O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. София, 25.06. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Т. ч. гр. дело № 1742 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1042 /19.02.2018 г. на Н. В. Д., чрез адв. М. Д. , срещу определение № 68 от 01.02.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 3/2018 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу разпореждане № 7109/09.08.2017 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2059/2015 г. за връщане на друга частна жалба.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, с довод, че правен интерес винаги е налице когато е нарушено едно право, а в случая била приета за основателна претенция за разноски за адвокатски хонорар на насрещната страна при неизяснени за съда фактически обстоятелства.Изтъква се още, че прекратяването на производството по жалбата е неправилно защото е свързано с производство, в което неправилно е била върната искова молба.
Ответникът М. Д. Р., чрез адв. П. Б., в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК с писмен отговор оспорва допустимостта на жалбата в частта, с която се иска и отмяна и на акта за връщане на исковата молба , както и нейната основателност в останалата част.
Жалбата, предвид данните по делото, е в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд, така допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да остави без разглеждане като недопустима частната жалба срещу разпореждане № 7109/09.08.2017 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2059/2015 г., с което е върната частна жалба срещу определение № 1300 от 15.05.2017 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК по същото дело, апелативният състав, след като е констатирал, че определението, с което се допълва в частта за разноски акта за прекратяване на първоинстанционното производство вече е било предмет на друга частна жалба на страната, по която друг апелативен състав на ВАпС се е произнесъл, е приел че не е налице правен интерес. Чрез обжалването за връщане на първата жалба срещу същия съдебен акт , при вече разгледана жалба срещу него , жалбоподателката не би могла да постигне правно значим за себе си резултат .
Определението е законосъобразно като краен резултат.
От данните по делото се установява,че с определение № 806 от 24.03.2017 г. по гр.д. № 2059/2015 г., образуваното по исковете на Н. В. Д. срещу М. Д. Р. по чл. 26 , ал.1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договорна ипотека, производството е прекратено заради неотстранени в многократно продължавания срок нередовности на исковата молба. С определение № 1300 от 15.05.2017 г., по молба на ответника ,прекратителното определение е допълнено в частта за разноските като ищцата е осъдена да му заплати 5049 лв. за адвокатско възнаграждение. Определението за прекратяване е било обжалвано с частна жалба № 10001/ 06.04.2017 г., подадена лично от ищцата, но след като е била оттеглила пълномощното от адв. Д., за което е уведомила съда с нарочна молба от 23.03.2017 г. Определението по чл. 248, ал. 1 ГПК първоначално е връчено на адв. Д. – на 01.06.2017 г., към който момент тя вече не е разполагала с представителна власт. Последната подава частна жалба вх. № 16834 /12.06.2017 г., която съдът оставя без движение с указание за изправяне на нередовности, вкл. за представяне на пълномощно. С разпореждане № 6490 от 19.07.2017 г. окръжният съд, след като констатира, че връчването на определение № 1300 от 15.05.2017 г. на адвокат с оттеглени пълномощия е нередовно, разпорежда то да се връчи отново, лично на ищцата, като дава указания на последната в едноседмичен срок да заяви дали потвърждава процесуалните действия на адв.Д. по подаването на жалба вх. №16834 /12.06.2917 г. Така Определение №1300 е връчено лично на ищцата Д. на 24.07.2017 г., като в едноседмичния срок от връчването, който съвпада със срока за потвърждаване на действията на адвоката, отново чрез адв. Д. Д. подава нова жалба – вх. № 22272 / 02.08.2017 г. ( пощ. кл. от 31.07. 2017 г.) срещу същото определение, с приложено за адвоката пълномощно от дата 30.07.2017 г.С разпореждане №7109/09.08.2017 г. окръжният съд връща първоначалната жалба заради непотвърждаване на нейното подаване, извършено без представителна власт. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба № 25444 / 13.09.2017 г., която ведно с жалби вх. № № 10001/ 06.04.2017 г. и 22272 / 02.08.2017 г. е изпратена на апелативния съд, пред който са образувани две производства. Първото е ч.гр.д. 2/2018 г на ВАпС, образувано по две жалби : ч.ж вх. № 22272 / 02.08.2017 г. срещу определение № 1300 от 15.05.2017 г на В. (по чл.248 ГПК) и по ч.ж. № 10001/ 06.04.2017 г. срещу определението за прекратяване на делото. Второто е по жалбата срещу разпореждането за връщане – като е образувано ч.гр.д. 3/2018 г., като последното е спряно до произнасянето на ВАпС по първото . Производството по ч.гр.д. № 2/2018 по описа на ВАпС е приключило с определение № 23 от 11.01.2018 г., необжалвано и влязло в сила, като с него са потвърдени както прекратителното определение на първоинстанционния съд, така и допълващото го определение , в частта за разноските .
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка от значение за допустимостта на всяко отправено искане до съда за защита, в случая чрез обжалване. По начало при обжалването на преграждащи определения, каквото е и това за връщане на частна жалба, правният интерес е съобразен от самия законодател в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно която разпоредба тази категория определения подлежат на обжалване. Допускането на правия интерес от закона по този начин не изключва преценката на съда за всеки отделен случай, при конкретните обстоятелства, като освен това не изключва и преценката на останалите положителни и отрицателни процесуалнни предпоставки за допустимост на производството . Страната е имала правен интерес за искането до апелативния съд да се произнесе по законосъобразността на връщането на нейна частна жалба, но така подадената частна жалба е била дублирана с друга частна жалба срещу същия съдебен акт, която е разгледана от надлежен съд . Правният интерес по конкретна жалба е налице дотолкова и докогато чрез конкретното искане до съда страната преследва законово призната цел или интерес, а именно да получи предвидена в закона съдебна защита. В настоящата хипотеза правото и на жалба срещу определението за допълване в частта за разноски е признато в чл. 248, ал. 3 ,изр. 2-ро ГПК , то е упражнето с частна жалба вх.№ 22272 / 02.08.2017г., по която апелативният съд се е произнесъл окончателно . Правото да се обжалва определението за осъждане за разноски вече е реализирано успешно от страната чрез жалба, по която въззивният съд се произнесъл по същество. Еднократната обжалваемост на актовете на съда е последователно прокаран в ГПК принцип и страната не разполага с право на жалба срещу акт, срещу който веднъж вече е упражнила успешно правото си на жалба .То е успешно , когато жалбата е разгледана ,дори да не е уважена . Правото на жалба в случая е погасено
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд , с-в на III –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 68 от 01.02.2018 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 3/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: