О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
гр.София, 24.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1380 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Л. Б. против решение № 7994 от 19.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 11041 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, първи въззивен брачен състав, с което е потвърдено решение № 118732 от 15.5.2017 г. по гр. д. № 39742 и 42265 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 117 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против Н. Д. Б. иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето Н. Н. Б. и за осъждане на М. Л. Б. да заплаща за детето месечна издръжка от 105 лв., считано от 28.07.2016 г. и от 115 лв., считано от 1.01.2017 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност и противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. За критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето.
2. За задължението на съда при искане за изменение на мерките служебно да следи за интереса на детето
3. Какво е значението на обстоятелството, че бащата възпрепятства осъществяването на нормален личен контакт на дето с майката за преценката дали са изменени обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК?
Ответникът по касационната жалба Н. Д. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
От сключения между страните брак през 2008 г. е родено детето Н. Н. Б. и след прекратяването на брака с развод с влязло в сила на 21.02.2013 г. родителските права са били предоставени на бащата, като е определен режим на лични контакти с майката. С утвърдено със съдебно решение от 28.01.2016 г. споразумение между страните е разширен режимът на личните отношения, като е запазено упражняването на родителските права от бащата. Шест месеца след споразумението в искова молба, заведена на 18.07.2016 г., майката е изложила твърдения, че бащата не спазва режима на лични отношения и създава пречки тя да се вижда с детето, което води до отчуждаване. Посочила е, че живее на семейни начала с партньор, с когото са в много добри отношения, както и с единадесетгодишния си син от предишна връзка. Позовала се също на много добрите битови и финансови условия, които и позволяват да отглежда детето и въз основа на всички тези обстоятелства е поискала да и бъдат предоставени родителските права.
В своя отговор бащата е оспорил твърдението, че пречи на срещите на детето с майката. Изтъкнал е, че дъщеря му живее от десет години при него, а майката не проявява нужния интерес към нейните потребности, поради което е поискал запазване на досегашното упражняване на родителските права.
Софийският районен съд е отказал да възложи родителските права на майката, тъй като е заключил, че няма съществено изменение на обстоятелствата, налагащо такава промяна в интерес на детето.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки неговите правни изводи. След като е обсъдил подробно приетите по делото доказателства, е приел, че не се установява бащата да създава пречки за осъществяване на личните отношения с другия родител. Причината за отчуждението не е активно отчуждаващо поведение на отглеждащия родител, а е в начина, по който се е развила семейната ситуация и най-вече конфликтните отношения между родителите.
Касаторът твърди, че така постановеното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства и са нелогични. От съдържанието на решението обаче не се констатират нарушения на логическите правила при преценката на доказателствата. Няма данни и за явно превратно тълкуване на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Ето защо не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание твърдяната от касатора очевидна неправилност.
Формулираните от касатора въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване, се основават на твърденията, че у детето е налице синдром на родителско отчуждение, който е предизвикан от активното поведение на бащата, създаващ пречки за спазване на режима на лични отношения с майката. По делото е установено, че режимът на лични отношения действително не се осъществява така, както е предвидено в споразумението между страните. Майката вижда детето за около десет минути пред блока и то не желае да остане да пренощува в нейното жилище. От приетите по делото две съдебно-психологически експертизи обаче не се установява детето да е развило такъв синдром, налице са само отделни признаци на родителско отчуждение. Освен това категорично не се доказва от събраните по делото доказателства, че отчуждението от майката се дължи на активно поведение от страна на бащата. Напротив, от изслушването на детето Н. Б. и от социалните доклади става ясно, че по-скоро причината за нежеланието и да пребивава в дома на майката са отношенията с нейния единадесетгодишен брат и с партньора на майката. Водейки своя партньор на срещите с детето, майката не допринася за изграждане на трайна емоционална връзка със своята дъщеря. Следователно, при липсата на доказателства за активно поведение на бащата, който да настройва детето срещу майката, въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, според която съзнателното настройване срещу другия родител е обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид при възлагане на родителските права. Затова изводът на въззивния съд, че липсва съществено изменение на обстоятелствата, налагащо промяна на възлагането на родителските права, съответства на указанията, дадени в раздел V на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и на цитираната от касатора практика на ВКС. Ето защо по поставените от касатора въпроси касационно обжалване също не следва да се допуска.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7994 от 19.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 11041 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, първи въззивен брачен състав, с което е потвърдено решение № 118732 от 15.5.2017 г. по гр. д. № 39742 и 42265 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, III Г.О., 117 състав, за отхвърляне на предявения от М. Л. Б. против Н. Д. Б. иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето Н. Н. Б. и за осъждане на М. Л. Б. да заплаща за детето месечна издръжка от 105 лв., считано от 28.07.2016 г. и от 115 лв., считано от 1.01.2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: