О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
гр.София, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3902 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на кооперация „Ямболска популярна каса“ против решение № 19 от 21.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 42 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 35 от 4.12.2018 г. по гр. д. № 111 по описа за 2018 г. на Ямболския окръжен съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на кооперация „Ямболска популярна каса“, че вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3078 по описа за 2014 г. на Ямболския районен съд в размер на сумата 26 815 лв., законната лихва върху нея, считано от 25.11.2014 г. и разноските в заповедното производство против солидарните длъжници А. И. А., К. И. А. и М. П. М. не съществува.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е недопустимо, необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния закон-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност, както и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При въведена по делото и установена каузална сделка във връзка със запис на заповед може ли съдът да постанови своето решение, отчитайки само нередовността на менителничния ефект, когато е доказана действителността на сключената каузална сделка, за обезпечаване на която служи записът на заповед?
2. Допустимо ли е съдът да приема за несъществуващо парично задължение по издаден на две изпълнителни основания изпълнителен лист, когато е установил порочността само на едното от двете изпълнителни основания?
Ответниците по касационната жалба А. И. А., К. И. А. и М. П. М. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищците А. А., К. А. и М. М. са наследници на починалия на 20.06.2013 г. И. А. М.. В исковата молба от 16.04.2018 г. те са посочили, че срещу тях е започнало принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на запис на заповед. Налице са обаче данни, че изпълнителният лист е неистински документ, за установяването на което е започнало досъдебно производство. Освен това са заявили, че записът на заповед е неавтентичен и антидатиран. По предварителното производство не е бил представен договорът за заем с техния наследодател, поради което са оспорили изобщо съществуването на облигационно правоотношение въз основа на договор за заем. Тези обстоятелства са им станали известни по повод образуването на предварителното производство и не са могли да ги знаят в срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което са поискали от съда да установи на основание чл.424, ал.1 от ГПК несъществуването на вземанията, за които тази заповед е издадена. Ако този иск бъде отхвърлен, са поискали евентуално да бъде признато за установено на основание чл.439 от ГПК, че не дължат сумите по издадения изпълнителен лист поради начална недължимост, както и поради пълното им заплащане по време на изпълнителното производство, в което са внесли общо 20 568,96 лв. Ако все пак съдът приеме, че част от сумите не са изплатени напълно, да ги редуцира до действителния дължим размер.
В отговора на исковата молба кооперация „Ямболска популярна каса“ е възразила, че исковете са недопустими, тъй като обстоятелствата, на които се позовават ищците, не са новооткрити. Документите, въз основа на които е била издадена заповедта за изпълнение, са били връчени на ищците заедно с тази заповед на 15.12.2014 г. и те не са упражнили правата си по чл.419 и чл.423 от ГПК. Освен това и предварителното производство е било образувано през 2017 година – повече от три месеца преди завеждане на исковата молба. Според кооперацията исковете са и неоснователни, тъй като каузалното правоотношение, заради което като обезпечение е издаден записът на заповед, е възникнало въз основа на договор за заем. Вземането по този договор е обезпечено с ипотека, а нотариалният акт за учредяването на ипотеката е бил представен към заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Към отговора на исковата молба кооперацията е представила и по делото е бил приет договорът за заем между кооперацията и наследодателя на ищците. Според съдебно-почерковата експертиза подписът под този договор е на наследодателя И. А. М..
Ямболският окръжен съд е отхвърлил иска с правно основание чл.424 от ГПК със съображението, че ищците не са доказали неавтентичността на записа на заповед. Евентуално предявеният иск по чл.439 от ГПК също е отхвърлен, понеже изпълнителното дело е висящо, а от заключението на съдебно-икономическите експертизи се установява, че не е налице пълно плащане на задълженията по изпълнителния лист.
Бургаският апелативен съд се е позовал на влязлото в сила след подаване на въззивната жалба решение № 6 от 9.2019 г. на Ямболския районен съд по а.н.д. № 1288/2016 г., с което управителят на кооперацията е признат за виновен затова, че е съставил неистински документ/ записа на заповед/, като сам е попълнил съдържанието и датата на документа и го е използвал за издаване на изпълнителния лист срещу наследодателя. Приел е, че съгласно чл.300 от ГПК това решение със задължителна за гражданския съд сила установява неистинността на записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. Изтъкнал е процесуалната незаконосъобразност да се постанови заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК за заем и дължими лихви в полза на кооперацията. Достигнал е до извода, че след като записът на заповед е нищожен и не може да представлява годно основание за удостоверяване на съществуващо вземане, искът с правно основание чл.424 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е приел за установено, че ищците не дължат вземането, за което е издаден изпълнителен лист, а евентуалния иск по чл.439 от ГПК е оставил без разглеждане.
Така постановеното въззивно решение не е недопустимо, тъй като подправянето на записа на заповед е обстоятелство, което ищците като наследници на длъжника не биха могли да знаят в срока, предоставен им за възражение. Това обстоятелство би могло да е от съществено значение за дължимостта на вземането. Срокът за предявяване на иска по чл.424, ал.2 от ГПК е започнал да тече едва с безспорното установяване на неистинността на документа посредством постановеното решение по административното наказателно дело, затова този срок е бил спазен. Установяването на недължимостта на вземането включва имплицитно и установяване на недължимостта на законните лихви и разноските, поради което и в тази част въззивното решение също е допустимо. Затова не може да се упражни касационен контрол заради недопустимост на обжалваното решение.
Така постановеното решение не е очевидно неправилно, както твърди касаторът, понеже в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика. Не е приложена правна норма в противоположния и смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо и на това основание касационно обжалване не може да се допусне.
За да уважи иска по чл.424 от ГПК, въззивният съд се е позовал на процесуалната незаконосъобразност да се издаде изпълнителен лист за незабавно изпълнение въз основа на неистински запис на заповед, който иначе не би бил издаден само въз основа на задължения по договор за заем. Предмет на иска по чл.424 от ГПК обаче не е установяването на нарушения на процедурата по издаване на изпълнителното основание, а установяване на несъществуването на вземането, възникнало по силата на материално правоотношение. В практиката на ВКС е прието, че макар записът на заповед да има абстрактен характер, страните могат да въведат в предмета на делото доказването на каузалното правоотношение, от което произтича вземането, отразено в заповедта. Затова евентуалните пороци на записа на заповед не са пречка да се установят действителните правоотношения и съответно дължимостта на вземането, за чието обезпечение е съставен записът на заповед. В този смисъл са решения № 105 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 564/2011 на II ТО на ТК, № 85 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г. на I ТО на ТК, № 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 314/2011 г. на III ГО, № 102 от 25.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 672/2010 г.на II ТО на ТК, № 149 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2010 г., I ТО на ТК, № 121 от 1.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 55/2009 г. на II ТО на ВКС. В случая е безспорно по делото и е установено от събраните по делото доказателства, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, произтичат от договор за заем. Въззивният съд обаче не се е произнесъл дали вземанията, основани на този договор, съществуват, а е уважил иска, обосновавайки се с нередовността на записа на заповед и процесуалните нарушения при издаване на изпълнителния лист. Следователно съществува вероятност по първия въпрос на касатора решението на въззивния съд да противоречи на практиката на ВКС, поради което по този въпрос следва да бъде допуснато касационното му обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Вторият въпрос на касатора произтича от обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден освен въз основа на записа на заповед и въз основа на ипотечен нотариален акт. Ипотеката обаче представлява обезпечение на вземането и го следва/чл.150 от ЗЗД/. Затова съществуването на ипотеката зависи от съществуването на вземането и не е било необходимо въззивният съд да обсъжда ипотечния акт като отделно основание за вземането. Ето защо по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 21.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 42 по описа за 2019 г. на Бургаския апелативен съд.
Дава седмичен срок на касатора, считано от съобщението, да внесе 642,26 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: