О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 04.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 5202 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. П. против решение № 1158 от 26.08.2016 г. по в.гр.д. № 1799 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 2712 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 2821 по описа за 2015 г. на Пловдивския районен съд, ХІ гр. състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу Регионален инспекторат по образованието искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи всички основания за допускане на касационното обжалване по следните въпроси:
1.Ползват ли се със синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ работниците/служителите – членове на синдикално ръководство (председател и секретар), чиято структура е изградена на национален, териториален или отраслов принцип и дейността на синдиката е свързана с предмета на работа на работодателя, респективно синдикалната дейност се осъществява в широката основа на всички социално-икономически дейности по Н. (съгласно Устава на синдиката), а в предприятието на работодателя не съществува структура на синдиката, към чието ръководство принадлежи работникът/служителят, или щом в предприятието на работодателя няма структура на синдиката, към чието ръководство принадлежи, той не се ползва със синдикална закрила? Касаторът смята, че по въпроса е създадена противоречива съдебна практика. Според него решения № 667 от 15.11.2010 г. по гр. дело № 63/2010 г. на ВКС, ІV Г.О., № 170 от 24.09.2010 г. по гр. дело № 3147/2008 г. на ВКС, І Г.О., № 211 от 05.11.2015 г. по гр. дело № 438/2015 г. на ВКС, ІІІ Г.О., № 522 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 653/2010 г. на ВКС, ІV Г.О., № 1328 от 08.07.2014 г. по в.гр. дело № 1669/2014 г. на Пловдивския окръжен съд и решение № 371 от 15.08.2014 г. по в.гр.д. № 641/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд противоречат на решение № 447 от 10.01.2013 г. по гр. дело № 1276/2011 г. на ВКС, ІV Г.О., решение № 14 от 01.03.2013 г. по гр. дело № 206/2012 г. на ВКС, ІV Г.О. и решение № 181 от 12.07.2016 г. по гр. дело № 360/2016 г. на ВКС, ІV Г.О.
2.Подлежат ли на косвен (инцидентен) съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК действията и бездействията на административните органи (така както издадените административни актове), доколкото в АПК съществува глава ХV с наименование „Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията“ и в чл. 59, ал. 3 АПК законодателят е предвидил, че устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон? Касаторът твърди, че по този въпрос е налице основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл. 280, ал. 1, от ГПК, тъй като нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК била непълна, доколкото не било упоменато нищо за устните административни актове, както и за действията и бездействията на администрацията.
3.Длъжен ли е съдът, при наличие на искане от страна по делото, да извърши инцидентен (косвен) съдебен контрол на административен акт, който се противопоставя на същата страна, когато тя не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му? – касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи по този въпрос на практиката на ВКС/ решение № 66 от 18.04.2012 г. по гр. дело № 493/2011 г. на І Г.О., № 67 от 10.04.2014 г. по гр. дело № 5615/2013 г. на І Г.О. и № 88 от 09.03.2012 г. по гр. дело № 1131/2011 г. на ІІ Г.О./.
4.Длъжен ли е съдът да осъществи косвен (инцидентен) съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК върху административен акт, когато такъв контрол се твърди, че е осъществен, или действително е осъществен от друг съд (в случая ВАС) в производство, по което страната, на която се противопоставя този акт не е била участник?
5. Когато държавен служител заема постоянна длъжност след полагане на конкурс по ЗДСл., законно ли е назначаващият орган да го преназначи в същата администрация на по-висока в йерархията ръководна длъжност (над „Началник отдел“), без явяване на конкурс, по реда на чл. 82 ЗДСл. – чрез конкурентен подбор, ако в специален закон е предвидено, че последната длъжност се заема само чрез конкурс, но в този закон няма разпоредби, регламентиращи специални правила за провеждане на конкурс и такъв следва да се проведе по реда на общия закон?
6. При съдебен контрол на уволнение, извършено при съкращаване на щата, относно това дали е фиктивно съкращаването, съпоставими ли са трудовите функции на лицата, назначени с ПМС № 66/1996 г. с тези, които заемат длъжности по утвърдено щатно разписание? – Касаторът смята, че по този въпрос са налице всички основания за допускане на касационно обжалване, като сочи съответно противоречие с решение № 61 от 15.02.2012 г. по гр. дело № 1037/2011 г. на ВКС, ІV Г.О. и с решение № 1266/2005 г. по гр. дело № 767/2003 г. на ВКС, ІІІ Г.О.
7.Реално или фиктивно е съкращаването на щата, когато до голяма степен длъжностните (трудовите) функции на новоназначения работник/служител се припокриват с тези на този, който е уволнен и наименованието на длъжността е променено? Касаторът твърди, че по въпроса е налице противоречие между обжалваното решение и решения № 61 от 15.02.2012 г. по гр. дело № 1037/2011 г. на ВКС, ІV Г.О. и № 1266/2005 г. по гр. дело № 767/2003 г. на ВКС, ІІІ Г.О..
Ответникът по жалбата Регионално управление на образованието-гр. П. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя поради съкращаване на щата със заповед, връчена лично на ищеца с нотариална покана на 23.01.2015 г. Касаторът е повдигнал възражението, че лицето, което е издало заповедта за уволнение, било назначено с нищожни заповеди на Министъра на образованието и науката. Въззивният съд е приел, че нито една от представените по делото заповеди, касаещи служебното правоотношение на И. К., назначена на длъжност “началник Р. – П.”, не страдат от пороци, водещи до началната им нищожност. Тези заповеди са издадени от компетентен орган в установената писмена форма със съответните изискуеми реквизити, като не са налице и съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното издаване, както и несъответствие с целта на закона. Въззивният съд е констатирал, че при преназначаване на държавен служител от една на друга длъжност в същата администрация конкурсното начало не е нарушено, след като веднъж вече държавният служител е бил назначен въз основа на проведен конкурс по ЗДСл., служебното правоотношение е валидно възникнало и по силата на чл. 82 ЗДСл. служителят се преназначава на друга длъжност на основание проведен подбор. Затова съдът е приел за несъстоятелен довода на касатора за несъответствие на заповед № РД 10-91/ 13.02.2013 г. на Министъра на образованието и науката с целта на закона, а именно-с конкурсното начало, като е отрекъл да е издадена в съществено противоречие с материалноправна норма, което води до нейната нищожност. Взето е също предвид, че валидността на цитираната заповед е била потвърдена и от Върховния административен съд по реда на косвения контрол, когато този съд е разглеждал спора относно прекратяването на служебното правоотношение с И. К.. Всички тези изводи на въззивния съд съответстват както на ясните материалноправни разпоредби на чл.82 от Закона за държавния служител, така и на пълната и ненуждаеща се от тълкуване процесуална норма на чл.17, ал.2 от ГПК. Съобразявайки се с правната теория и наложилата се практика относно пороците, които водят до нищожност на административния акт, въззивният съд се е произнесъл инцидентно, че ръководният служител, който е прекратил трудовото правоотношение с касатора, е валидно назначен. Няма и противоречие между изложените от въззивния съд съображения и цитираната от касатора практика на ВКС, която касае случаите на косвен съдебен контрол при реституция на недвижими имоти по административен ред. Защитата срещу действията на администрацията и така наречените от касатора устни административни актове се осъществява при накърнени трудови права посредством предвидените в КТ искове, точно както е станало в настоящия случай. Ето защо по втория, третия, четвъртия и петия въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
След като на 15.10.2014 г. касаторът е бил уведомен, че длъжността му се съкращава, той е започнал да ползва отпуск за временна нетрудоспособност, като междувременно е предприел действия да се снабди със закрила от уволнение като ръководител на синдикат. Въпреки влошеното си здравословно състояние, на 20.11.2014 г. е бил приет за член, а на 22.11.2014 г. бил избран и за секретар на учредената общинска структура в [населено място] към “Синдикат С.”, която синдикална организация няма структура в Р.-П.. При тези данни въззивният съд е приел, че касаторът не се ползва със закрила при уволнение съгласно приложимата практика на ВКС по чл.290 от ГПК/решение № 447/10.01.2013 г. по гр. д. 1276/ 2011 г. на ІV Г.О.,№ 667/ 15.11.2010 г. по гр.д.63/ 2010 г. на ІV Г.О.,№ 14/ 01.03.2013 г. по гр.д. 206/ 2012 г. на ІV Г.О./. Според тази практика работник или служител, който е член на ръководен изборен орган на синдикат, изграден на териториален, отраслов или национален принцип, който няма организационно – структурно звено в предприятието на работодателя, нито има връзка със спецификата на полагания там труд, не се ползва от закрилата на чл. 333 ал. 3 КТ. Тази практика е съобразена с целите на закрилата-да се предотврати уволнение на синдикален ръководител заради синдикални убеждения, дейност и ангажираност и да се гарантира възможността за безпрепятствено отстояване и защита на интересите на работниците и служителите, които интереси в определени случаи са в колизия с тези на работодателя. Закрилата не се отнася до хипотезите на злоупотреба с права, когато от конкретните обстоятелства може да се заключи, че включването в ръководен орган на синдикална организация е само да се ползва работникът със синдикална защита към момента на връчване на уволнителната заповед. Следователно по първия въпрос на касатора няма противоречива практика относно настоящия случай на злоупотреба с право, поради което по този въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.
Последната група въпроси на касатора се отнася до извода на въззивния съд, че съкращението в щата е реално. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е преценил, че основните трудови функции, които определят заеманата от касатора длъжност, са били премахнати. Длъжността е била единствена и е била заменена с друга длъжност с различни по естеството си трудови функции. Въззивният съд е анализирал и приетото по делото допълнително разписание на длъжностите на персонала, назначен по реда на ПМС № 66/ 28.03.1996 г. в Р. – П., считано от 01.01.2015 г. за три длъжности – “организатор дейности” и “чистач” на пълен щат и “технически организатор” на половин щат, както и сключените за тези длъжности трудови договори. Стигнал е до извода, че назначените съгласно чл. 1 ПМС № 66/1996 г. лица не се включват в утвърденото щатно разписание за съответната бюджетна организация и техните функции не са съпоставими с тези на лицата по разписанието. Затова промените в щатното разписание не се влияят и не се обуславят от извънщатното разписание на лицата, назначени по реда на ПМС № 66/1996 г. Въпреки това съдът е извършил подробна съпоставка на длъжностните характеристики за длъжностите на назначените по ПМС № 66/1996 г. “организатор дейности” и “технически организатор” с тази на съкратената длъжност “изпълнител шофьор – домакин” и е приел, че не се установява идентичност на трудовите функции с тези на съкратената длъжност. Наличието на тези евентуални мотиви води до отпадане на необходимостта да се допусне касационно обжалване по шестия въпрос на касатора. Изложените от въззивния съд съображения относно реалното съкращение на длъжността на касатора съответстват по последния въпрос на касатора на задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 498/13.01.2012 г. по гр.д.№ 1561/2010 г. на ІV Г.О на ВКС, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1158 от 26.08.2016 г. по в.гр.д. № 1799 по описа за 2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: