О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
гр. София, 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3016 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. М. против определение № 541 от 10.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. №305 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено определение № 1090 от 20.02.2019 г. по гр. д. № 1801 по описа за 2018 г. на Ботевградския районен съд, IV-ти състав, за прекратяване на производството по делото и за осъждане на ищеца да заплати на Прокуратурата на Република България 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частният жалбоподател твърди, че определението е очевидно неправилно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Прокуратурата на Република България не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, приема следното:
И. Й. М. е изложил в исковата молба, че неговата товарна композиция-влекач марка „И.“ с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке марка „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , е иззета на 20.03.2013 г. на основание чл.242а от НК като веществено доказателство по обвинение на Районна прокуратура-гр. Плевен. С влязло в сила решение от 9.8.2017 г. на Великотърновския апелативен съд той е бил оправдан за обвинението в извършено престъпление и е постановено товарната композиция да му бъде върната. В резултат от извършеното отнемане на композицията по време на наказателното производство той е бил лишен от възможността да получава заплата и да плаща задължителните здравни и осигурителни вноски като самоосигуряващ се за времето от задържането/20.03.2013 г. до юли 2017 г. включително, които общо възлизат на 24 178,14 лв. За тези имуществени вреди е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение, квалифицирайки правното основание на този иск по чл.2, ал.1, т.5 от ЗОДОВ.
Ботевградският районен съд е прекратил производството по делото, приемайки, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация за предявяване на иска. При съвместното тълкуване на чл.2 и чл.6 от ЗОДОВ било видно, че легитимирани да предявят такъв иск са гражданите спрямо които е била упражнена наказателноправна и административноправна принуда. В конкретния случай ищецът не попада в хипотезите на нито една от точките от 1 до 7 на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Макар да е констатирал, че дадената от ищеца квалификация по чл.2, ал.1, т.5 от ЗОДОВ не обвързва съда, Ботевградският районен съд е посочил, че тази разпоредба касае незаконосъобразно прилагане на административна мярка от съда, тоест ответник по такъв иск следва да е съдът, а не прокуратурата. Изземването по НПК не може да се отъждестви с принудителна административна мярка, а представлява средство за процесуална принуда, целящо в досъдебното производство да обезпечи развитието на същото, а в съдебна фаза, представляващо задължително разпореждане с веществените доказателства, което следва да се извърши с присъдата. Не на последно място съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетение по този ред подлежат само преките и непосредствените вреди, които следва да са настъпили в патримониума на едноличния търговец, който е субект, различен от управителя в лично качество. В заключение- искът бил предявен от ненадлежна страна в процеса.
Софийският окръжен съд е потвърдил прекратителното определение, споделяйки правните изводи на първоинстанционния съд, с изключение на последния относно приложението на чл.4 от ЗОДОВ, тъй като този довод касае съществото на спора. Въззивното определение в частта, с която са възприети и инкорпорирани мотивите на първоинстанционния съд, представлява погрешно отъждествяване на материалноправната с процесуалноправната легитимация на страните. Това неправилно прилагане на процесуалния закон е видно от съдържанието на самото определение на Софийския окръжен съд, тъй като в него не е посочена нито една процесуална разпоредба, предвиждаща конкретна процесуална пречка за развитие на производството в случая. Цитирани са единствено материалноправни разпоредби на ЗОДОВ, които могат да се приложат само при разрешаване на спора по същество. Така съдът превратно е изтълкувал процесуалните норми, уреждащи възможността за прекратяване на делото, в противоречие с техния действителен смисъл/contra legem/ и е допуснал явно и съществено нарушение на задължението си по чл.2 от ГПК да разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Ето защо определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност.
Според мотивите на съдилищата основанието за прекратяване на делото е липсата на активна и пасивна легитимация на страните. Процесуалната легитимация/надлежна страна/ като предпоставка за допустимост на процеса е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца. Ако той претендира, че е било нарушено негово право и нарушението е извършено от ответника, тази легитимация е налице/чл.124, ал.1 и чл.26, ал.2 от ГПК/. В случая ищецът е посочил, че претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от изземване, извършено от Прокуратурата в хода на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Налице е следователно както активна, така и пасивна процесуална легитимация, поради което производството не може да бъде прекратено под предлог, че не са налице хипотезите на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Разноски на страните все още не следва да се присъждат. Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд трябва да бъдат отменени и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При квалифициране на предявения иск съдът следва да прецени дали е налице конфискация на товарната композиция като вид наказание, отменено по съответния ред и обуславящо приложимостта на чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 541 от 10.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. №305 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е потвърдено определение № 1090 от 20.02.2019 г. по гр. д. № 1801 по описа за 2018 г. на Ботевградския районен съд, IV-ти състав, за прекратяване на производството по делото и за осъждане на И. Й. М. да заплати на Прокуратурата на Република България 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение № 541 от 10.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. №305 по описа за 2019 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, както и потвърденото с него определение № 1090 от 20.02.2019 г. по гр. д. № 1801 по описа за 2018 г. на Ботевградския районен съд, IV-ти състав, за прекратяване на производството по делото и за осъждане на И. Й. М. да заплати на Прокуратурата на Република България 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: