O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр. София, 13.06. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Ем.Томов гр. дело № 5536/2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 83885 / 20.06.2016 г. на „Т. С.“- ЕАД, чрез юрисконсулт Б. К., срещу решение № 3767 от 10.05.2015 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 410/2016 г. за потвърждаване на решение от 29.04.2015 г.на Софийския районен съд по гр. д. № 21911/2013 г., с което исковете на дру- жеството по чл. 422 ГПК, за установяване на вземане за главница и за лихва от доставка на топлинна енергия, са били отхвърлени.
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение заради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В отделно представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се поставя като обуславящ въпроса за това следва ли когато искът е установен в своето основание, но липсват данни за неговия размер, съдът да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице. Навеждат се, във връзка с поставения въпрос, специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК
От ответниците по жалбата, писмен отговор в срок е постъпил от М. Л. И., чрез адвокат Н. К., с който тя се оспорва като недопустима заради цената на всеки един от исковете по които е постановено решението, а под евентуалност- и като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., като съобрази данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и редовна, но се явява процесуално недопустима с оглед на критерия по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК като насочена срещу решение по оценяеми искове за вземания от договор, главният от които с цена до5000 лв. Първоинстанционното производство е било образувано по исковата молба на „Т. С.“- ЕАД срещу М. Л. И. за признаване на установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 4009.04 лв. равняваща се на стойността на доставената по договор, но незаплатена, топлинна енергия за периода м. декември 2004 г.- м. април 2012 г., както и сумата от 1750. 64 лв. за лихва за забава за периода 31.01.2005 г. – 27.11.2012 г. Исковете са с правна квалификация чл. 422 вр чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени са в условия на обективно съединяване и касаят вземане за главница и акцесорното, обусловено от главницата, вземане за лихва.
Искът за главницата е иск за парично вземане и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК като съвпада с търсената от ищеца сума. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба, като в настоящата хипотеза, както вече бе посочено, възлиза на 4009.04 лв. Толкова е и посоченият размер на главното вземане в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК Тази цена на иска , непроменена до края на инстанционното производство, е под предвидения в чл. 280, ал.1, т.1 ГПК праг от 5000 лв. Като недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 83885 / 20.06.2016 г. срещу решение № 3767 от 10.05.2015 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 410/2016 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5536/2016 г. по описа на ВКС, III- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: