О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр. София, 09.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5454 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. В. С. против определение № 3634 от 31.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4888 по описа за 2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено разпореждане от 3.6.2016 г. по гр.д. № 1312 по описа на Софийския градски съд, Първо Г.О., 13 състав, съдържащо отказ да бъде освободен касаторът от внасяне на държавна такса и от разноски за правна помощ. Частният жалбоподател счита за неправилно въззивното определение, поради което моли то да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от него въпроси, да бъде отменено и той да бъде освободен от внасяне на държавна такса и от разноски за правна помощ.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Софийският градски съд е отказал да освободи П. С. от внасяне на държавна такса в размер на 4 000 лв. по иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., предявен от него срещу свидетел заради съдържанието на показанията по наказателно дело. Причината за отказа е невярното деклариране на касатора, че не притежава дялове и акции, което е установено от съда след служебна проверка в търговския регистър. Второинстанционният съд е възприел изцяло това съображение и е добавил, че касаторът притежава имущество, което не е намаляло от наложените обезпечителни мерки по ЗОПДИППД/отм./. Специалните закони за отнемане на незаконно придобито имущество/ЗОПДИППД/отм./ и сега действащият ЗОПДНПИ/ предвиждат възможност за частично вдигане на тези мерки с цел заплащане на неотложни нужди, каквито се явяват разходите по делото. Във връзка с този довод на въззивния съд касаторът е формулирал въпросите, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване. Първият от тях е дали обезпечителните мерки представляват обстоятелство по смисъла на чл.83, ал.2, т.7 от ГПК, което следва да бъде взето предвид при освобождаване от държавна такса, а вторият- дали хипотетичната процесуална възможност за отмяна на наложените обезпечителни мерки следва да се счита за предположение за бъдещ доход. Според касатора доводът на въззивния съд противоречи на определение № 573 от 10.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, Второ Т.О., според което евентуални предположения за доходи не са основание да се откаже освобождаването от държавна такса и разноски. Касаторът изтъква също, че по други сходни дела е бил освободен от същия съд от внасяне на държавна такса.
Отговорът на първия въпрос на касатора е ясен и се съдържа в приложената към изложението съдебна практика/определение № 441 от 14.09.2011 г. по ч. гр. д. № 382 по описа за 2011 г. на Трето Г.О, № 577 от 15.09.2014 г. по ч. т. д. №176/2014 г. на Второ Т.О. и № 161 от 23.03.2016 г. по ч. т. д. № 531/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/. Според тази практика от конкретно установените по делото обстоятелства съдът трябва да достигне до извода дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса. Имуществото, което ищецът притежава, не може да бъде игнорирано при преценката на съда само защото върху него са наложени обезпечителни мерки по специалните закони за отнемане на незаконно придобито имущество, щом в тези закони е предвидена възможност мерките да бъдат вдигнати и част от това имущество да се използва при неотложна необходимост. Налагането на обезпечителни мерки означава, че това имущество е налично и съществуващо, а не имагинерно, хипотетично и констатирано само въз основа на предположения. Ето защо няма противоречие между обжалваното въззивно определение и определение № 573 от 10.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на Второ Т.О. на ВКС. Не е налице и противоречива съдебна практика по повдигнатите от касатора въпроси, тъй като в представеното от него определение от 17.11.2016 г. по гр.д. № 8681 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Г.О., I-4 състав, съдът не е констатирал наличното имущество на касатора, върху което са наложени обезпечителни мерки и съответно не е обсъждал това обстоятелство.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3634 от 31.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 4888 по описа за 2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: