О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр.София, 07.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2843 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. Х. и Д. Х. Х. срещу решение № 84 от 17.04.2019 г. по в.гр. д. № 51 по описа за 2019 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 385 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 359 по описа за 2018 г. на Разградския районен съд. С молба от 3.05.2019 касаторите са уточнили, че обжалват решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу ЕТ “Проше- Пано Панов“ иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 14 646,66 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от некачествен ремонт на изпускателни клапани на лек автомобил модел „Мини Купър С“. В останалите части касационната жалба е оттеглена, поради което производството следва да бъде прекратено.
Касаторите твърдят, че решението на Разградския окръжен съд е нищожно, недопустимо и неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочат очевидна неправилност на решението, както и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Изключва ли се деликтната отговорност на причинителя на вредата към собственика на увредената вещ, в случай че е налице облигационно отношение по договор за изработка, сключен между ползвател на вещта на договорно основание и делинквента?
2. Налице ли е противоправност на деянието при влагане на некачествени резервни части при ремонт на автомобил и следва ли изпълнителят на ремонта да отговаря деликтно пред собственика на вещта при увреждане на същата в резултат от ремонта?
3. Съставлява ли проява на общото задължение да не се вреди другиму влагането на качествени резервни части при извършване на ремонт на движима вещ, собственост на лице, различно от възложителя на ремонта?
4. Разполага ли с право на иск на основание деликт собственикът на повредена вещ спрямо причинителя на вредите, в случай, че последният има сключен договор за изработка с ползвателя на вещта, получил ползването на договорно основание?
5. Какви факти влизат в предмета на доказване при предявен иск на деликтно основание от собственика на движима вещ спрямо трето лице- изпълнител по договора за изработка, сключен с ползвател на вещта, получил ползването на договорно основание?
Ответникът по касационната жалба ЕТ „Проше-Пано Панов“ не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са изложили в исковата молба, че те двамата притежават в съпружеска имуществена общност лек автомобил „Мини Купър С“ с рег. № В 1981049, който с договор от 2.01.2014 г. са предоставили за съхранение и управление на третия ищец „Газмонтажинженеринг-РЗ“ ЕООД. Ползвателят е дал на ЕТ „Проше-Пано Панов“ през периода от май 2014 г. до февруари 2015 г. автомобила за ремонт на изпускателни клапани, за което е била платена сумата 3 596 лв. Извършен бил и ремонт на управляващия блок на автомобила от втория ответник „Петко Петков-72“ ЕООД за сумата от 3 039 лв. През октомври 2016 г. автомобилът аварирал и се установило, че поради счупване на изпускателен клапан се налага подмяна на двигателя, за което касаторите заплатили 14 646,66 лв. Ето защо ползвателят на автомобила „Газмонтажинженеринг РЗ“ и възложител на ремонта е поискал от едноличния търговец връщане на заплатената за ремонта на изпускателните клапани сума, касаторите като собственици на автомобила са поискали от него обезщетение за вредите, изразяващи се в стойността на подменения двигател в размер на 14 646,66 лв., а от втория ответник-сумата, дадена за ремонта на управляващия блок.
Разградският районен съд е отхвърлил предявените искове, а Разградският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Посочил е, че според приетата пред въззивната инстанция експертиза причината за повредата, наложила подмяна на двигателя, е некачественият материал, вложен при изработката на счупения клапан. Изпълнителят на ремонта ЕТ „Проше-Пано Панов“ носи отговорност за доброто качество на материалите, с които е извършил ремонта, но поръчващият „Газмонтажинженеринг РЗ“ ЕООД не е възразил в шестмесечния срок по чл.265, ал.3 от ЗЗД от откриване на скрития недостатък, поради което работата следва да се счита за приета, а претенциите срещу изработващия-за погасени. Затова искът на „Газмонтажинженеринг РЗ“ срещу едноличния търговец е отхвърлен. Въззивният съд е квалифицирал иска на касаторите срещу едноличния търговец за заплащане стойността на двигателя като предявен на деликтно основание, чиито фактически състав включва противоправност на извършените действия или бездействия, причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане и виновно поведение на прекия причинител на вредата. В случая вредата е настъпила при неизпълнение на задължението за влагане на материали с добро качество по договор за изработка. Увреждането е реализирано като неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не се касае за неизпълнение на общото задължение да не се вреди никому, произтичащо от закона, а за неизпълнение на една от страните по договора на задължението и по чл.261, ал.2 от ЗЗД. Това задължение има за адресат другата страна по договора и неизпълнението му не е свързано с ангажирането на деликтната отговорност към собствениците на автомобила. В този смисъл не се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане-не е налице противоправност на деянието. Ето защо в крайна сметка въззивният съд е счел за неоснователен предявения от касаторите иск срещу едноличния търговец.
По този начин въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора дали едноличният търговец дължи обезщетение на касаторите на претендираното основание, поради което въззивното решение не представлява отказ от правосъдие, както твърдят касаторите и не е нищожно на това основание.
Въззивният съд е разгледал иска на предявеното от касаторите деликтно основание, поради което решението е допустимо. Не се констатира и очевидна неправилност на решението, тъй като в мотивите на това решение не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма.
Дадените от въззивния съд разрешения на първия и четвъртия въпрос на касатора съответстват на съдебната практика, съдържаща се в ТР № 54 от 1986г. по гр.д. 21/86г. на ОСГК, в което е прието, че увреденият може да търси правата си на различни основания/договорно или деликтно/ по отношение на различни ответници. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е изключил априори деликтната отговорност на едноличния търговец заради наличието на облигационни отношения между него и ползвателя на вещта. Напротив, въззивният съд е обсъдил е наличието на всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане и е достигнал до извода, че не е налице противоправно поведение на едноличния търговец спрямо касаторите. Този извод е обосновал с различието на задълженията на ответника към съконтрагенгента по договора за изработка и задълженията към трето лице, което не е страна по договорните отношения. Спрямо поръчващия ответникът е длъжен да използва при изработката материал с добро качество. Спрямо третото лице е достатъчно материалът да е от средно качество по аргумент от чл.64 от ЗЗД. В случая клапанът е притежавал поне средно качество, тъй като е издържал пробег минимум от 4 500 км. и повече от година. При изработката ответникът трябва да полага грижата на добрия стопанин по отношение на поръчващия, а за да е налице непозволено увреждане срещу трето лице, трябва да има противоправно деяние. Касаторите обаче нито твърдят в исковата молба, нито доказват по делото, че ответникът е могъл да установи недостатъка в материала на изпускателния клапан, който не е бил видим с просто око, или че умишлено е вложил в ремонта клапан с недостатъци. Следователно разрешенията, които въззивният съд е дал и на останалите въпроси на касаторите съответстват на приложимите правни норми и на изобилната съдебната практика на ВКС по въпросите на непозволеното увреждане.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Газмонтажинженеринг РЗ“ ЕООД и Х. С. Х. и Д. Х. Х. против решение № 84 от 17.04.2019 г. по в.гр. д. № 51 по описа за 2019 г. на Разградския окръжен съд в частите, с които е потвърдено решение № 385 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 359 по описа за 2018 г. на Разградския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите против „ЕТ Проше-Пано Панов за връщане на възнаграждението от 3 596 лв. по договора за ремонт на лек автомобил „Мини Купър С“ и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 3039,20 лв. срещу „Петко Петков-72“ ЕООД, КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ поради оттегляне на жалбата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 17.04.2019 г. по в.гр. д. № 51 по описа за 2019 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 385 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 359 по описа за 2018 г. на Разградския районен съд за отхвърляне на предявения от Х. С. Х. и Д. Х. Х. срещу ЕТ “Проше- Пано Панов“ иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на 14 646,66 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от некачествен ремонт на изпускателни клапани на лек автомобил модел „Мини Купър С“.
Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: