4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр.София, 27.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 60194 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община против решение от 4.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1567 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Б“ състав, в частта, с която е потвърдено решение № II-87-65 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 24240 по описа за2014 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 87 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против О. С. Т. иск за заплащане на 23 207,10 лв. неустойка по чл.12, ал.1, т.2 от договор № 260-00 от 26.06.2003 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Задължен ли е приобретателят на търговското предприятие за задължения, поети от прехвърлителя по приватизационен договор, сключен преди прехвърлянето на предприятието?
2. Може ли предвидената в чл.15, ал.3 от ТЗ солидарна отговорност на приобретателя и прехвърлителя на търговското предприятие да бъде поставена в зависимост от други фактори при наличието на фактите, посочени в хипотезата на правната норма?
3. Приложима ли е разпоредбата на чл.15, ал.3 от ТЗ за солидарността на приобретателя и прехвърлителя на търговското предприятие по отношение на задължения за изплащане на неустойки, породени от неизпълнение на задължения, поети по приватизационен договор, когато на страната на прехвърлителя е физическо лице, упражняващо търговска дейност и за кого възниква солидарност на страната на прехвърлителя-за физическото лице или за едноличния търговец?
Ответникът по касационната жалба О. С. Т. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Столична община е сключила на 26.06.2003 г. приватизационен договор за обществена тоалетна с О. С. Т. в качеството му на едноличен търговец, упражняващ дейността под наименованието [фирма]. В чл.8, ал.4 от договора е било предвидено задължение за купувача по приватизационния договор да поддържа в рамките на десетгодишния период на неотчуждаване общо две работни места на трудов договор. За неизпълнение на това задължение в чл.12, ал.1, т.2 е уговорена неустойка за купувача в размер на 150 на сто върху средната работна заплата за страната за всяко договорено, но неосигурено работно място за съответния период. Предприятието на едноличния търговец е продадено на 10.09.2010 г. на [фирма]. На 10.10.2013 г. Столична община е завела срещу прехвърлителя на предприятието О. Т. иск за заплащане на 23 207, 10 лв. неустойка по чл.12, ал.1, т.2 от договора за неподдържане на две работни места за периода от 1.07.2012 г. до 26.02.2013 г. Съдилищата са отхвърлили този иск със съображението, че продавачът на предприятието отговаря солидарно съгласно чл.15 от ТЗ само за задължения, възникнали до продажбата на предприятието, а за задълженията, породени след това, носи отговорност единствено купувачът. В случая искът е неоснователен, тъй като е насочен срещу продавача за задължение, възникнало след продажбата на предприятието. При тези мотиви първият въпрос на касатора е неотносим към спора, тъй като касае задълженията на приобретателя на търговското предприятие, срещу когото иск не е бил предявен. От решаващо значение за изхода на спора са другите два въпроса на касатора, които се свеждат до питането дали прехвърлителят отговаря за задължения, възникнали след прехвърляне на предприятието. Търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прехвърлянето му по своята същност е преминаване на съвкупността от един правен субект на друг. Прехвърлителят престава да бъде носител на правата и задълженията и те преминават в патримониума на приобретателя. Следователно същността на правната сделка/прехвърлянето на предприятие/ изключва възможността прехвърлителят да продължи да бъде титуляр на правата и носител на задълженията след сключването и. След прехвърлянето на предприятието правоотношенията и фактическите отношения преминават върху приобретателя. За да не се злепоставят интересите на лицата, които са станали кредитори на предприятието преди прехвърлянето посредством намаляване на имуществото, което обезпечава техните вземания, са създадени разпоредбите на чл.15, 16 и чл.16а от ТЗ. Тези норми предвиждат уведомяване на кредиторите, вписване, обнародване на прехвърлянето, разделно управление и солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника до размера на получените права. Това означава, че като изключение и в полза на старите кредитори е въведено задължение за приобретателя да носи солидарна отговорност за задълженията, възникнали преди прехвърлянето, но само до размера на получените права. Разпоредбите нямат приложение спрямо задълженията, които възникват след прехвърляне на предприятието, за тях отговаря само приобретателят, но не и прехвърлителят. Противоположното тълкуване, до което достига касаторът, води до неприемливия извод за отговорност на прехвърлителя за задълженията на търговското предприятие за неограничен период от време след прехвърлянето, което напълно би обезсмислило този вид сделки. Ето защо дадените от въззивния съд отговори на въпроса на касатора съответстват на материалния закон и не противоречат на практиката на ВКС. От решения № 213 от 30.12.2010 г. по т. д. № 29 от 2010 г. на Второ Т.О. на ВКС, № 8 от 12.09.2013 г. по т.д. № 507/2011 Г., на Второ Т.О. на ВКС, № 412 от 28.10.2011 г. по гр.д. № 1899/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, Г. К., ІV Г. О. НА ВКС става ясно, че разпоредбата на чл.15 от ТЗ се отнася само за съществуващи преди прехвърлянето задължения на предприятието, а не за породени след това задължения. Същото се отнася и до цитираните от касатора определение № 318 от 2.6.2014 г. по т. д. № 3841/213 г. на Второ Т.О. на ВКС, решение от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 12/2014 г. на Видинския окръжен съд и решение № 30 от 23.05.2014 г. по т. д. № 102/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. Другите решения № 205 от 8.09.2009 г. по гр. д. № 100382007 г. на Първо Г.О. на ВКС и № 80 от 26.07.2012 г. по т. д. № 287/2011 г. на Първо Т.О на ВКС касаят проблема за правосубектността на едноличния търговец и физическото лице, който в случая не е относим към изхода на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не трябва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 4.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1567 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., Втори „Б“ състав, в частта, с която е потвърдено решение № II-87-65 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 24240 по описа за2014 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 87 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против О. С. Т. иск за заплащане на 23 207,10 лв. неустойка по чл.12, ал.1, т.2 от договор № 260-00 от 26.06.2003 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: