О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр.София, 16.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4025 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. против решение № 3298 от 01.04.2016 г., постановено по гр.д. № 7091 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, IV „Д” състав, с което е потвърдено решение от 14.01.2015 г. по гр.д. № 14378 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 47 състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от забавено получаване на пощенска пратка.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване по следните два въпроса:
1. Може ли да се ангажира отговорността на изпълнителя за причинени щети на ищцата вследствие на несвоевременно доставяне на пратка, адресирана до нея и изпратена от трето лице?
2. Следва ли изпълнителят да носи отговорност за щети, нанесени на получателя на пратката в резултат от забавено изпълнение?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С. П. е изложила в исковата молба, че е получила със закъснение писмо от своя адвокат с указанието на съда да представи декларация за имуществено състояние с оглед искането и за освобождаване от държавна такса, в резултат на което срокът за изпълнение на това указание е изтекъл и делото и е било прекратено. По този начин са и били причинени болки и страдания, за обезщетяването на които е претендирала от [фирма] като изпълнител на пощенската услуга сумата от 10 000 лв.
Софийският районен съд е отхвърлил иска, приемайки за недоказано от ищцата, че писмото е забавено в резултат от противоправно поведение на длъжностни лица на ответното дружество, както и обстоятелството, че образуваното от ищцата дело е прекратено. Софийският градски съд е възприел тези изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на фактическия състав на непозволеното увреждане. Посочил е, че ищцата не е установила качеството си на страна по дело, което е било прекратено заради неизпълнение на указанията, не е доказала съдържанието на пратката, несвоевременното и връчване и причинната връзка между това връчване и причинените и вреди.
От тези мотиви на въззивния съд е видно, че предмет на отхвърления иск на касатора е твърдяно непозволено увреждане, причинено от длъжностни лица на ответното дружество, поради което може да се приеме, че общо формулираните въпроси са от значение за изхода на спора. Това общо основание обаче не е достатъчно, за да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като трябва да е налице и някоя от трите допълнителни предпоставки на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая касаторът не е формулирал и обосновал наличието на тези предпоставки. Въззивното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС по повдигнатите от касатора въпроси, следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Няма противоречие между въззивното решение и друго влязло в сила съдебно решение. Не представлява противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК представеното от касатора решение № 44 от 17.04.2008 г. по т.д. № 110/2007 г. на Бургаския апелативен съд, тъй като касае също случай на отхвърляне на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и няма данни да е влязло в сила. Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД е достатъчно ясно формулирана, по приложението и е създадена многобройна и непротиворечива съдебна практика, която не се налага да бъде осъвременявана. Ето защо не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК/редакция-ДВ, бр.8/2017 г./ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3298 от 01.04.2016 г., постановено по гр.д. № 7091 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, IV „Д” състав, с което е потвърдено решение от 14.01.2015 г. по гр.д. № 14378 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 47 състав, за отхвърляне на предявения от С. Г. П. срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от забавено получаване на пощенска пратка.
ОСЪЖДА С. Г. П.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК:121396123, сумата 100/сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: