О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр.София, 12.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2994 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. К. против решение № 88 от 2.5.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №680 по описа за 2017 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 367 от 29.9.2017 г. по гр. д. №1052 по описа за 2017 г. на Ловешкия районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от П. К. К. против Я. П. Р. иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК да и бъдат предоставени родителските права над малолетното дете Й. Я. Р., да се определи режим на лични отношения на бащата с детето и бащата да бъде осъден да заплаща 140 лв. месечна издръжка за детето.
Касаторът твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно и необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. За критериите, с които следва съдът да се съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, когато решава въпроса за упражняването на родителските права. Според касатора по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и решения № 267 от 23.9.2015 г. по гр.д. № 7140/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС и № 294/2015 г. по гр.д. №1454/2015 г. на Първо ГО на ВКС.
2. За значението на желанията и чувствата на детето при постановяване на решение по чл.127, ал.2 от СК. Този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Освен това разрешението на въззивния съд противоречи на решение №207 от 24.7.2013 г. по гр.д. № 911/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС.
3. Кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и непълнолетните деца и как следва да бъдат установени и ценени изменените обстоятелства, за да се достигне до извода за наличие на трайно и съществено изменение на обстоятелствата и следва ли възрастта на детето да бъде основен критерий? Разрешението на въззивния съд по въпроса противоречи на решение № 291 от 7.11.2012 по гр.д. №115/2012 г. на Трето ГО на ВКС.
4. За задължението на въззивния съд да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да възложи упражняването на родителските права. В съдебната практика, съдържаща се цитираните от касатора решения, е прието, че изслушването на родителите е задължително, като по своята природа то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснение на страните. В случая и пред двете инстанции страните са вземали становища лично, което обаче не представлява изслушване по смисъла на чл.59 от СК.
Ответникът по касационната жалба Я. П. Р. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
От фактическото съжителство между страните през 2010 г. е родено детето Й. Я. Р.. След раздялата им през 2013 г. съдът е предоставил родителските права над детето на майката, но още през 2014 г. е била постигната спогодба тези права да се упражняват от бащата, тъй като майката тогава не е разполагала с нормални условия да отглежда детето. През 2017 г. П. К. е сключила брак с Й. К., родила друго дете и създала ново семейство с добри битови условия. От друга страна майката на Я. Р., която според П. К. основно гледала детето Й., е починала. Тези нови обстоятелства са мотивирали П. К. да поиска упражняването на родителските права и първоинстанционният съд е уважил този иск. Въззивният съд обаче отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска на П. К.. Този съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е подложил на преценка дали условията за живот на детето при бащата са се влошили, а при майката са се подобрили до такава степен, че да обусловят промяната на упражняването на родителските права. В крайна сметка съдът е преценил, че бащата се грижи добре за детето, изградил е здрава духовна връзка и не следва да му се вменяват конкретни слабости, които да налагат промяната. Не е отрекъл положените от майката грижи за здравословното състояние на детето и подобрените и възможности да упражнява родителските права. Подкрепил е обаче запазването на сегашното състояние, тъй като детето е ученичка в първи клас, което е стресово състояние с оглед адаптацията в училище и е по-добре другите житейски фактори да бъдат запазени. Позовал се е на психологическата експертиза, според която средата на пребиваване на детето понастоящем не би възпрепятствала развитието му. Оставането в позната среда на връстници, обстановка и близки възрастни би подпомогнало Й. при развитието и, тъй като това дава сигурност и доверие. В противен случай евентуалната промяна и раздялата с родител, към когото е привързана, може да се окаже критична за адаптацията и да предизвика нежелани емоционални и поведенчески реакции. Така постановеното въззивно решение не може да се окачестви като очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни логически противоречия в мотивите, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
Въззивният съд е извършил комплексна преценка на всички обстоятелства, които имат значение за предоставяне на родителските права в изключителен интерес на детето и не е игнорирал нито едно от събраните по делото доказателства. При относително изравнени показатели на възможностите на родителите да полагат грижи за детето съдът е предпочел да запази съществуващото положение, тъй като вече един стресов фактор в живота на детето е настъпил/постъпването в училище/ и добавянето още един/промяна на семейната среда/ би довел до излишни и ненужни усложнения. Не може да се приеме, че по-големите възможности на майката и нейния съпруг да удовлетворяват потребностите на детето от материални блага и по-либералният възпитателен подход им дават предимство да се грижат за детето. Бащата има изградена достатъчно силна емоционална връзка с детето и полага нужните грижи, които не могат да бъдат пренебрегнати и не е нужно да бъдат замествани, а могат да бъдат допълнени от грижите на майката. Ето защо разрешението на въззивния съд на първия въпрос на касатора не противоречи на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и решения № 267 от 23.9.2015 г. по гр.д. № 7140/2014 г. на Четвърто ГО на ВКС и № 294/2015 г. по гр.д. №1454/2015 г. на Първо ГО на ВКС, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора предполага наличието на ясно, безспорно и самостоятелно формирано мнение на детето на кого да бъдат предоставени родителските права. При психологичното обсъждане детето не е заявило такова становище, а вещото лице изрично е отбелязало, че на тази седемгодишна възраст децата нямат изградени самостоятелно формирани позиции и мнение. Изяснява се единствено незначителен конфликт с бащата по повод скарване с друго дете, при което бащата правилно е отказал безкритично да възприеме гледната точка на своето дете. От този конфликт не може да се достигне до сериозен извод за липса на възпитателски качества на бащата, както подробно е обяснено в заключението на вещото лице. Затова, поради липсата на правно значимо мнение на детето, вторият въпрос не е относим към изхода на делото и не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
На поставените в четвъртия въпрос на касатора проблеми са дадени принципни разрешения в раздел V на ППВС № 1 от 12.11.1974 г., от които въззивният съд не се е отклонил. Не е било констатирано влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето, за да може да се промени възлагането на родителските права. Цитираното от касатора решение № 291 от 7.11.2012 по гр.д. №115/2012 г. на Трето ГО на ВКС касае възможността за промяна на режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителски права, поради което това решение няма отношение към настоящия случай.
В публичните съдебни заседания на 23.01.2018 г. и на 3.4.2018 г.страните са присъствали лично и въззивният съд е изслушал техните становища. По този начин е бил отстранен допуснатият от първоинстанционния съд процесуален пропуск задължително да бъдат изслушани родителите. Ето защо въззивното решение е постановено в съответствие с цитираната в четвъртия въпрос практика на ВКС, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 2.5.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №680 по описа за 2017 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: