О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4572 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против определение № 2866 от 13.09.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1928 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение от 16.02.2017 г. по гр. д. № 11044 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставените въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Жалбоподателят Е. М. е предявил срещу Р. Г. К. иск за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответника в качеството му на съдебен заседател с участието си в постановяване на определение по наказателно дело, което според ищеца го лишава от правото на справедлив процес. Съдилищата са приели, че съгласно чл.66, ал.2 от Закона за съдебната власт ответникът като съдебен заседател има еднакви права със съдията, което включва и правото на функционален имунитет по чл.132 от Конституцията на Република България. Този имунитет представлява абсолютна процесуална пречка за образуване на граждански процес за действията на съдебния заседател при и по повод наказателното дело. Ето защо първоинстанционният съд е прекратил производството, а въззивният съд е потвърдил това определение. Мотивите на съдилищата съответстват на приложимата, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в определения № 141 от 4.5.2017 г. по ч. гр. д. № 1508/2017 г. на Трето Г.О., № 321 от 28.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2387/2017 г. на Четвърто Г.О. от 24.09.2009 г. по ч.гр. д. № 414 по описа за 2009 г. на Трето Г. О, № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на Четвърто Г. О., № 274 от 5.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2647/2016 г. на Трето Г. О., № 263 от 3.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3798/2016 г. на Първо Г. О., № 501 от 16.11.2012 г. по ч. гр. д. № 455/2012 г. на Трето Г. О., № 668 от 2.12.2009 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г., № 591 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4146/2015 г. на Четвърто Г.О. и много други. Според тази практика разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България урежда функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка/отрицателна процесуална предпоставка/ за образуване на гражданското дело. Затова касае допустимостта на иска/първи въпрос на касатора/ и не е необходимо да се събират доказателства по съществото на спора, а производството следва да се прекрати още въз основа на твърденията в исковата молба/ втори въпрос на касатора/. Съгласно чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗСВ съдебните заседатели са пълноправни членове на състава на съда, поради което в това им качество се ползват от предвидения в чл.132 от Конституцията функционален имунитет/определение № 191 от 6.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2638/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/. Този извод е резултат от функционално и логическо, а не от разширително тълкуване на нормата, както твърди касаторът в третия въпрос. Следователно дадените от въззивния съд разрешения на относимите към спора въпроси на касатора съвпадат с приложимата практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Останалите въпроси на касатора изхождат от погрешното му твърдение, че се засягат норми на правото на ЕС. Както подробно е разяснено в обжалваното определение и е посочено в цитираното от въззивния съд определение № 191 от 6.7.2016 г. по ч. гр. д. № 2638/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС КЗПЧОС не е част от правото на Европейския съюз а е с ранг на национален закон, спрямо който Конституцията има върховенство. Затова тези въпроси не са от значение за изхода на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2866 от 13.09.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 1928 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение от 16.02.2017 г. по гр. д. № 11044 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: