О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр.София, 10.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1127 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пернишката окръжна прокуратура против решение № 20 от 23.01.2017 г., постановено по гр. д. № 706 по описа за 2016 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1042 от 04.10.2016 г. по гр. д. № 02288 по описа за 2016 г. на Пернишкия районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Й. А. Й. сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК, защото твърдените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди. По въпроса за определяне на неимуществените вреди по справедливост въз основа на конкретните и обективно съществуващи обстоятелства смята, че е налице противоречива съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Й. Й. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу Й. А. Й. обвинение в извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК/противозаконно присвояване на чужди движими вещи/ за периода от 21.05.2013 г. до 23.06.2014 г., когато е бил оправдан с влязла в сила присъда.
След оправдаването си Й. Й. е предявил срещу Прокуратурата иск за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за причинените му от наказателното преследване неимуществени вреди, който е бил уважен от първоинстанционния съд за сумата от 1 000 лв. При определяне размера на обезщетението този съд е съобразил, че за престъплението, за което е повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, което е достатъчно тежко, за да въздейства неблагоприятно върху психиката на ищеца. Взел е предвид, че наказателното производство е продължило една година и се е отразило негативно върху физическото и психическото му състояние. Освен това мярката за неотклонение „подписка“ е ограничила правото на ищеца на придвижване.
Въззивният съд е потвърдил определеното обезщетение за неимуществени вреди, препращайки към приетите от първоинстанционния съд критерии за техния размер. Споделил е извода, че самото повдигане на обвинение в тежко умишлено престъпление е достатъчно за пораждане на негативни емоции, които са неимуществени вреди, подлежащи на репариране. По този начин второинстанционният съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд съдържат достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова въззивното решение съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания. Всички посочени от съдилищата критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и отговарят на задължителната съдебна практика, поради което и по този въпрос няма противоречие между въззивното решение и задължителната практика на ВКС.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на цитираната, но непредставена от касатора съдебна практика. В решение № 35 от 26.01.2009 г. по гр. д. № 6122/2007 г. на Първо Г.О. на ВКС е определено обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер/5 000 лв./ заради неоснователно повдигнато обвинение в измама, поради което това решение касае напълно различен случай. Решенията на Великотърновския окръжен съд и Разградския окръжен съд не са приложени, не могат да бъдат издирени и съответно не може да се установи дали са влезли в сила и дали наистина представляват противоречива съдебна практика.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 23.01.2017 г., постановено по гр. д. № 706 по описа за 2016 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1042 от 04.10.2016 г. по гр. д. № 02288 по описа за 2016 г. на Пернишкия районен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на Й. А. Й. сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: