О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 742
София, 08.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1635 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К. против решение № 511 от 08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 676 по описа за 2017 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 111 от 30.05.2017 г. по гр.д. № 315 по описа за 2015 г. на Районен съд – Свищов за отхвърляне на предявените от Н. Д. К. против А. И. Т., М. К. Д., М. М. Д. и Д. М. Д. искове за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразена в нотариален акт № 56, н.д. № 519/2010 г. по описа на нотариус А., по силата на която Н. Д. К. чрез пълномощника си А. Т. е продала на М. К. Д. по време на брака му с Е. Й. Д. поземлен имот с идентификатор 65766237.2, представляващ двадесет декара земеделска земя, находяща в се в землището на [населено място], м. Совата, на основание липса на надлежно упълномощаване, накърняване на добрите нрави и сключване на договора за покупко-продажба във вреда на представлявания, отхвърлен е искът с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху същия имот, а производството по искането за отмяна на нотариалния акт, в който е отразен договорът за покупко-продажба, е прекратено.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е недопустимо, неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи недопустимост, очевидна неправилност на решението и противоречието му с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис /ксерокопие/, ако страната, която се ползва от тях, не е представила оригинала при поискване от другата страна, въпреки че е била задължена от съда да стори това?
2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да спазва диспозитивното начало в процеса, като се произнася само по наведените от страните твърдения и възражения, и същевременно да обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в рамките на оплакванията в жалбата и в рамките на определения от страните предмет на делото? Касаторът твърди, че разрешението на въззивния съд по този въпрос противоречи на решения № 19 от 30.5.2011 г. по гр. д. №262/2010 г. на ВКС, II ГО, № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. на ВКС, III ГО, № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/2010 г. на ВКС, IV ГО, № 764 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 1645/2009 г. на ВКС, IV ГО, № 702 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 1036/2009 г. на ВКС, IV ГО, № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV ГО.
3.Когато спорът между страните е дали оригинален екземпляр от едностранна сделка по чл. 44 ЗЗД, каквато е тази за учредяване на представителна власт, е предоставен от лицето, което е извършило сделката на пълномощника или на лице, което черпи права или легитимация от нея, съответно спорът е дали това лице е използвало истински относно авторството екземпляр от тази едностранна сделка, допустимо ли е спорът относно истинността на този използван от трето за сделката лице екземпляр да се решава въз основа на изследване на друг екземпляр, който дефинитивно не е използван от това лице, при положение че предметът на оспорването на истинността не е изследваният в тази насока и единствено наличен по делото екземпляр? Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 468 от 29.11.2010 г. по гр.д. № 913/2009 г. на ВКС, ГК, II ГО.
4.Създава ли чл. 20 ЗЗД възможност при тълкуване на съдържанието на отделна разпоредба от договора да се достигне до резултат, с който по същество да се променя съдържанието на същата разпоредба до степен, че да попълва разпоредбата със съдържание, каквото тя няма? Касаторът твърди, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 81 от 7.7.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ТК на ВКС.
5. Съставлява ли разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД документ, в който не е посочено основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, платец, време и място на плащане, респективно не удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума и удостоверява ли такъв документ погасяването на дълг? Според касатора разрешението на този въпрос в обжалваното решение противоречи на решение № 192 от 23.01.2014 г. по т.д. № 542/2012 г. на ВКС, ТК, I ТО и № 190 от 23.01.2014 г. по т.д. № 483/2012 г. на ВКС, ТК, I ТО.
6. Имат ли отношение към установяването на обема на учредена представителна власт изявления на упълномощителите, които са с друг предмет и в частност изявления, удостоверяващи получаване на цена, дори и ако са включени в текста пълномощното, или за установяване на обема на учредената представителната власт от значение са единствено волеизявленията на упълномощителя за извършване на сделки от негово име?
7. Следва ли представителна власт да е учредена чрез ясни и еднозначни волеизявления, или е възможно волеизявлението за учредяването ? да създава възможност за двоумение относно обема на учредената власт и да се изяснява чрез клаузи или други волеизявления, с които не се учредява представителна власт? По този и по предходния въпрос касаторът поддържа, че разрешението на въззивния съд противоречи на т. 1 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
8. От значение ли са за преценката на основателността на иск по чл. 40 ЗЗД обстоятелствата, че договорената цена от пълномощника се различава драстично от обективната му пазарна стойност; обстоятелствата относно принципната ориентираност на насрещната страна, че договорената цена с пълномощника е значително по-ниска от пазарната, че насрещната страна по сделката е заплатила за имота на пълномощника по-висока цена от тази, която са посочили в договора, сключен с представителя? По този въпрос е налице противоречие с ТР № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба М. К. Д., М. М. Д. и Д. М. Д. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за присъждане на 500 лв. разноски за настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
На 23.12.2010 г. с нотариален акт № 56 по д. № 519/2010 г. на нотариус И. А. процесният недвижим имот, собственост на Н. Д. К., е бил продаден на М. К. Д. за сумата от 3 096,20 лв. Продажбата е извършена от А. И. Т., която се е легитимирала като представител на Н. К. с пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 4746 от 21.12.2010 г., извършена от нотариус Л. З.. В пълномощното е посочено, че А. Т. е упълномощена да продава имота на когото намери за добре, при условия и начини на плащане-каквито прецени, по цената, посочена по-горе. Упълномощителката е декларирала също, че е получила уговорената цена напълно и в брой от пълномощника, без обаче цената да фигурира в пълномощното.
След покупко-продажбата Н. К. е предявила искове за нейната нищожност, за нейната недействителност поради споразумяване във вреда на представлявания и за ревандикиране на имота, както и искане за отмяна на нотариалния акт. Нищожността според ищцата произтича от липса на представителна власт, тъй като няма цена в пълномощното, понеже пълномощното не е било подписано от нея, а пред нотариуса, изповядал продажбата, не бил представен оригиналът на пълномощното. Освен това продажбата на цена по-ниска от пазарната противоречи на добрите нрави и представлява споразумяване във вреда на представлявания.
Районният съд е отхвърлил предявените искове и е прекратил производството по искането за отмяна на нотариалния акт, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е приел, че пред нотариуса е бил представен оригиналът на пълномощното, позовавайки се на материалната доказателствена сила на изявленията на нотариуса, която не е оборена от ищцата. Констатирал е също, че оригинал на това пълномощно съществува в архива на нотариуса, удостоверил подписа и съдържанието му, а графичната експертиза е установила, че подписът под оригинала е положен от ищцата. Поради наличието на оригинал е отказал да изключи ксерокопието от доказателствата по делото и в обобщение е заключил, че е учредена валидно представителна власт. Анализирайки съдържанието на пълномощното и липсата на допълнения и поправки в документа, съдът е приел, че цена е обсъждана, уговорена и получена от ищцата, а пропускът да бъде посочена изрично не води до нищожност на упълномощаването, като в този смисъл е т.1 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е обсъдил разликата между определената от вещото лице пазарна цена на имота/14 000 лв./ и продажната цена/3096 лв./, но е приел, че тази разлика не е достатъчна да се определи като почти нулева насрещната престация, за да се прогласи сделката за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счел е, че увреждане на упълномощителя в случая не е налице, тъй като пълномощникът е продал на цената, възприета от продавача като приемлива.
В така постановеното въззивно решение са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Въззивният съд не е бил длъжен да разглежда в детайли пространните, несистематизирани и повтарящи се твърдения във въззивната жалба, достатъчно е било да ги обобщи, както е сторил. Този съд не е нарушил диспозитивното начало. Становището на ответниците е било, че упълномощаването е действително и уговорената цена е тази, която е посочена в нотариалния акт, затова изводите на въззивния съд не се основават на непредявени възражения, както твърди касаторът. Ето защо решението е допустимо и даденото в него разрешение на втория въпрос на касатора не противоречи на практиката на ВКС.
Първият и третият въпрос на касатора са обусловени от тезата, че пред нотариуса, изповядал покупко-продажбата, не бил представен оригинал от пълномощното, като такъв оригинал не е бил представен и по делото. Първото обстоятелство според касатора води до нищожност поради липса на представителна власт, а второто-до необходимост от изключване на ксерокопието на пълномощното от доказателствата по делото на основание чл.183 от ГПК, което би довело до същия резултат. От значение за валидността на упълномощаването обаче не е представянето на оригинала на нотариуса към момента на покупко-продажбата, а наличието на такъв документ в правния мир, независимо кога и как е представен. По делото се установява безспорно, че такъв оригинал съществува и вещото лице-графолог е изследвало именно този оригинал, за да достигне до извода, че подписът под пълномощното е на ищцата. Това е достатъчно, за да не се изключва преписът от доказателствата по делото, тъй като практиката на ВКС обосновава такова изключване с липсата на оригинал, въз основа на който да се провери автентичността на подписа/решение № 468 от 29.11.2010 г. по гр.д. № 913/2009 г. на ВКС, ГК, II ГО, решение № 134 от 30.12.2013 г по т. д. № 34/2013 г. на II ТО на ВКС/. След като оригиналът съществува и експертизата го е изследвала, за да заключи, че документът е автентичен, ксерокопието не може да се изключи от доказателствата по делото. Следователно отговорите на въззивния съд на първия и третия въпрос на касатора също не противоречат на съдебната практика.
Четвъртият, шестият и седмият въпрос се основават на разбирането на касатора, че така формулираното пълномощно предполага конкретно посочена цена, която обаче липсва. Тази липса води до вътрешно противоречие, неяснота на изразената воля и в крайна сметка-до липса на представителна власт за извършване на покупко-продажбата. Според касатора, тълкувайки пълномощното по друг начин, въззивният съд е заменил действителната воля на упълномощителя и недопустимо е допълнил съдържанието на упълномощаването. Текстът на пълномощното и липсата на добавки и зачертавания обаче водят до различен извод. Цена би следвало да е уговорена, след като има декларация за нейното получаване. Не съществува обаче задължение цената изрично да е посочена в упълномощаването, след като е уговорена между упълномощителя и пълномощника. Упълномощителят по най-различни причини може да не желае цената да бъде посочена в пълномощното и да стане явна за третите лица. Възможно е неговите съображения да произтичат от намерението да надари, да възнагради, да даде вместо изпълнение или от други цели. По този начин се обяснява и декларацията за получаване на цената, независимо кога, как и дали тази цена е получена. Същественото в случая обаче е, че непосочването на цената не води до опорочаване на волята и до липса на представителна власт и в такъв смисъл е цитираната от въззивния съд т.1 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо разрешението на въззивния съд съответства на задължителната практика на ВКС по тези въпроси.
Петият въпрос на касатора няма отношение към изхода на спора. Плащането на цената на упълномощителя не е било предмет на делото и декларацията на упълномощителя, че е получил цената не е била обсъждана от въззивния съд в значението и на разписка по смисъла на чл.77 от ЗЗД. Затова по този въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.
По делото действително е установено обективното увреждане на упълномощителя, тъй като продажната цена на имота е била значително по-ниска от пазарната. За да се уважи искът по чл.40 от ЗЗД обаче е било необходимо ищцата да докаже и субективния елемент-„споразумяването“ между представителя и насрещната страна по договора, който се изразява в тяхната недобросъвестност/раздел III, т.2, буква „Б“ на ТР №5 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС./. Тази недобросъвестност би се установила, ако беше доказано по делото, че купувачът е знаел за действителните пазарни цени в района, че се е занимавал професионално със закупуването на земеделски земи и други подобни обстоятелства. Твърдения за такива обстоятелства обаче въобще не са били наведени от ищцата, нито са били доказани по делото. Ето защо недоказването на субективния елемент на фактическия състав на чл.40 от ЗЗД обуславя отхвърлянето и на този иск. Следователно и по деветия въпрос обжалваното решение съответства в крайна сметка на практиката на ВКС, поради което също не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението. От съдържанието на решението не се установява съдът да е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на фактическите и правни изводи, нито да е приложил правна норма противно на нейния смисъл или да се е позовал на несъществуваща правна норма.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по касационната жалба 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 511 от 08.12.2017 г., постановено по гр.д. № 676 по описа за 2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. К.-[ЕГН], да заплати на М. К. Д.-[ЕГН], М. М. Д.-[ЕГН] и Д. М. Д.-ЕГН: [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: