О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр.София, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 930 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка С. Д. Т.-Б., против решение № 2429 от 19.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 6390 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено решение № 6969 от 20.10.2017 г по гр. д. № 10622 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, I Г.О., I-6 състав, в частите за отхвърляне на предявените от касатора против Н. С. М. и Н. П. М. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 11.06.2009 г., извършен с нотариален акт № , том I, рег. № , дело № г. по описа на нотариус под № в регистъра на Нотариалната камара, с който Д. Т. М. е прехвърлила на ответниците ѕ идеални части от апартамент № 13, находящ се в [населено място], район „Младост“, [улица], [жилищен адрес] ведно с избено помещение № 26 и 0,866% идеални части от общите части на сградата, иск с правно основание чл.42, б. „в“ от Закона за наследството за прогласяване нищожността на нотариално завещание № , том., рег. № , дело № г. по описа на нотариус с рег. № в регистъра на Нотариалната камара, с който Д. Т. М. е завещала на Н. С. М. и на Н. П. М. цялото си движимо и недвижимо имущество, поради това, че при неговото съставяне завещателят не е бил способен да разбира свойството и значението на извършеното действие, не е била спазена разпоредбата на чл.24 от ЗН, завещателното разпореждане и изразеният в него мотиви са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, завещателното разпореждане е извършено в присъствието на недееспособни свидетели, евентуален иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а“ и б. „б“ за унищожаване на гореописаното завещание поради това, че Д. Т. М. не е разбирала свойството и значението на извършеното действие и е била въведена в заблуждение от ответниците, както и по частна жалба срещу определение № 3988 от 20.12.2018 г. за допълване на решението по делото с присъждане допълнително на 3 000 лв. разноски на ответниците.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност, както и хипотезите на т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Валидно ли е изрично записаното в нотариално заверено завещание условие, че в случай на смърт на лицата, в чиято полза е направено завещанието, то същото следва да се счита направено в полза на трето лице и съставлява ли същото основание за нищожност на завещанието?
2. Представлява ли предварителното изготвяне на завещанието без присъствието на завещателя порок на завещанието, който да обуславя неговата нищожност или унищожаемост?
3. Представлява ли неизпълнение на договора за издръжка и гледане обстоятелството, че прехвърлителят е осигурявал сам своята издръжка по време на действието на договора?
4. Възпрепятства ли фактът, че страните по договора за издръжка и гледане не живеят в общо домакинство, изпълнението в пълен обем на задълженията, възникнали на основание сключения договор за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане?
Ответниците по касационната жалба Н. С. М. и Н. П. М. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е посочил в исковата си молба, че като правнук е наследник по закон на починалата на 28.05.2015 г. Д. Т. М., която на 9.6.2009 г. е завещала цялото си имущество на ответниците, а на 11.06.2009 г. им е прехвърлила ѕ от гореописания апартамент срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане. Заявил е, че ответниците не са полагали грижи за наследодателката, поради което е поискал разваляне на договора за издръжка и гледане. Предявил е и искове за прогласяване нищожността на завещанието, тъй като изразеният в него мотив, поради който единствено е направено разпореждането, е противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Заболяванията, от които е страдала Д. М. са я поставили в зависимост от ответницата, които са се възползвали от нея. Тези заболявания са се отразили на нейното психическо състояние, което я е направило неспособна да завещава. Освен това завещанието било нищожно поради нарушаване на разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗН. Според тези разпоредби завещанието се извършва в присъствието на двама свидетели. В случая тези свидетели, поради тяхната преклонна възраст/82 и 71 години/, не са били годни да удостоверят завещателното разпореждане, тъй като са били недееспособни, а нотариусът не е проверил тази дееспособност в противоречие с чл.578, ал.4 от ГПК. Евентуално е поискал унищожаване на завещанието, тъй като Д. М. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове и към него са представили договор от 2.12.2009 г., който според приетата по делото съдебно-почеркова експертиза е бил подписан от Д. Т. М.. В договора тя е заявила, че задълженията за издръжка и гледане се изпълняват, длъжниците заплащат за своя сметка мобилния телефон, който ползва, заплащат всички консумативни разноски за жилището и лекарствата, от които тя има нужда. Посочила е, че не желае друга издръжка към този момент, защото получава пенсия, която е достатъчна. Длъжниците извършват за своя сметка належащите ремонти в апартамента и поддържат жилището в хигиенно отношение. Тя решава по нейно усмотрение къде да живее през зимния период-в жилището, предмет на договора или в жилището на длъжниците. Въз основа на анализ на свидетелските показания Софийският градски съд е приел, че след като на 14.01.2009 г. Д. М. е постъпила в болница и на 19.01.2009 г. и е била извършена операция на лявата тазобедрена става, тя е имала нужда от непосредствени грижи, които са били полагани от ответниците в тяхното жилище в продължение на три месеца. След това по свое желание Д. М. се е завърнала в своето жилище, в което ответниците са продължили да се грижат за нея, наемайки жена да я гледа и посещавайки я ежедневно. Тези обстоятелства съдът е установил от показанията на свидетелите К. С. и И., които кореспондират с писмения документ от 2.12.2009 г. Констатирал е също въз основа на този документ, че страните са се споразумели как да разпределят разноските и не е имало изискване да живеят в едно домакинство, а прехвърлителката е решавала по нейно усмотрение къде да живее. Ето защо е достигнал до извода, че ответниците са изпълнявали точно договора за издръжка и гледане, поради което е отхвърлил иска за неговото разваляне. Мотивът на завещанието според съда е бил да се отблагодари на ответниците за положените от тях грижи. Този мотив не противоречи на закона и на добрите нрави, поради което завещанието не е нищожно на това основание. Била е спазена предвидената в чл.24 от ЗН форма на нотариалното завещание. Съгласно приетата по делото медицинска експертиза и показанията на свидетелите Д. М. е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Ето защо и исковете за прогласяване нищожността и унищожаването на нотариалното завещание са били отхвърлени.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частите, с които исковете са били отхвърлени, препращайки на основание чл.272 от ГПК към мотивите на Софийския градски съд. Освен това е изложил и свои собствени съображения като от фактическа, така и от правна страна. Този съд е приел, че ответниците са изпълнявали задълженията си по договора за издръжка и гледане. За да достигне до този извод, е обсъдил съдържанието на договора от 2.12.2009 г. и е анализирал показанията на свидетелите, придавайки най-голяма тежест на показанията на свидетеля К., тъй като той живее на същата етажна площадка, на която се е намирал апартаментът на прехвърлителката и ежедневно е формирал възприятия за грижите на ответниците. По отношение на останалите искове също е възприел правните изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд.
Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, както твърди касаторът. Според него едностранното и тенденциозно тълкуване на доказателствата от страна на въззивния съд и липсата на писмени доказателства за плащане на разноски от страна на ответниците е довело до този порок на решението. Такава превратна оценка на доказателствата не се установява от съдържанието на въззивното решение, поради което няма как да се окачестви като очевидна неправилност. Въззивното решение не съдържа вътрешни логически противоречия в мотивите, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на основание очевидна неправилност на решението не може да бъде допуснато.
В оспореното от касатора нотариално завещание Д. М. е посочила, че ако ответниците починат преди нея, завещава имуществото си на тяхната дъщеря С. А. М.. В исковата молба касаторът не е посочил тази клауза на завещанието като основание за неговата нищожност, поради което такова основание не е разгледано от съдилищата и по него не е формирана сила на пресъдено нещо. Следователно се касае за основание за нищожност, което не е било предмет на спора, поради което поставеният в тази връзка въпрос е напълно неотносим към делото и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Нещо повече-по същество тази клауза представлява обикновена субституция/условно завещателно разпореждане/, която е позволен и уреден в чл.21, ал.1 от ЗН институт на българското наследствено право, за разлика от фидейкомисарната субституция/чл.21, ал.2 от ЗН/. Затова прилагането на този институт не води до нищожност на завещанието.
Същият извод за неотносимост към спора важи и за втория въпрос на касатора. Макар в исковата молба да е общо посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗН, конкретният факт, на който се е позовал касаторът е, че свидетелите на нотариалното завещание поради напредналата си възраст са били недееспособни. Липсва твърдение в исковата молба, че завещателят не е изразил устно своята воля, а нотариусът е прочел предварително подготвен текст на завещанието. Такова твърдение се навежда едва във въззивната жалба, като повод за него са показанията на свидетелката И.. Според касатора тези показания безспорно доказват допуснатото от нотариуса нарушение, което води до нищожност на завещанието според цитираната практика на ВКС. Такова основание за нищожност обаче също не е било надлежно въведено по делото в исковата молба или посредством изменение на исковете, затова по него няма произнасяне, няма формирана сила на пресъдено нещо и въпросът е без значение за изхода на спора. Такова нарушение на нотариуса не е и установено по делото посредством показанията на свидетелката И.. Тя не твърди, че завещателката не е изразила устно волята си, а посочва казаното от Д. М.- че завещателката иска да благодари на ответниците, като им прехвърли жилището си и е станало точно това, което е искала. Такива показания не опровергават доказателствената сила на нотариалното удостоверяване, за разлика от цитираните от касатора случаи в решения № 191 от 22.01.2019 г. по гр. д. № 287/2018 г. на Първо Г.О. и № 135 от 14.02.2019 г. по гр.д. 3188/2017 г. на Второ Г.О. на ВКС. В първия случай завещателката не е могла да говори, а във втория случай инструментарните свидетели са заявили, че завещателят не е диктувал, нито е изразявал устно волята си пред нотариус, следователно нарушението е било безспорно доказано.
Третият и четвъртият въпрос на касатора имат значение за изхода на делото по иска за разваляне на договора за издръжка и гледане. Цитираната от касатора практика по тези въпроси действително изисква от длъжника по договор за издръжка и гледане да осигурява паричната издръжка на кредитора и да създаде общо домакинство, ако обаче такива задължения са в обхвата на уговореното между страните. Свободата на договаряне позволява отклонения от типичните права и задължения по този договор и съдът е длъжен да се съобрази с конкретните уговорки, а не абстрактно да възлага задължения, каквито страните не са имали предвид. В настоящия случай е видно както от договора от 2.12.2009 г., така и от показанията на свидетелите, че прехвърлителката по свое желание се е преместила от жилището на ответниците в собственото си жилище и не е искала създаването на общо домакинство, нито е претендирала от ответниците пълна парична издръжка за обикновените си нужди, които е задоволявала със своята пенсия. Ето защо дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси не противоречат на практиката на ВКС, която касае договорите, при които е предвидена издръжка и гледане в пълен обем.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Частната жалба на Х. Б. против определение № 3988 от 20.12.2018 г. за допълване на решението по делото с присъждане допълнително на 3 000 лв. разноски на ответниците е неоснователна. Към отговора на въззивната жалба ответниците са представили списък за разноски за адвокатски хонорар в размер на 3 000 лв./стр.34 по описа на САС/, а в публичното съдебно заседание на 5.10.2018 г. са представили още един списък за разноски в размер на 3 500 лв./стр.45 по описа на САС/. Към двата списъка са приложени и договори за правна помощ/стр.44 и стр.35/, според които ответниците са платили в брой на своя пълномощник 3 000 лв. на 4.12.2017 г. и още 3 500 лв. на 5.10.2018 г. Следователно въззивният съд правилно е допълнил присъдените разноски в размер на 3 500 лв. с още 3 000 лв., платени първоначално от ответниците. Общият хонорар от 6 500 лв. не може да се намали, тъй като делото е със значителна фактическа и правна сложност и при цена на иска от 90 ,389, 63 лв. възнаграждението е само два пъти над минималния размер от 3 241,69 лв.
При този изход на спора касаторът дължи 3 000 лв. разноски на ответниците за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2429 от 19.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 6390 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3988 от 20.12.2018 г. за допълване на решението по същото дело с присъждане допълнително на 3 000 лв. разноски на Н. С. М. и Н. П. М..
ОСЪЖДА Х. Х. Б.-[ЕГН], да заплати на Н. С. М.-[ЕГН], и Н. П. М.-[ЕГН], сумата 3 000/три хиляди/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: