О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев ч.гр.д. № 3835 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „БАС Енерджи“ ООД против определение № 15900 от 28.06.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 8504 по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-3 състав, с което е отменено определение от 30.05.2019 г. по гражданско дело № 29089 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, 85 състав, за отхвърляне на молбата на ищеца Е. И. Г. за обезпечение на предявените искове, като вместо него е постановено друго, с което като обезпечение на исковете е спряно изпълнението по изпълнително дело № 20197810400181 на ЧСИ Г. Д..
Касаторът твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и искането за обезпечение на бъдещите искове да бъде отхвърлено.
Ответникът по частната жалба Е. И. Г. не взема становище по нея.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Е. И. Г. е посочил в исковата молба, че със заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 38666 по описа за 2008 г. е признато, че дължи за далекосъобщителни услуги сумата от 258,84 лв. и 65 лв. съдебни разноски. Изпълнителното дело за тези суми е било заведено от приобретателя на вземането „БАС Енерджи“ едва през 2019 г., когато вече е изтекла петгодишната погасителна давност. Ето защо е поискал да се признае за установено, че не дължи сумите и като обезпечение на исковете си е поискал да бъде спряно изпълнителното дело. Софийският районен съд е отказал да допусне обезпечителната мярка, но Софийският градски съд е приел, че давността действително е изтекла, поради което е отменил отказа на първоинстанционния съд и е спрял изпълнителното дело. Тъй като въззивният съд за пръв път е допуснал обезпечение на предявените искове, неговото определение подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.396, ал.2, изречение трето от ГПК, независимо от цената на обезпечените искове, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Според касатора изводът на въззивния съд за изтекла погасителна давност е погрешен, тъй като по време на принудителното изпълнение, извършено при действието на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., всички принудителни действия са прекъсвали давността. Разрешението на т.10 на ТР №2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС няма обратно действие и се прилага занапред от момента на неговото постановяване. Затова погасителната давност за вземанията срещу ищеца е започнала да тече на 26.06.2015 г. и все още не е изтекла към момента на образуването на изпълнителното дело през 2019 г. В тази връзка касаторът формулира два въпроса. Първият е тече ли погасителна давност за вземането на взискателя, докато е висящо изпълнителното дело за периода до постановяването на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, с което се отменя ППВС № 3/1980 г. Вторият е дали има действие занапред, или обратно действие тълкувателно решение на ВКС, с което се обявява за загубило сила предходно постановление на Пленума на ВС. Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивното определение противоречи на решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на Четвърто ГО на ВКС, в което е прието, че ТР № 2/2015 г. на ОСГТК има действие занапред. Настоящата инстанция констатира, че въззивният съд нито е разрешавал така поставените въпроси, нито отговорите им имат значение за изхода на спора. В ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. е прието, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. По настоящото дело е представен само изпълнителен лист за вземанията, издаден на 1.03.2011 г. по заповедно производство. Дори да се приеме, че издаването на този изпълнителен лист е част от изпълнителното производство и да се приложи даденото в ППВС № 3/1980 г. разрешение за прекъсване на давността, след 1.3.2011 г. няма данни за изпълнителен процес. Следователно от 1.03.2011 г. започва да тече нова петгодишна давност и преди настоящото изпълнително дело, образувано едва през 2019 г., тази давност е изтекла. Затова и без да се прилага разрешението, дадено в т.10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е видно, че вземанията са погасени по давност. Ето защо по първите два въпроса касационно обжалване не следва да се допуска.
Другите два въпроса на касатора се отнасят до твърдението му, че като обезпечителна мярка не може да се допусне спиране на принудителното изпълнение, без ищецът да внесе гаранция, тъй като по аналогия разпоредбата на чл.390, ал.4, изречение второ от ГПК трябва да се прилага и при обезпечение по висящо дело. Систематичното място на разпоредбата обаче не оставя никакво съмнение, че тя се отнася само за допускане на спиране на изпълнението като обезпечителна мярка на бъдещ иск. Тъй като нормата ограничава правомощията на съда да преценява вероятната основателност на иска съгласно общите предпоставки на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, тя не може да се тълкува разширително, както желае касаторът. Ето защо разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което и по тези въпроси касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15900 от 28.06.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 8504 по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-3 състав, с което е отменено определение от 30.05.2019 г. по гражданско дело № 29089 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, 85 състав, за отхвърляне на молбата на ищеца Е. И. Г. за обезпечение на предявените искове, като вместо него е постановено друго, с което като обезпечение на исковете е спряно изпълнението по изпълнително дело № 20197810400181 на ЧСИ Г. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: