О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
гр.София, 04.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2316 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК..
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. К. срещу решение № 116 от 27.03.2019 г., постановено по в. гр.д. № 158 по описа за 2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 1243 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 1891 по описа за 2018 г. на Великотърновския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора против „Терем-Ивайло“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 8 от 10.04.2018 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати 3 300 лв. обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Допустимо ли е в рамките на един работен ден, без работодателят да е поканил писмено работника като му предостави време и срок да даде обяснения съгласно чл.193 от КТ, да бъде осъществена цялата процедура по дисциплинарно уволнение?
2. Допустимо ли е във въззивното производство съдът да не преценява законосъобразността на първоначално обжалвания акт съобразно критериите на чл.195, ал.1 от КТ, а чрез писмени и гласни доказателства да се санират пороците в една заповед?
Ответникът по касационната жалба „Терем-Ивайло“ ЕООД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 800 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Б. К. е изложил в исковата молба, че на 20.02.2018 г. случайно взел парче метал на земята в двора на предприятието и го прибрал в чантата си на излизане от работа. При проверка охраната е намерила това парче, поради което е бил наказан с предупреждение за уволнение. Впоследствие, на 2.4.2018 г., е бил информиран за заповед № 60 от 29.03.2018 г., с която временно е бил преместен от длъжността „монтьор ремонт на машини и оборудване“ в отдел „Техническо развитие и поддръжка“ на длъжността „работник по ремонт на стрелково оръжие“ в цех „Ремонт на въоръжение“ за времето от 2.4. до 16.5.2018 г. Това било крайно унизително за него, тъй като след осем години съвестна работа като инженер, бил принуден да работи друга работа, която не кореспондира с квалификацията му. Информирал работодателя, че има здравословни проблеми/затруднения в дишането/, които не му позволяват да работи на това място, което е близо до галваничния цех и неговата аспирация. Възражението му не било взето предвид и е бил уволнен заради неизпълнение на заповедта за преместване, неявяване на новото работно място и неизпълнение на функционалните задължения на старото работно място. Посочил е, че не са му поискани предварително писмени обяснения за конкретния случай, не са спазени правилата за връчване на заповедта лично или по пощата с обратна разписка, а освен това е бил лишен от възможността да узнае нейното съдържание. Изтъкнал е също, че дори да е извършил нарушение, наложеното наказание е несъразмерно. Поискал е уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставането без работа в размер на 3 300 лв.
В отговора на исковата молба работодателят е изтъкнал, че взетото от ищеца парче метал всъщност представлява оловна заготовка за отливане на аноди, поради което правилно му е било наложено първото дисциплинарно наказание, което не е било обжалвано. Обосновал е временното преместване на ищеца на друга длъжност с производствена необходимост и е посочил, че работникът не е доказал наличието на здравословен проблем, който да налага да остане на същата длъжност. Заявил е, че от ищеца са поискани обяснения, които той е дал писмено. Тези обяснения са съобразени при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, която съдържа всички необходими реквизити и е била връчена на ищеца при отказ, удостоверен от двама свидетели.
Първоинстанционният съд е приел, че работодателят е изискал обяснения само относно отказа на ищеца да изпълни заповедта за преместване и че цялото дисциплинарно производство се е развило в продължение само на няколко часа, поради което процедурата по чл.193, ал.1 от КТ не била изпълнена. Работодателят е формирал и изразил предварително волята си и не се е съобразил с мотивите на работника. По другите две нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение, работодателят не е поискал обяснения. Освен това не е посочено кога е извършено всяко едно от нарушенията, поради което заповедта за дисциплинарно нарушение не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Ето защо районният съд е отменил уволнението, без да разглежда спора по същество.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявените искове. Този съд е констатирал, че поради възникнала производствена необходимост-договор за техническо обслужване на голям брой автомати с кратък срок за изпълнение, работодателят е издал заповед за временно преместване на ищеца в друг цех на работа, която той и преди е извършвал. Той е отказал да изпълни заповедта и се е явил на старото си работно място, поискал е среща с отсъстващия управител, която се е състояла няколко дни по-късно. На тази среща са му били поискани обяснения и му е даден срок да размисли до обяд. Приетото по делото писмено становище от 10.04.2018 г. представлява именно това писмено обяснение, в което работникът е аргументирал отказа си със здравословното си състояние-затруднения от аспираторен характер. По делото обаче не е доказано ищецът да страда от такова заболяване. Твърдението му, че е страдал от последиците от травматично увреждане на дясната раменна кост е заявено едва в хода на делото и не е действителна причина за отказа от преместване. Истинските съображения на ищеца са били, че не му харесва естеството на работа и не е съгласен именно той да бъде преместен, тъй като преместването може да бъде постоянно. В крайна сметка въззивният съд е приел, че заповедта за преместване е била в съответствие с чл.120 от КТ, за изпълнението и не се изисква съгласието на работника и не е доказана основателна причина за неговия отказ да я изпълни. Работодателят е поискал обяснения с цел реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, който ясно е разбирал целта на тези обяснения. Затова и процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е спазена, а наказанието отговаря на тежестта на нарушението.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора. Дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси обаче не са в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 53 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2943/2016 г. на III ГО, № 432/2010 г. по гр. д № 1322/2009 г. на III ГО, № 137/2010 гр. д № 20/2009 IV ГО, № 275/2012 г по гр. д № 985/2011 IV ГО, № 330/2013 г. по гр. д № 1220/2013 г. IV ГО, № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д № 7639/2013 г. IV ГО, № 272/2014 г. по гр. д № 145/2014 IV ГО на ВКС и много други. Според тази практика процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е формална и спазването и във всеки отделен случай трябва да се преценява не по формални критерии, а от гледна точка на целта на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ. Тази цел е да се даде възможност на работника или служителя да се запознае какво е деянието, в което е обвиняван, за да може да се защити, а работодателят трябва да се съобрази с обясненията, преди да наложи дисциплинарното наказание. Затова в закона няма изисквания за писмена форма на искането на обяснения, за предварително уведомяване, че се касае точно за процедура по налагане на дисциплинарно наказание, нито е предвидена определена продължителност на процедурата. В случая например само от краткото времетраене на процедурата от няколко часа в един ден не може да се достигне до извода, че работодателят не е взел предвид обясненията на работника. Обясненията са поискани устно, дадени са писмено и в тях не са се съдържали обективни причини за отказа на работника, поради което работодателят е имал правото да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.
Изискванията на чл.195, ал.1 от КТ към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание имат същото предназначение-да информират работника или служителя в какво се е провинил. В случая деянието на ищеца е едно единствено-отказ да изпълни заповедта за преместване, който отказ той е изразил като устно, така и с поведението си да не отиде на новото работно място, а да остане на старото си работно място, но без да върши нищо. Това деяние ясно е формулирано в заповедта за дисциплинарно уволнение като отказ на работника да изпълни заповедта за преместване № 60 от 29.03.2018 г. С индивидуализирането на заповедта за преместване, която работникът не е изпълнил, съответно е индивидуализирано и деянието в темпорално отношение, тъй като на него му е известно кога и по какъв начин е отказал изпълнението и. Затова няма противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС № 201 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 38/2009 г. и № 260 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 793/2010 г. на IV ГО.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на „Терем-Ивайло“ ЕООД 800 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 27.03.2019 г., постановено по в. гр.д. № 158 по описа за 2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 1243 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 1891 по описа за 2018 г. на Великотърновския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Б. Т. К. против „Терем-Ивайло“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 8 от 10.04.2018 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати 3 300 лв. обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконното уволнение.
ОСЪЖДА Б. Т. К.-[ЕГН], да заплати на „Терем-Ивайло“ ЕООД сумата 800/осемстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: