ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2
София, 03.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Томов ч.гр.д. № 3994 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. против определение от 09.10.2018г по ч.гр.д № 2313/2018г на Софийски апелативен съд, подлежащо на обжалване в частта ,с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател на основание чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба срещу постановено по делото определение , указана в размер на 15 лева .
Частният жалбоподател поддържа неправилност на атакувания съдебен акт , като незаконосъобразен и необоснован и противоречащ на материалите по делото
Върховен касационен съд , ІІІ г.о , намира следното:
Жалба е процесуално допустима по реда на чл. чл. 274 ал.2 от ГПК,като подадена в срок от легитимно лице срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество ,частната жалба е основателна :
По постъпила касационна частна жалба срещу потвърждаването на преграждащо определение за прекратяване на гр.д № №696/2017г на Пернишки ОС , Софийски апелативен съд е дал указания с разпореждане от 14.06.2018г , включително за внасяне на 15 лв. държавна такса , макар че с определение от 27.04.2018г. Пернишки ОС е освободил ищеца и частен жалбоподател от внасяне на държавна такса в производството предвид представена декларация за материално и имотно състояние.
Поради указанието, жалбоподателят К. Б. е заявил отново молба за освобождаване от исканата държавна такса в размер на 15 лева , като е представил отново и декларация от 09.07.2018г., според която не притежава недвижимо имущество , хронично болен е, не получава заплата и наеми, рента , дивиденти , фирмата му на ЕТ е заличена след несъстоятелност, получава пенсия за инвалидност от 230 лв, женен е от 2016г в режим на разделност със съпругата си . С обжалваното определение Софийски апелативен съд е отказал на касатора да бъде освободен от държавна такса при частно обжалване, като не е взел предвид декларацията по смисъла на чл. 83 ал.2 т.1-6 от ГПК , Позовал се е на служебно известни му данни по гр.д №3167/2018г на САС , че ищецът има недвижимо имущество което не е декларирал ,тъй като по партида на ищеца (изискана по цитираното дело справка от АгВп) имало вписана възбрана на дворно място и вила в кв. Д. , ул. №506,,от което можело да се направи извод за съществуваща пристройка , получена по делба. Настоящата му съпруга е дарила на общите им деца съсобствен между двамата имот на ул. Д. Ц. [населено място] с нот. акт от 23.04.2014г .
Определението е неправилно.Софийски апелативен съд не е имал основание да ревизира постановеното освобождаване на ищеца от държавна такса .При данните , изтъкнати от състава като известни му служебно , не се касае за констатации по смисъла на чл.83, ал.2,т.7ГПК ,а за предположения. Изводите за притежавано недвижимо имущество от К. Б. са необосновани, доколкото фактите,посочени в определението, обективно не подкрепят направените изводи в опровергаване на декларираните обстоятелства. Въз основа на декларацията ищецът и частен жалбоподател е бил освободен от държавна такса в производството с определение, което Софийски апелативен съд не е имал основание да изменя.
По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІг.о
ОПРЕДЕЛИ:
Отменява определение от 09.10.2018г по ч.гр.д № 2313/2018г на Софийски апелативен съд в частта , с която е оставена без уважение молба на К. И. Б. за освобождаване от държавна такса по частна касационна жалба в размер на 15 лева и връща делото на Софийски апелативен съд за по-нататъшни процесуални действия .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: