Определение №188 от 24.4.2019 по ч.пр. дело №1293/1293 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 188

София, 24.04. 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов ч. гр. дело № 1293 / 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр чл. 306, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5745 от 27.02.2019 г. на Р. Д. Д. срещу разпореждане №1651 от 05.02.2019 г. на съдията –докладчик по гр.д. № 3830/ 2008 г. по описа на Плевенския районен съд за връщане на подадена от жалбоподателката молба за отмяна на влязло в сила решение.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно с произтичащите от това последици. Твърди се, че указаната от съда като държавна такса сума от 413,97лв. била неправилно определена и завишена при положение,че събраната за първоинстанционното производство държавна такса е в размер на 551 лв. и евентуално се дължи половината от нея по молбата за отмяна.
След образуване на настоящето производство по частната жалба е постъпило заявление от Р. Д. Д. с вх. № 3661/15.04.2019г,с което се иска освобождаване от заплащане на държавната такса от 413,97 лв , да се отмени разпореждането , с което частната жалба е изпратена на ВКС за разглеждане , да се отмени присъдения хонорор на адвоката на насрещната страна ,по издаден изпълнителен лист , както и друго определение – от 06.12.2010г , по гр.д № 593/2010г на ІІІ г.о на ВКС
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу преграждащ спрямо производството по отмяна съдебен акт, така допустима. Последващите искания ,направени със заявление вх. № 3661/15.04.2019г не следва да се разглеждат,тъй като не касаят настоящето производство, или са несвоевременни като процесуални действия – чл.64, ал.1 ГПК Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна
С обжалваното разпореждане съдията – докладчик по гр.д № 3830/2008 г. по описа на Плевенския районен съд е приел, че дадените с негово разпореждане № 13075 от 26.11.2018 г. указания за отстраняване на нередовности не са изпълнени в дадения едноседмичен срок,броен от 27.01.2019 г. когато указанията са съобщени на адвоката на молителката Поради това е върнал молбата за отмяна.
По делото е установено ,че на 23.11.2018г. Р. Д. Д.,чрез адв. Г. И., е подала молба за отмяна на решение от 09.03.2010 г. на Плевенския окръжен съд по гр.д. №1083/2009 г., с което е потвърдено решение № 1644 от 06.10.2009 г. по гр.д. № 3830/2008 г на Плевенския районен съд. Въззивното решение е влязло в сила на 06.12.2010г. като не е допуснато касационно обжалване В молбата за отмяна е посочено основание чл. 303, ал.1,т. 1 ГПК като се прилагат два документа с твърдения,че не са били използвани при извършване на графологическата експертиза в приключилото по същество на две инстанции исково производство по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 33, ал. 2 ЗС .
С разпореждане № 13075 от 26.11.2018 г. съдията докладчик по гр.д. №3830/2008 г.по описа на Плевенския районен съд е дал указания до молителката да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 413.97лв.,както и да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна в едноседмичен срок, в противен случай молбата ще бъде върната. Тези указания са съобщени чрез редовно упълномощения за производството по отмяна адв. Г. И. на 27.01.2019 г., като на 30.01.2019 г. Д. лично е подала възражение срещу разпореждането заради завишената според нея държавна такса по молбата за отмяна от 413.97 лв. На 04.02.2019 г. постъпва и изпратено по пощата на 31.01.2019 г. възражение от адвоката на Д., че таксата е прекомерна завишена т.к имотът бил наследствен .
Съгласно приетото в мотивите към т.10 и т.12 на ТР № 7/2014 г.на ОСГТК на ВКС, когато молителят се позовава на непълнота на доказателствения материал като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК и прилага писмените доказателства,той следва като част от редовността на молбата за отмяна под изискването за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна да изложи кога и при какви обстоятелства се е снадбил с тези доказателства ,за да се прецени дали те са новооткрити .
Едно от указанията до молителката,дадени с разпореждане №13075 от 26.11.2018 г на съдията- докладчик е било да се представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, което страната в дадения от съда срок изтичащ на 04.02.2019г.,а и към датата на постановяване на обжалваното сега разпореждане № 1651 от 05.02.2019 г.
за връщане на молбата за отмяна, не е изпълнила .Така молбата за отмяна е останала нередовна. Въпросът дали указаната държавна такса за производството по отмяна е правилно определена от първоинстанционния съд не е определящ за законосъобразността на разпореждането,с което е върната молбата за отмяна ,след като страната не е внесла в срок никаква държавна такса,включително считаната за дължима по-ниска такава и не е изпълнила останалите указания.
Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III то г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРДЖАВА разпореждане № 1651 от 05.02.2019 г. на съдията –докладчик по гр.д. № 3830/ 2008 г. по описа на Плевенския районен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top