О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 30.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1264 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу разпореждане от 8.01.2018 г. по ч.гр.д. №1600 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, с което е върната като просрочена частната му касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 1204 от 6.04.2017 г. Частният жалбоподател твърди, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно, тъй като при изчисляване на срока денят на получаване на съобщението за определението/13.04.2017 г./ не се брои и затова с подаването на частната жалба по пощата на 21.04.2017 г. срокът трябва да се счита за спазен. Моли настоящата инстанция да отмени разпореждането и да върне делото за администриране на частната му касационна жалба.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване разпореждане на Софийския апелативен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Е. М. е получил на 13.4.2017 г. съобщение, че определение №1204 от 6.4.2017 г. може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването. Съгласно чл.60, ал.4 от ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в последния ден на съответната седмица. Това означава, че едноседмичният срок за обжалване на определението, когато съобщението е връчено на 13.04.2017 г./четвъртък/, изтича на 20.04.2017 г., който е четвъртък-последен ден на съответната седмица. Разпоредбата има предвид същия ден от седмицата, от който е започнал да тече срокът. Така, ако срокът е започнал да тече в понеделник, изтича в понеделник, ако е започнал да тече във вторник – изтича във вторник и така нататък, а в случая изтича в четвъртък. Само ако последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден (чл. 60, ал. 6 ГПК). В този смисъл е трайно установената практика на ВКС/определение № 728 от 12.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4733/2015 г., IV Г.О./. Жалбоподателят погрешно се позовава на разпоредбата на чл.60, ал.5 от ГПК, в която изрично е посочено, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът. В разпоредбата на чл.60, ал. 4 от ГПК липсва такова изрично изключване на деня на получаването. Ето защо обжалваното разпореждане, с което е прието, че частната жалба е просрочена, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 8.01.2018 г. по ч.гр.д. №1600 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, с което е върната като просрочена частната касационна жалба на Е. Д. М. срещу постановеното по делото определение № 1204 от 6.04.2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: