О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
гр.София, 31.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 171 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против решение № 51 от 14.09.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №154 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 121 от 16.04.2018 г. по гр.д. № 1611 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на искането на касатора за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 378 765,74 лв. от К. К. П..
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли в производство по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, по което е повдигнат спор по отношение на действителната цена на недвижим имот, съдът да съобрази всички обстоятелства във връзка с придобиването на имота и резултатите по доказателствените искания на страните?
2. Допустимо ли е изключването на обективно извършени разходи от размера на несъответствието поради обстоятелството, че с тези разходи не е придобито подлежащо на отнемане в полза на държавата имущество?
3. Какво следва да се разбира под „пари и активи от всякакъв вид“ по смисъла на параграф първи, т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ в рамките на релевантния период, когато тези вещи не са налични по банкови сметки и касети към момента на предявяване на исковата молба?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявеното искане.
Ответникът по касационната жалба К. К. П. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 6 825 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
През 2013 г. срещу К. К. П. е било повдигнато обвинение в извършено престъпление по чл.212, ал.5 от НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.10 от ЗОПДНПИ/отм./, поради което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е била уведомена да извърши проверка на имущественото и състояние. В резултат от проверката Комисията е констатирала значително несъответствие в размер на 306 269,71 лв., поради което е предявила искане пред съда да и бъде отнето посоченото в исковата молба имущество. Междувременно, преди подаване на исковата молба, наказателното производство срещу ответницата е било прекратено.
Бургаският окръжен съд е отхвърлил искането с основния аргумент, че за държавата не се е породило правото да отнеме имуществото на ответницата, тъй като не се установява връзка между придобиването му и извършена от нея престъпна дейност/ТР № 7/2013 г. на ОСГК/. Като допълнителен довод е посочил, че не се установява значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния доход по смисъла на легалното определение на понятието, дадено в параграф 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./, което трябва да превишава 250 000 лв. Според съда в случая несъответствието е 30 975 лв.-под изискуемия от закона размер. За да достигне до този извод, съдът е анализирал подробно приходите и разходите за проверявания десетгодишен период. Изключил е от източниците на финансиране сумата от 200 000 лв., която е била внесена от ответницата в банка на 12.09.2007 г. и месец по-късно е била изтеглена, тъй като тази сума е била на търговско дружество, а не на ответницата. Не са зачетени за приходи или разходи допълнителните парични вноски от 112 000 лв., направени в полза на дружеството, които по-късно са и били върнати.
Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че не се установява значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ в размер на 250 000 лв., изчислявайки в случая несъответствието на 23 283 лв. Този съд също е приел, че паричните суми, представляващи вноски по банкови сметки и погасителни вноски по кредити не съставляват имущество съгласно определението на чл.77, ал.4, т.1 във връзка с параграф първи, т.1 от приложимия закон. Легалната дефиниция на имущество действително включва активи от всякакъв вид, но изключва преминали през патримониума на проверяваното лице парични средства, за които не се твърди да са налични, тоест, към момента на проверката са били изразходвани и съставляват разход. За да подкрепи този извод, съдът се е позовал и на мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд, според които на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването му през периода от законни източници, направените разходи и възникналите задължения. В крайна сметка е констатирал, че парични средства, които са били в наличност у лицето или в негови сметки в определен момент, но не се установява да са налице и в края на периода, не са имущество по смисъла, заложен в ЗОПДНПИ.
Формулираните от касатора въпроси касаят мотивите на съдилищата относно липсата на значително несъответствие, което препятства правото на държавата да иска отнемане на имуществото на ответницата. Желаните от Комисията разрешения на втория и третия въпрос биха довели до възможността да се включат в проверяваното имущество парични вноски по банкови сметки през проверявания период, които не са се отразили на крайния резултат като актив, но според касатора биха увеличили размера на несъответствието до значителен по смисъла на параграф 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ-250 000 лв. Разрешенията на тези въпроси вече се съдържат в практиката на ВКС/решения № 129 от 8.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г. на Четвърто Г.О., №187 от 26.7.2011 г. по гр. д. №1557/2010 г. на Трето Г.О., № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на Четвърто Г.О. и № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Според тази практика предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, не може да се претендира/решение № 137 от 2.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края на този период. В параграф 1, ал.7 на ДР ЗОПДНПИ/отм/ е посочено значението на понятието „значително несъответствие“-това е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв., а след изменението-150 000 лв., за целия проверяван период. В мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд е прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникналите задължения/решение № 97 от 18.5.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/.
Следователно имуществото, което подлежи на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник са неразривно свързани/чл.21, ал.2 от закона/ и не могат да бъдат отделени, с цел да се достигне до разликата от 250 000 лв., както желае касаторът. Законодателят е имал предвид наличие на актив над 250 000 лв. в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. В този смисъл са дадените от въззивния съд разрешения на втория и третия въпрос на касатора, които съответстват на приложимата практика на ВКС. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
Първият въпрос на касатора се отнася до твърдението за симулация на цената, по която ответницата е продала недвижим имот, което твърдение въззивният съд е приел за недоказано. Дори да се приеме за установено, че действителната цена е по-висока от записаната в нотариалния акт с 51 000 лв. и тази сума да се прибави към несъответствието от 23 283 лв., сборът не би бил достатъчен за достигане на размера, посочен в параграф 1, ал.7 на ДР ЗОПДНПИ/отм/. Следователно разрешението на този въпрос е без значение за крайния изход на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на К. П. 6 825 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 14.09.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №154 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 121 от 16.04.2018 г. по гр.д. № 1611 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 378 765,74 лв. от К. К. П..
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на К. К. П.-[ЕГН], сумата 6 825/шест хиляди осемстотин двадесет и пет/ шест хиляди осемстотин двадесет и пет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: