О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
София, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1720 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и Н. Г. Ц. срещу решение № 41 от 05.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2582 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е отменено решение № 1253 от 24.02.2017 г. по гр. д. № 6646 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Н. Ц. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от н.о.х.д № 4048/2010 г.по описа на СГС над размера от 50 000 лв. до 100 000 лв., присъдено е допълнително обезщетение от 50 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частите за уважаване на иска над 10 000 лв. до 50 000 лв. и отхвърлянето му над 100 000 лв. до 200 000 лв.
Страните обжалват решението в неизгодните за тях части с твърдението, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Считат, че касационно обжалване следва да се допусне на основание т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касаторите по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и на цитирани от тях решения на ВКС. Прокуратурата на Република България смята, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Бившият министър на отбраната Н. Ц. е бил задържан на 1.4.2010 г. на излизане от лечебно заведение във връзка с повдигнато срещу него обвинение в предлагане на подкуп на длъжностно лице. По време на задържането той е бил поставен на колене с насочен към главата му пистолет, сложени са му били белезници, а заместник-главен прокурор от Софийска градска прокуратура го е обявил за абсолютен престъпник. Задържането е било заснето и показано по всички медии и е продължило до 8.6.2010 г., след което мярката за неотклонение е била изменена в парична гаранция от 15 000 лв. Наложена му е била и забрана да напуска страната, която периодично е била отменяна. В рамките на наказателното производство са били използвани и специални разузнавателни средства, които са били приобщени по делото. В крайна сметка с влязла в сила на 3.2.2015 г. присъда Н. Ц. е бил оправдан, поради което е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. Софийският градски съд е присъдил обезщетение от 50 000 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер, а въззивният съд е увеличил обезщетението на 100 000 лв. Този съд подробно е изложил фактите по делото и е обосновал детайлно критериите за определяне на размера на обезщетението. Посочил е, че по отношение на ищеца са били приложени специални разузнавателни средства, които сериозно са нарушили правото му на личен живот и неприкосновеност. Задържането на ищеца и развитието на наказателното производство, продължило пет години, са били предмет на отразяване и коментари в много медии, което допълнително е увредило изградения от него авторитет и добро име в обществото. Накърнено е било правото на ищеца на свободно придвижване, сериозно е била затруднена професионалната и политическата му реализация, налице е и негативно отражение върху физическото и психическото здраве на ищеца. Наказателното производство срещу него е било отразено в доклада за напредъка на страната по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията. Възприетите от съда конкретни критерии за присъждане на този размер на обезщетението са възрастта на ищеца, общественото му положение, образование, квалификации и чисто съдебно минало, продължителността на наказателното преследване, повдигнатото обвинение за тежко престъпление, възпрепятстването на развитието на ищеца в професионален план и на политическото поприще за срок от пет години, широкото медийно отразяване, повлияло негативно върху физическото и психическото здраве на ищеца. Като цяло причинените от наказателното производство последици са окачествени като значително надхвърлящи обичайните вреди.
Мотивите на въззивния съд са достатъчно конкретни и сочат, че този съд не се е задоволил да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, а е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания. Всички посочени от второинстанционния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и отговарят на утвърдената съдебна практика и на указанията, съдържащи се в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Не може да се сподели становището на прокуратурата, че влошаването на здравето в резултат от наказателното преследване не е установено посредством медицинска експертиза или съответната документация. Ищецът е претендирал обезщетение за настъпване на обичайното влошаване на здравословното състояние от наказателното преследване, за чието доказване са били достатъчни събраните по делото свидетелски показания. Цитираните от Прокуратурата на Република България решения на ВКС не съдържат необходимите сходства с настоящия случай, за да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос. Най-много до него се доближава казусът, разгледан в решение № 3 от 13.3.2012 г. по гр.д. №637/2011 г. на III ГО на ВКС, с което обезщетението за причинени на публична личност неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване е намалено от 50 000 лв. на 30 000 лв. Касае се обаче за съвсем различен период от време, за наказателно производство, продължило само две години, при което не е била наложена забрана за напускане на страната и не са прилагани специални разузнавателни средства. С решение № 95 от 29.4.2015 г. по гр.д. № 5462/2014 г. на III ГО на ВКС е намалено обезщетение за друг вид неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на съществуващо психиатрично заболяване от водено само две години наказателно производство, без да е налице злепоставяне на публична личност. В решение № 37 от 11.2.2009 г. по гр.д. № 5367/2007 г. обезщетението за такова злепоставяне е намалено, тъй като пострадалият все пак е довършил мандата си като кмет, имал е възможност с публикация в пресата да вземе отношение по повдигнатите обвинения, а мярката за неотклонение е била подписка.
Същият извод важи и за представената от касатора Ц. практика на ВКС. В решения № 344 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 2378/2014 г. на IV Г.О. и № 267 от 26.6.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на IV ГО на ВКС са определени по-високи размери на обезщетенията за неимуществени вреди, но за незаконни обвинения, които са били пряко свързани с професията на пострадалите и са причинили пълен и необратим срив на тяхната кариера. С определение № 1016 от 6.10.2014 г. по гр. д. № 1895/2014 г. на III ГО на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение, с което е присъдено по- високо обезщетение за неимуществени вреди от наказателно производство, при което обаче задържането под стража на пострадалия е продължило повече от шест години.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса на касаторите относно определяне размера на неимуществените вреди по справедливост въз основа на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства съответства на практиката на ВКС. Ето защо касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 от 05.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2582 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: