О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр. София, 20.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. №1033 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. Т. против определение № 3393 от 27.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 2912 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, с което е оставена без уважение частната и жалба срещу определение № 1466 от 3.4.2015 г. по т.д. № 100 по описа за 2012 г. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на нейното искане за освобождаване от внасяне на държавна такса от 205,36 лв. по подадена въззивна жалба.
Частният жалбоподател твърди, че определението е необосновано и неправилно. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставения в изложението въпрос, да го отмени и да я освободи от внасяне на държавна такса по въззивната и жалба.
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, като оспорва частната жалба и по същество.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Л. В. Т. е поискала да бъде освободена от внасяне на държавна такса по въззивната и жалба в размер на 205,36 лв. поради липса на достатъчно средства да заплати тази сума. Заявила е, че е безработна, отглежда малко дете и получава само детски помощи в размер на 35 лв. Благоевградският окръжен съд е оставил без уважение това искане със съображението, че молителката притежава по банкова сметка сума в размер на 10 268,11 лв. Макар влогът да е запориран и да е предмет на спора, от него има възможност съобразно чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./ да бъде изтеглена с разрешение на съда дължимата за държавна такса сума. Ето защо не е необходимо тя да бъде освобождавана от това задължение. Въззивният съд е възприел този довод и е потвърдил отказа на първоинстанционния съд да освободи Л. Т. от внасяне на държавна такса по въззивната и жалба.
Във връзка с мотивите на съдилищата в изложението си частният жалбоподател твърди, че по други дела, образувани по ЗОПДИППД/отм./ съдилищата са освобождавали ответниците от внасяне на държавна такса. За пример сочи гр. д. № 11/2007 г. на Благоевградския окръжен съд, без обаче да представи съдебния акт. Затова поставя въпроса дали, кога и при какви условия страните в производството с предмет иск по ЗОПДИППД/отм./ могат да бъдат освободени от заплащането на държавна такса по подадена въззивна жалба. Счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящата инстанция констатира, че по така формулирания въпрос за освобождаване от държавна такса при наличие на запорирано имущество, което може да бъде освободено от съда по реда на чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД/отм./ за заплащане на разноски за производството вече има формирана практика на ВКС, съдържаща се в определения № 458 от 10.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3450/2016 г., IV Г.О., № 208 от 6.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1041/2015 г., III Г.О. и № 297 от 25.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2235/2014 г., III Г.О.. Според тази практика при преценката дали молителят може да бъде освободен от дължимата държавна такса трябва да се вземе предвид и запорираното имущество, което е предмет на делото, тъй като това имущество може да бъде освободено с разрешение на съда и да се използва за заплащане на разноските за това производство. В този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на въпроса, който е приел, че това имущество продължава да принадлежи на молителя до постановяване на влязло в сила решение за отнемането му. Затова може да послужи за заплащане на държавната такса по въззивната жалба след съответно разрешение от съда, поради което частният жалбоподател не следва да бъде освободен от задължението си. Следователно обжалваното определение е съобразено с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска до касационен контрол.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3393 от 27.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 2912 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, с което е оставена без уважение частната жалба на лилия В. Т. срещу определение № 1466 от 3.4.2015 г. по т.д. № 100 по описа за 2012 г. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на нейното искане за освобождаване от внасяне на държавна такса от 205,36 лв. по подадена въззивна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: