O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
гр. София, 10.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3325/ 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5110/20.06.2017 г. на Л. К. Т. и В. Г. Т., чрез адв. В. П., срещу определение № 267 от 29.05.2017 г. на АС-Пловдив по ч.гр.д. № 286/ 2017 г. за потвърждаване на определение № 825 от 27.01.2917 г. на ОС – Пловдив по гр.д. № 459/2015 г., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателите по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването им от внасянето на държавна такса по подадената от тях въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно с доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че съставът на окръжния съд , администриращ жалбата срещу постановеното от него решение, не е бил компетентен да се произнесе по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, защото вече е бил формирал становище за дължимостта на държавната такса и нейния размер Според касаторите било е налице основанието за отвод по чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК и като не е констатирал това, апелативният съд е потвърдил един недопустим съдебен акт.. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се навежда специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се твърди противоречие именно между т. 12 от ТР№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и приетото в обжалваното определение по въпроса, съоветно уточнен, „ Допустимо ли е молбата по чл.83 ГПК за освобождаване от съдебни такси по жалба до горната инстанция, да се разглежда и по нея да се произнася съставът на съда, постановил решението, който е и администриращ жалбата срещу него или по молбата следва да се произнесе друг състав на този съд?“ Според защитата, този е смисъла на т.12 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС и по молбата можел да се произнесе или апелативния съд или друг състав на съда постановил решението, което се обжалва
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, във вр с чл. 274, ал.4 ГПК. .
По въпроса за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, касационната инстанция, съобразява и намира следното:
Първоинстанционното производство е по иск на Л. К. Т. и В. Г. Т. срещу [фирма] и [фирма] по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че не съществува ипотечно правоотношение, възникнало по силата на нотариален акт за договорна ипотека, сключен от ищците като обезпечение на банков кредит между ответниците. Срещу решение № 1469 от 15.11.2016 г. на ОС- Пловдив по гр.д. № 549/2015 г., с което искът е отхвърлен , ищците Т. са подали чрез окръжния съд въззивна жалба до Пловдивския апелативен съд, по която им е било указано да внесат държавна такса в размер на 2400 лв. В срока за изпълнение на указанията жалбоподателите са подали молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, оставена без уважение от първоинстанционния съд.
За да потвърди това определение апелативният съд е приел на първо място за неоснователно оплакването на молителите, че съдът постановил решението не е компетентен да се произнася по искането за освобождаване от държавна такса по жалбата срещу него , тъй като таксата се дължала по сметката на горния съд и той, като разглеждащ жалбата бил единствено компетентен да се произнесе по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Апелативният състав се е позовал на т.12. от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС . В случая, тъй като искането било направено пред окръжен съд, този съд е компетентния да се произнесе по него. За неоснователно, на второ място, е прието и оплакването относно преценката на окръжния съд за наличието на достатъчно средства у молителите след анализ на материалното им състояние на база представената декларации за семейно и имуществено състояние.
При тези решаващи съображения на съда в обжалваното определение , изведеният в изложението правен въпрос не се явява обуславящ изхода на делото по смисъла на т.1 от ТР№ 1 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Апелативният съд не се е произнасял по така поставения въпрос и същият не е бил включен в предмета на делото пред него, тъй като оплакванията във въззивната частната жалба се свеждат единствено до твърдението, че окръжният съд изобщо, т.с нито в същия, нито в друг състав, може да се произнася по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като това е от компетентността на по –горния, компетентен да разгледа и въззивната жалба срещу решението апелативен съд. Посочването от касатора на правен въпрос , който не е включен в предмета на делото пред въззивната инстанция, чийто акт се обжалва пред касационната, сочи липсата на общата предпоставка като положително условие за допускане на касационното обжалване. Формулирането на обуславящ изхода на делото пред въззивната инстанция въпрос се явява общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК , която в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т.1-т. 3 ГПК е годна да обоснове допускане на касационното обжалване.
За пълнота следва да се изтъкне , че при решаващата си дейност въззивният съд не е допуснал противоречие с изтъкнатата тълкувателна практика на ВКС .Съгласно цитираната т. 12 от ТР№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , компетентен да се произнесе по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е съдът, пред който то е направено, като това може да бъде както съдът, постановил обжалвания акт, така и съдът компетентен да разгледа жалбата Следователно, същият състав на съда, който е постановил решението и администрира жалбата срещу него, не е изключен по признак компетентност при произнесе по искането . За яснота, на касатора следва да се посочи,че наличието на основания за отвод по чл. 22, ал. 1, т.6 ГПК не влече недопустимостта на съдебния акт , а евентуално сочи на неговата неправилност заради предубеденост на състава, без обаче да представлява абсолютно основание за отмяната му, както и че в дискреция именно на страната е да поиска отвод на съдебния състав или негов член на това основание, без обаче съдията да е длъжен да се отведе, стига да мотивира защо не приема отвода.
Предвид изложеното, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 267 от 29.05.2017 г. на АС-Пловдив по ч.гр.д. № 286/ 2017 г.
Определението е окончателно.
Председател Членове 1. 2.