O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 25.06. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр. дело № 4736/2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел ОФК Локомотив – Горна Оряховица чрез адв. Р. Т. от САК срещу решение № 181 от 27.04.2018г г. по в. гр.д. № 141/2018г на Окръжен съд – Велико Търново с което е потвърдено решение № 558 от 20.07.2017г. на Районен съд-Велико Търново.Отхвърлен е иск на касатора по чл.195, ал.2 ЗЗД , във вр чл. 82 ЗЗД и чл. 194 ЗЗД , предявен като частичен за сумата 5500 лв обезщетение ,част от общата сума 9000 лв. Обезщетението е претендирано като дължимо от ответника „Б И Б” Транс ЕООД ,който с договор от 07.07.2016г продал на футболния клуб собствения на продавача автобус марка„ИВЕКО”,със скрити според ищеца недостатъци, от които са произтекли вредите,представляващи тотална щета на двигателя на МПС.
Касаторът обжалва въззивното решение като постановено при съществени процесуални нарушения ,незаконосъобразно и необосновано. В изложение формулира въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК. Навеждат се специалните основания по чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.На основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК свързано се формулират два материалноправни въпроса . Първият е за границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение,очертани в решение №173/2012г по т.д №1156/2011г на ВКС, според което те са очертани в чл. 82 ЗЗД, към който препраща чл.195, ал.2 ЗЗД поддържа се противоречие с цитираното решение, според което обезщетението в чл.82 ЗЗД обхваща вредите/ претърпени загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.В този случай и с оглед конкретните твърдения на ищеца,към основанието на иска са относими няколко факта: пропускане на твърдяните ползи и претърпени загуби,предвидими към момента на пораждане на задължението, недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между посочените вреди и виновното неизпълнение от страна на длъжника. Според касатора противоречието е налице с оглед приетото от въззивния съд,че ищецът е бил запознат с недостатъка,който бил светеща (контролна) лампа на таблото на продаденото МПС (за неизправност при нивото на масло в двигателя).Тезата на защитата е , при обезщетение по чл. 195 , ал.2 ЗЗД не съществува изискване ищецът(купувач) да е знаел за недостатъците на вещта, този факт не се включва във фактическия състав , а изискването е само да е уведомил продавача незабавно след възникване на щетата.Израз на горната теза е формулираният въпрос : при заведен иск по чл.195, ал.2 вр. чл. чл.82 ЗЗД необходима предпоставка за уважаването му ли е купувачът на вещта да е знаел за недостатъците при закупуването , или трябва да докаже:,1. престиране на вещ с недостатъци .2.уведомяване на откритите недостатъци 3. настъпила вреда от лошо изпълнение – в случая стойността на тотално дефектиралия двигател . Влияе ли на отговорността на ответника по този ред знанието на купувача за недостатъка . Поддържа се произнасяне по въпроса в противоречие с тълкувателни решения и постановления – основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК , такива не са изрично посочени от защитата .
Основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се поддържа по няколко въпроса : при предявен иск по чл. 195, ал.2 вр. чл. 194 ЗЗД за вреди, тотална щета на двигателя поради наличие на скрит недостатък , следва ли ищецът да доказва конкретната причина за повредата на двигателя след като са налице убедителни доказателства, че по време на продажбата двигателят е бил със скрит недостатък ,макар конкретната причина да не е ясна дори на вещото лице и следва ли тогава ищецът да сочи причината за щетата (скритият недостатък),за да бъде уважен иска.Като съответен отговор се поддържа , че ищецът е освободен от доказване конкретната причината за тотално дефектиралия двигател.Следващият въпрос изразява доводът на защитата ,че за уважаване на иска по чл. 195, ал.2 вр. чл. 194 ЗЗД е достатъчно да се докаже скрит недостатък с неизяснен произход , т.к самата му характеристика на скрит изключва да се доказва всецялостно как е причинен и в какво се изразява . Според касатора тези изводи са съответни на точното прилагане на закона и а „останали чужди” на въззивния съд .
Поддържа се очевидна неправилност на решението поради процесуално нарушение ,което въззивният съд не е отстранил по доклада , тъй като от него не става ясно какво конкретно трябва да доказва ответникът по възраженията си;ищецът е поставил осем броя въпроси в искането си за автохническа експертиза,които съдът е преформулирал в нарушение на процесуалните правила до три въпроса ,поради това ищецът не е могъл да докаже факта на знание у ответника за скрит недостатък ; съдът е възприел фактическа обстановка противна на установената, а именно че недостатъците,в т.ч проблемът с двигателя са съществували към датата на продажбата , те са скрити и купувачът не е знаел за тях .
Ответната страна в срока по чл. 287,ал. 1 ГПК оспорва допустимостта на жалбата като подадена в срока и оспорва основанията за допускане на жалбата до касационно разглеждане,като изтъква и излага подробни съображения за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК
Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на предявения в частичен размер иск по чл.195, ал.2 ЗЗД, вр.чл. 82 ЗЗД за имуществени вреди изразяващи се в тотална щета на двигателя на автобус „Ивеко” като скрит недостатък ,за който продавачът по договор от 07.07.2016г за закупуване на процесното МПС отговаря.Съдът е приел ,че установената тотална повреда на двигателя, настъпила след закупуването му по време на движение на автобуса в посока [населено място] на неуточнена дата през същата година не е скрит недостатък с който вещта е продадена ,като по делото не е установено наличието на конкретна ,а не предполагаема причина , водеща до повредата на двигателя , при положениие че управлявалият автобуса водач,за чиято правоспособност ищецът не е ангажирал доказателства при възражения на ответника е игнорирал повишената температура в двигателя и чукането в него.Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционтния съд и е възприел изводите на приетата по делото СТЕ за причинно- следствените връзки , според която причина за настъпилата повреда в двигателя на автобуса ,довела до тоталната му щета, е проявата на неизправност в смазочната система и по-конкретно нарушено смазване на лагеруващите повърхности на първа коляно-мотовилкова шийка и черупката на мотовилката ,в следствие на частично запушен маслопровод към първа коляно-мотовилкова шийка на коляновия вал на двигателя.Влошеният достъп на масло е в следствие на извършен некачествено в миналото ремонт с неопределен обем и давност. Автобусът предвид датата на неговото производство е експлоатиран над 20 години , е с пробег над един милион километра, с износен двигател и предвид че смазването е било частично прекъснато ,при което максимално натоварване при движение на двигателя е започнало да загрява лагера, намаляват якостните качества на частите,късат се болтовете на сглобката на мотовилковата шийка.Според вещото лице загряването води и до промяна на температурата на двигателя.При тези условия на експлоатация би следвало да се задейства и светлинна индикация на таблото на автобуса,която предупреждава водача за настъпилия проблем в двигателя – повишената му температура в двигателя. При пренебрегване на този сигнал от водача, започва за се чува чукане от задирането на лагера. Придадено е решаващо значение и на друго обстоятелство.Още при закупуването и преглеждането на автобуса от купувача е било,забелязано, обсъждано и явно,че светлинният датчик за нивото на масло в двигателния сектор примигва, като стрелката се движи ускорено. Въз основа на обсъдените свидетелски показания и заключение на вещо лице съдът, предпоставяйки за безспорно и ясно какво е значението на тази сигнализация на контролното табло , е приел че това е недостатък,който е бил явен,страните са били наясно с него ,без обаче както продавача , нито купувача да са могли да бъдат наясно с причините за това присветване (съгл заключението на в.л.Ст.С.).При преценката по основателността на иска и съгласно доклада по делото в доказателствена тежест на ищеца е възложено включително да установи,че недостатъкът на автобуса – повредата в двигателя му,е съществувал по времето на сключването на договора при индивидуално определената вещ; че купувачът не е знаел за недостатъците; че са настъпили имуществени вреди за купувача, изразяващи се в тотална щета на двигателя на автобус марка „ИВЕКО“, модел 391.12.35 с рег. [рег.номер на МПС] , които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, Ищецът не е доказал, че повредата в двигателя е съществувала като недостатък по време на сключване на договора.Също така когато не е установена конкретна правилна експлоатация от страна на купувача, не може да се приеме, че повредата априори е по вина на продавача.Освен това при установената по делото евентуална причина за повредата в двигателя – неизправност в смазочната система и при установен работещ светлинен датчик за тази система, светлинната индикация дава знак за евентуален проблем в системата за мазане на двигателя,който е бил пренебрегнат при експлоатацията.
Върховният касационен съд ІІІ г.о ,в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е допустима, подадена от надлежна страна и в срока по чл.283 ГПК , доколкото препис от въззивното решение не е връчван на страните до подаването на касационната жалба на 09.07.2018г.
Въззивното решение не следва да се допуска да касационно обжалване , като съображенията са следните :
Съображенията за скрит или явен недостатък, от който е изведено условието във въпроса дали знанието на купувача за недостатъка има значение, тговаря на условието за връзка с решаващите съображения на съда. Значението на съответното обстоятелство обаче въззивният съд не е преценил в противоречие с установената практика на ВКС. В нея е изяснено отграничението между отговорност за продажба на вещ с недостатъци при гаранционната отговорност и отговорността по общите правила за договорно неизпълнение , като двете не се покриват и не се изключват при избора на възможности за купувача, но фактическите им състави са различни (ТР№88/28.02.1984г ОСГК, № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г. ОСГК ,реш.№173/2012г по т.д 1156/2011г ТК ,реш. № 131/2010г т.д №890/09 І т.о и др.) Въззивното решение е произнесено на предявеното в случая основание,предпоставките на фактическия състав по заявената с иска отговорност са съобразени , като противоречие с цитираното от защитата реш.№173/2012г по т.д 1156/2011г ТК не е налице .
Ищецът е твърдял ,че е имало именно скрит недостатък и съдът е дал отговор на твърдението му като е изтъкнал, че така посоченият от ищеца „скрит недостатък” на двигателя, свеждащ се до авариралото му състояние, е несъотносим към подобно определение, не е съществувал при сключването на договора , а и логически не би могло да бъде иначе. Изтъкнато е , че автобусът при огледа е бил приет със забелязан от купувача недостатък (който не е в двигателя) и са взети предвид доказателствата, че автобусът е аварирал в резултат на експлоатация след явната (още при закупуването му) сигнализация на техническа неизправност в смазочната система.Съобразени са условията за отговорността на продавача,която отговорност в случая се основава на вина, а не е обективна (гарнционна). Обуславящ за крайния резултат е също изводът,че не е доказана и причинната връзка, необходима при състава на чл. 82 ЗЗД.Тези съображения не са в противоречие с указаните в решение №173/2012г на ІІ т.о на ВКС за относими към основанието на иска по чл. 82 ЗЗД обстоятелства при отграничаване от случаите ,в които продавачът е поел и обективна (гаранционна) отговорност и ищецът ангажира този вид отговорност.
В изтъкнатото от защитата решение №173/2012г на ІІ т.о на ВКС, при законната отговорност се подчертава необходимостта от причинна връзка с недобросъвестното поведение, виновното неизпълнение от страна на длъжника, каквото продажбата на вещ с недостатъци не винаги е. Съгласно установената практика на ВКС, при продажбата на употребявана индивидуално определена вещ, недостатък от категорията на изтъкнатия от съдилищата (индикатор за техническа неизправност)не е достатъчен,за да свидетелства за отклонение от договореното качество,т.е за едно договорно неизпълнение ,водещо до отговорност на продавача по чл.79 във вр чл. 82 ЗЗД когато вещта е прегледана и приета с този недостатък, а още по- малко свидетелства за виновно поведение.
Всички искове по чл.195 ЗЗД се засягат от правилата в чл.194 ЗЗД Когато при покупко-продажба на вещ с недостатъци искът за обезщетение на вреди е в обема и границите по чл. 82 ЗЗД съгласно препращащата норма на чл.195, ал.2 ЗЗД ,по отношение на индивидуално определени вещи правилото на чл.194 ЗЗД също намира приложение, а под „запазване правата на купувача” законът има предвид и правото да се търси обезщетение.Както е посочено в решение №962/1996г V г.о на ВКС, правото на обезщетение по чл. 195, ал. 2 ЗЗД възниква от сложен фактически състав,в който комулативно участват фактите: престиране с недостатъци, уведомяване за откритите недостатъци, т.е запазване материалното право на иск, когато това е необходимо и накрая настъпила вреда от лошо изпълнение на длъжника .
Не е налице основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК по формулирания в тази връзка въпрос, който не отговаря на общото изискване на чл. 280 , ал.1 ГПК за правен въпрос,а се свежда до собствено разбиране на причинно-следствения процес, изразяващо се в елиминиране доказването на причинната връзка между вредата и неизпълнението на договора от продавача като връзка между действие или бездействие на последния и вреда – основание за ангажиране на договорната отговорност. За пълнота следва да се добави,че с влаганото от защитата съдържание в понятието „скрит недостатък”,а именно то да се обема от повреда в двигател, настъпила по време на експлоатацията на МПС, като презюмиращ се в момента на продажбата скрит недостатък и основание вещта да не се смята одобрена, не съответства на формалната и правна логика като подход, още повече предвид изяснения от вещото лице механизъм на аварията на двигателя в конкретния случай.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК и касаторът несъстоятелно се позовава на грубо нарушаване и незачитане на основни съопроизводствено правила.Съответно е разпределена доказателствената тежест ответникът да докаже възраженията си ,като в този случай ищцовата страна несъстоятелно се позовава на основанието по чл. 280 , ал.2 ГПК като накърнило нейната защита, поради неяснота.Задачата на назначеното по делото вещото лице е преформулирана от съда съгласно чл.195 ГПК , предвид необходимостта от специални знания.Преформулирането на въпросите е в компетентността на съда ,в случая е било и наложително, тъй като при поставените в т.2-5 въпроси на ищеца в исковата молба ,като задача се предпоставя вещото лице да се произнесе за виновно поведение на продавача,да се предпостави прикрита от продавача причина за повредата, съществувала към момента на продажбата и се възлага на вещото лице да отговори възможно ли е това. На вещото лице е възложено състоянието на двигателя и механизма на повредата(щетата),в отговор е посочена техническата причина за нея,а решаващите изводи по доводите на ищеца са направени съда,както следва от чл.235 ал.2 ГПК и установената трайна и последователна практика на ВКС по прилагането му.
Следва да се присъдят разноските на ответника по касационната жалба за настоящето производство ,в размер на 250 лева за адвокатска защита , за които разноски са налице доказателства за плащане и е приложен списък .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 181 от 27.04.2018г по в.гр.д. № 141/2018г на Окръжен съд- Велико Търново
Осъжда Сдружение с нестопанска цел ОФК Локомотив – Горна Оряховица да заплати на ответника „Б И Б” Транс ЕООД със седалище и адр. на управление [населено място] , [улица] , сумата 250 лева разноски за настоящата инстанция .
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: