О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр.София, 30.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 319 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 354 от 1.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 330 по описа за 2016 г. на Софийския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №172 от 30.12.2015 г. по гр.д. № 515 по описа за 2015 г. на Елинпелинския районен съд, първи състав, за отмяна на уволнението на В. М. М., извършено със заповед № 102 от 8.6.2015 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ, за възстановяването и на предишната длъжност и за осъждане на [фирма] да и заплати 1 746,48 лв. обезщетение за оставането и без работа.
Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Какво точно представлява преместването на предприятието-е ли то еднозначно с преместването на машините и работниците, дали липсата на изричен писмен отказ е съгласие по смисъла на закона и в какъв срок следва да се даде съгласието да се последва предприятието, тоест-какво означава „изричен отказ”?
2. Защо се счита, че е симулативно преместването на предприятието, ако няма работници?
3. Как трябва да се изрази съгласието да се последва предприятието?
4. Какъв е разумният срок за изразяване на съгласието да се последва предприятието, след като самият законодател не е определил нормативен срок?
5. След като не е уреден в законодателството срок, кои са критериите за определяне на разумния срок и какво означава да има изричен отказ да се последва предприятието? Как би могло да се принуди работникът да изрази изричен отказ да последва предприятието?
Ответницата по касационната жалба В. М. М. смята, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 550 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Безсрочното трудово правоотношение с ищцата В. М. М. е било прекратено поради преместване на предприятието на [фирма] от [населено място] в [населено място] и отказа на ищцата да го последва-основание по чл.328, ал.1, т.7 от КТ. За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са били уважени, въззивният съд е приел за недоказани по делото и двата елемента на фактическия състав на посоченото основание за уволнение. На първо място не е налице преместване на предприятието, тъй като основната част от производствените машини и оборудване са останали в първоначалното местонахождение на предприятието, където производството е продължило. На второ място даденият на ищцата еднодневен срок за даване на съгласие не е бил подходящ и достатъчен, за да може да се приеме, че ищцата е отказала да се премести заедно с предприятието. На трето място въззивният съд е добавил, че работодателят се е опитал посредством уволнението да заобиколи разпоредбите на чл.123а от КТ, тъй като производството е продължило да се осъществява от друго юридическо лице, настъпили са последиците на отдаване на обособена част от предприятието под наем и е следвало трудовите отношения да се запазят. Вместо това обаче с фиктивното преместване трудовото правоотношение е било прекратено.
Поставените във връзка с тези мотиви въпроси на касатора се свеждат до наличието или липсата на фактическия състав на основанието за уволнение, който подлежи на доказване от работодателя, както и начините за установяване на отказа на работника или служителя да последва предприятието. В теорията и съдебната практика еднозначно и непротиворечиво е прието, че фактическият състав на чл.328, ал.1 от КТ се състои от преместването на предприятието в друго населено място и отказ на работника или служителя да последва предприятието. Преместването включва както материално-техническата част/машини, съоръжения, суровини/, така и работниците и служителите, заети в нейното осъществяване. Отказът на работника или служителя може да послужи като основание за прекратяване на трудовото правоотношение само когато е получил от работодателя истинско и сериозно предложение да последва предприятието, което означава да му е предоставен достатъчен срок да го обмисли. Двата елемента от фактическия състав следва да бъдат безспорно доказани от работодателя. Въззивният съд се е съобразил с доктрината и приложимата практика, приемайки за недоказани и двата елемента от фактическия състав на основанието за уволнение. Частичното преместване на някои от машините без личния състав не представлява преместване на цялото предприятие. При фактическата обстановка в конкретния случай даденият еднодневен срок на работника или служителя не е бил достатъчен за вземане на важно решение със сериозни последици и е равнозначен на липса на истинско предложение. Това поведение е израз на нежелание на работодателя да продължи трудовото правоотношение и затова липсата на отговор в този срок не може да се възприеме като отказ на работника да последва предприятието.
Въззивният съд не е обсъждал какво представлява изричният отказ на работника и как работодателят може да го принуди да даде такъв изричен отказ, затова тези въпроси на касатора са неотносими към спора. Отговорът на втория въпрос не може да промени изхода на спора, тъй като изложените съображения за симулативност на основанието за уволнение са само допълнителни доводи за неговата незаконосъобразност.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение отговаря на приложимата съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на В. М. М. 550 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 1.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 330 по описа за 2016 г. на Софийския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №172 от 30.12.2015 г. по гр.д. № 515 по описа за 2015 г. на Елинпелинския районен съд, първи състав, за отмяна на уволнението на В. М. М., извършено със заповед № 102 от 8.6.2015 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.7 от КТ, за възстановяването и на предишната длъжност и за осъждане на [фирма] да и заплати 1 746,48 лв. обезщетение за оставането и без работа.
ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:122094964, да заплати на В. М. М.-[ЕГН], сумата 550/петстотин и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: