой. Неизяснено е останало от кой момент ищецът има този проблем.
3. Ищецът е счупил ръката на ответника, което води до реторсия. По този въпрос според касатора обжалваното решение противоречи на решение № 37 от 20.07.2010 г. по наказателно дело № 700/2009 г. на ВКС, НК, Първо Н.О. на ВКС и Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по наказателно дело № 418/1989 г. на ОСНК.
Ответникът по касационната жалба Н. С. И. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С одобрено от съда споразумение по НОХД № 2596 по описа за 2014 г. на Русенския районен съд, първи наказателен състав, С. К. Д. е признал, че в съучастие с И. С. И. е причинил на 25.01.2013 г. на Н. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лещата, травматична катаракта и пролапс на стъкловидното тяло на дясното око, травматична мидриаза на дясното око, довело до трайно отслабване на зрението на дясното око. След така приключилото наказателно производство пострадалият е предявил срещу причинителите на непозволеното увреждане искове за солидарното им осъждане да заплатят 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Тези искове са били изцяло уважени, като съдилищата са съобразили, че пострадалият е претърпял силни болки и страдания от оперативна интервенция и продължително лечение и в резултат от побоя е настъпила трайна загуба на част от функциите на дясното око, без да има изгледи за възстановяване. Налице са и други трайни последици, изразяващи се в нарушена възможност за свиване и разширяване на зеницата, което води до трудна адаптация към светлина и тъмнина. Изводите на съдилищата се основават както на задължителната сила на споразумението, приравнено на присъда, така и на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Поставените от касатора въпроси нямат връзка с така изложените от съдилищата фактически и правни изводи, обусловили изхода на спора. Въпросите дали касаторът е удрял достатъчно силно, за да причини увреждането на окото, както и кога е възникнал проблемът с окото на пострадалия, са фактически, а не правни питания по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Затова по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Евентуалното наличие на още един солидарен длъжник по никакъв начин не променя правното положение на касатора. Съгласно чл.122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници и солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. Следователно непредявяването на иска срещу друг обикновен другар на касатора не може да рефлектира върху изхода на спора и не е основание за допускане на касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.
Реторсията като институт на наказателното право се прилага по отношение на леката телесна повреда и може да доведе до освобождаване от наказателна отговорност/чл.130, ал.3 от НК/. В случая обаче се касае до причиняване на средна телесна повреда и до ангажиране на гражданската, а не на наказателната отговорност на касатора, поради което този институт няма приложение. Затова не е относимо към спора и Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по н.д. № 41/1989 г. на ОСНК, в което е прието, че реторсия може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди. Няма никакво отношение към настоящия спор и решение № 37 от 20.07.2010 г. по наказателно дело № 700/2009 г. на ВКС, НК, Първо Н.О. на ВКС, с което е потвърдено присъждане на 60 000 лв. обезщетение за вреди от телесни повреди по предявен в наказателния процес граждански иск.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.
На ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство поради липса на данни за тяхното извършване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №206 от 3.05.2017 г., постановено по в. гр.д. №180 по описа за 2017 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1503 от 30.11.2016 г. по гр.д. №1160 по описа за 2015 г. на Русенския районен съд, четиринадесети граждански състав, за осъждане на касатора да заплати на Н. С. И. 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от причинено на 25.01.2013 г. в [населено място] непозволено увреждане, ведно с лихви и разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: