О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 20.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 3760 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Р. против решение № 25 от 07.04.2017 г., постановено по гр.д. № 43 по описа за 2017 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 20 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 47 по описа за 2014 г. на Ямболския окръжен съд за осъждане на М. Н. Р. да заплати на Й. И. П. сумата от 28 800 лева на основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1/ Коя сума следва да се присъди по иск по чл. 59 ЗЗД при извършена замяна на недвижим имот – апартамент и дворно място: цената на апартамента или цената на заменяния недвижим имот?
2/ Към кой момент се определя размерът на обедняването и обогатяването: към момента на замяната или към момента на завеждане на исковата молба?
3/ Достатъчно ли е само с голословни, събрани в производството пред две различни инстанции свидетелски показания от един и същ свидетел, да се зачита като годно доказателство твърдение за наличието на извършен банков превод и направено плащане по банков път над 5000 лева?
Ответникът по жалбата Й. И. П., счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Бургаския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждането на 1 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Й. П. е посочил в исковата молба, че е установил интимни отношения с ответницата още през 2002 г. и е сключил брак с нея през 2006 г. През 2005 г., с оглед осигуряване на жилище за бъдещото семейство, чрез неговата майка В. Ф. заплатил на продавача на апартамент № 88, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 28 800 лв. Въпреки уговорката с ответницата, тя придобила апартамента на свое име, а след това през 2007 г. го е заменила с дворно място, върху което с негови лични средства и труд е построена сграда. След прекратяване на брака през 2012 г. сградата и дворното място са останали лична собственост на ответницата, поради което той е поискал тя да бъде осъдена да му заплати сумите, с които неоснователно се е обогатила-28 800 лв. при закупуването на апартамента и 71 200 лв. за вложените в строителството лични средства и труд.
Ответницата М. Н. Р. е оспорила предявените искове с твърдението, че имотите са придобити с нейни лични средства.
След като делото е върнато от ВКС за ново разглеждане, Бургаският апелативен съд с решение № 25 от 07.04.2017 г. по гр.д. № 43 по описа за 2017 г., е отменил първоинстанционното решение, в частта, с която ответницата е осъдена да заплати сумата над 28 800 лв. до 73 890 лв., представляваща увеличената стойност на недвижимия имот поради извършения с лични средства на ищеца строеж и е постановил друго решение за отхвърляне на този иск. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационната жалба е решението в частта, с която е потвърдено присъждането на сумата 28 800 лв., заплатена според ищеца от него при покупката на апартамента. За да счете този иск за основателен, въззивният съд е изложил на първо място съображения относно тежестта на доказване при оспорване на изявленията за плащане в нотариалния акт и допустимите доказателствени средства. Приел е, че по отношение на посочената в нотариалния акт за закупуване на апартамента цена и изявлението за нейното плащане в случая нотариалният акт няма доказателствената сила на официален документ. Спрямо ищеца като трето лице не се прилагат доказателствените ограничения на чл.164, т.2 от ГПК и той може да оспорва цената и плащането с всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания. След това съдът е анализирал бордерото на [фирма] от 8.11.2005 г./датата, на която е подписан и нотариалният акт за покупката на апартамента/, според което майката на ищеца е заплатила на продавача на апартамента 28 800 лв. Преценил е, че с помощта на това бордеро и в съвкупност с другите доказателства се установява твърдението на ищеца за плащането му на 28 800 лв. за закупуване на апартамента. Тези други ценени от съда доказателства са както документи за теглен от ищеца кредит в Англия, така и свидетелските показания не само на родителите на ищеца, но и на бащата и братовчедката на ответница, които са в същия смисъл.
Доказаното плащане от страна на ищеца на цената на чужд имот е окачествено като обедняване, а спестяването на разходите по това плащане от страна на ответницата е прието за обогатяване. Двете произхождат от общ фактически състав по смисъла на ППВС № 1 от 1979 г. Прието е, че обогатяването на ответницата с апартамента, който е на стойност 32 000 лв. надвишава обедняването на ищеца, поради което на него следва да му се присъди сумата от 28 800 лв.
Във връзка с доказателствения извод на въззивния съд за установеност на плащането на ищеца на сумата 28 800 лв. при покупката на апартамента касаторът е формулирал третия си въпрос. В този въпрос всъщност се съдържа невярното твърдение, че изводът се базира само на показанията на един заинтересован свидетел, чрез които ищецът се е опитал да установи плащане на сума над 5 000 лв. Както правилно е посочил въззивният съд обаче, в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.164 от ГПК, при които е предвидена недопустимост на свидетелските показания. Фактическите констатации на съда не се основават само на показанията на един, а на група свидетели и на писмен документ-банково бордеро, съставено на датата на покупко-продажбата. Следователно съдът е преценил доказателствата в съвкупност, както изисква процесуалният закон и практиката на ВКС. Ето защо по третия въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Другите два въпроса на касатора също съдържат погрешно интерпретиране на правните изводи в обжалваното решение. Въззивният съд не е преценявал обогатяването на ответницата и съответно обедняването на ищеца нито към момента на продажбата на апартамента, нито към датата на замяната с недвижимия имот. Констатирано е само, че обогатяването е с по-голяма сума от обедняването и е присъдена по-малката от двете суми. Всъщност въззивният съд е взел предвид, че обедняването и обогатяването са настъпили от група факти, които включват покупката на апартамента, замяната на закупения апартамент с дворно място, прекратяването на брака между страните и признанието, че след това постройката върху дворното място е останала индивидуална собственост на съпругата. Всички тези факти заедно представляват връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата, както е приел и въззивният съд. Този извод на съда съответства на т.5 на ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., а оценката на дължимата сума отговаря на т.4 от същото постановление. Следователно разрешенията на въззивния съд и по тези въпроси на касатора почиват на практиката на ВКС, поради което също не могат да обосноват допускането на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 07.04.2017 г., постановено по гр.д. № 43 по описа за 2017 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 20 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 47 по описа за 2014 г. на Ямболския окръжен съд за осъждане на М. Н. Р. да заплати на Й. И. П. сумата от 28 800 лева на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Н. Р.-[ЕГН], да заплати на Й. И. П.-[ЕГН], сумата 1 500/хиляда и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: