3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
гр.София, 21.11..2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3236 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. против решение от № 375 от 29.02.2016 г., постановено по гр. д. № 4683 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение № 5359 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 17378 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 5 състав, в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предложение първо от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 1200 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано по отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на решения № 292 от 11.03.2015 г. по гр. д. № 3435/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 267 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 344 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и № 26 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 4724/2007 г. на Трето Г.О. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е образувала през 2006 г. наказателно производство за престъпление по чл.313, ал.1 от НК срещу нотариуса С. К., което е приключило през 2009 г. с влязла в сила оправдателна присъда. За да определи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 1 200 лв. и да отхвърли иска над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лв., Софийският градски съд е взел предвид, че наложената мярка за процесуална принуда е подписка, престъплението, в което е бил обвинен не е тежко, а вредите са обичайни и се изразяват в стрес, притеснение и ограничаване на социалните контакти. Отказът да присъди по-висок размер на обезщетението с оглед накърнения престиж и авторитет на ищеца като нотариус, съдът е обосновал най-вече с обстоятелството, че за същия исков период срещу ищеца са били повдигнати и други обвинения в престъпления, за седемнадесет от които са постановени влезли в сила присъди. От тези присъди се изяснява, че предимно ищецът със своите деяния е увредил професионалната си репутация.
Въззивният съд е възприел като свои изводите на първоинстанционния съд и затова е потвърдил решението в отхвърлителната част. Следователно в обжалваното решение са взети предвид всички конкретни обективни обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо това решение по повдигнатия от касатора въпрос съответства на указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на представената от касатора съдебна практика. За да е налице противоречие между решения, с които са уважени искове за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, трябва да са определени различни по размер обезщетения за случаи, които са много сходни в основните факти-както на вида и тежестта на обвинението и на мерките за неотклонение, на вида, продължителността и момента на наказателното производство, така и на проявните форми на уврежданията/решение № 830 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1898/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Такива необосновани различия в размера на обезщетенията няма, тъй като не се установяват необходимите сходства между процесния случай и случаите в цитираните от касатора съдебни решения. С решение № 292 от 11.03.2015 г. по гр. д. № 3435/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС е присъдено по-голямо обезщетение на пострадалия, но за поддържане на обвинение в тежко умишлено престъпление. В решения № 267 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и № 26 от 4.03.2009 г. по гр.д. № 4724/2007 г. на Трето Г.О. на ВКС размерът на обезщетенията е обусловен от широката обществена разгласа на обвинението, а решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС се отнася за продължило извън разумния срок наказателно производство. Във всички тези хипотези пострадалите са имали чисто съдебно минало и професионалната им репутация не е била накърнена от влезли в сила присъди за извършени престъпления.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от № 375 от 29.02.2016 г., постановено по гр. д. № 4683 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: