О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 20.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 514 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Р. М. срещу определение № 2060 от 22.11.2017 г. по ч.гр.д. №1707 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 338 от 28.09.2017 г. по гр. д. № 584 по описа за 2017 г. на Районен съд-Поморие за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението на Бургаския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде допуснато касационното му обжалване по поставените въпроси, както и поради очевидна неправилност, да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
С. Р. М. е изложил в исковата молба, че въпреки насрочването на публична продан и внесения от него задатък за участие, частният съдебен изпълнител С. Н. не е провела заявените действия в обявения ден и час. Затова е поискал от съда да бъде признато за установено съществуването и действителността на публичната продан, изрядността му като участник в нея и да укаже на съдебния изпълнител да състави съответния протокол за обявяването му за купувач на съответния недвижим имот. Съдилищата са приели, че ищецът няма правен интерес от предявените искове, тъй като може да се защити по друг ред-посредством обжалване на постановлението за възлагане по чл.435, ал.3 от ГПК. Ето защо първоинстанционният съд е прекратил производството, а въззивният съд е потвърдил прекратителното определение. Във връзка с мотивите на въззивния съд касаторът е поставил осем въпроса, които всъщност се свеждат до два проблема. Касаторът смята, че е налице празнота в закона, която не може да се попълни посредством аналогия с разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК, както е приел въззивният съд. Ако не се разгледат установителните му искове по същество, тази непълнота в закона би го лишила от право на защита. Ето защо касаторът желае да бъде допуснато касационно обжалване по тези проблеми, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящата инстанция констатира, че защитата срещу действията и бездействията на съдебния изпълнител в българското гражданскопроцесуално право е достатъчно пълна и добре изяснена както в теорията, така и в съдебната практика. Не съществува твърдяната от частния жалбоподател празнота в процесуалния закон. Страните и участниците в изпълнителното производство могат да защитят своите процесуални права с помощта на жалбата срещу изрично предвидените в закона действия или бездействия на съдебния изпълнител. Третото лице, чиито права са засегнати от изпълнението, може да води съответните установителни искове за принадлежността на правото, върху което се изпълнява. Най-всеобхватната защита на участниците в изпълнителния процес и на третите лица обаче е предвидената в чл.441 от ГПК отговорност за вреди на съдебния изпълнител от незаконосъобразните му действия и бездействия, без значение дали са били обжалваеми. Възможността да предяви този осъдителен иск, който включва установяване на противоправното поведение на съдебния изпълнител, лишава касатора от правен интерес да предявява отделен установителен иск. Ето защо няма непълнота в закона и касаторът не е лишен от правни възможности да защити правата си. Затова не е необходимо да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по поставените от касатора въпроси. Това определение не е очевидно неправилно, поради което и на това основание не може да се допусне касационното му обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2060 от 22.11.2017 г. по ч.гр.д. №1707 по описа за 2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 338 от 28.09.2017 г. по гр. д. № 584 по описа за 2017 г. на Районен съд-Поморие за прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: