О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 20.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 3777 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. О. против решение № 145 от 5.5.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1072 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 19 от 11 януари 2017 г. по гр.д. № 272 по описа за 2016 г. на Районен съд – Казанлък за осъждането на А. А. О. да заплати на [фирма] сумата от 10 000 лева по предявен частичен иск за тази сума с пълен размер от 99 759.40 лева, представляваща стойността на констатирани липси в склад „Прежди за реализация“, фирмен магазин № 2 и фирмен магазин № 3, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1/ Действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника или служителя?
2/ Може ли липсата на подпис под един трудов договор да се санира с подписване на длъжностна характеристика няколко години по-късно?
3/ Може ли да се сключва допълнително споразумение за изменение на реквизити на трудов договор, който не отговаря на изискването за валидност поради липса на подпис на една от страните?
4/ Има ли качеството на МОЛ на един обект работник или служител, който не е подписвал каквито и да е документи, с които да са му поверени стоково-материални ценности в конкретния обект?
5/ Какви са допустимите доказателствени средства за установяване съществуването на трудово правоотношение?
6/ Чия е доказателствената тежест за установяване качеството на материално отговорно лице на работник или служител?
7/ В чия тежест е доказването на получаването на материални ценности от работник или служител и с какви доказателствени средства следва да стане това?
8/ Ползва ли се с доказателствена сила съставен документ за инвентаризация на обект, който реално не съществува към момента на инвентаризацията?
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът [фирма] е изложил в исковата молба, че А. А. О. е започнала работа по силата на трудов договор № 197 от 19.04.2000 г. на длъжността „шивачка на дефекта по плата“. С допълнително споразумение от 23.01.2001 г. длъжността й била променена на „управител на склад, балировач, продавач“. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 94 от 26.10.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Съгласно трудовия договор и т. 5 от подписаната на 01.03.2007 г. длъжностна характеристика ответницата е притежавала качеството на материално отговорно лице. Преди прекратяването на трудовото и правоотношение е извършена инвентаризация на материални запаси в поверените й обекти, намиращи се на територията на дружеството – фирмен магазин № 2, фирмен магазин № 3 и склад за прежди за реализация, която е приключила с констатация за наличие на липси. Ето защо дружеството е поискало тя да бъде осъдена да заплати за тези липси 10 000 лв. от пълния им размер, възлизащ на 99 759,40 лв.
В отговора на исковата молба А. О. е заявила, че първоначалният трудов договор от 19.04.2000 г., съгласно който било определено да изпълнява длъжност „шивачка на дефекти по плата“, не бил подписан от нея, т.е. липсвало насрещно волеизявление на работника, поради което не е налице и трудово правоотношение, а следователно тя няма качеството на материално отговорно лице. Възразила е, че ищецът не представя никакви писмени доказателства, които да е видно, че са й били поверени посочените в ревизията обекти – фирмен магазин № 2 и 3, както и че е приела да отговаря за тях. В заповедта за инвентаризация не бил конкретизиран нейният времеви период, качеството на лицата, които да я извършват и техните длъжности. Оспорила е констатациите в актовете за инвентаризацията.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответницата, че не е налице трудово правоотношение между нея и ищцовото дружество, тъй като последващото допълнително споразумение под № 171 от 23.01.2001 г. за длъжността „управител склад балировач и продавач“ е подписано от ответницата. Надлежно подписана с отбелязването на съответната дата-30.01.2007 г. е и длъжностната характеристика на служителката, в която подробно и ясно са отразени всички трудови задължения на О., включително и тези, които обуславят качеството и на материално отговорно лице. Съдилищата са достигнали до извода, че неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време. В случая допълнителното споразумение, което съдържа всички съществени елементи на първоначален трудов договор, е достатъчно, за да учреди трудово правоотношение, а съгласието на ответницата е изразено също в подписаната от нея длъжностна характеристика. Въз основа на тази характеристика съдилищата са счели, че длъжността на ответницата съдържа присъщи задължения на материално отговорно лице, свързани със събиране, съхраняване или отчитане на ценности на работодателя. Констатирано е било, че под първичните инвентаризационни описи се съдържа изявлението на ищцата, че е съгласна с тях и е положен неин подпис, който я обвързва. За да приемат, че са установени липси в претендирания размер, съдилищата са се позовали на неоспорените от ответницата съдебно-счетоводни експертизи.
Даденото от съдилищата разрешение на спора относно наличието на трудовото правоотношение при неподписан първоначален трудов договор съответства на приложимата практика на ВКС, включително и на представеното от касатора решение № 21 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 595/2011 г. на III Г.О. на ВКС. Според тази практика няма пречка писменото волеизявление на страната да се съдържа в друг писмен документ, достигнал до знанието на другата страна. В случая позоваването на тази практика дори не е необходимо, тъй като първото допълнително споразумение съдържа всички необходими за първоначален трудов договор елементи и е подписано от двете страни, противно на твърдението на касатора. Ето защо по първия, втория, третия и петия въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
В четвъртия въпрос на касатора се съдържа невярното твърдение, че няма подписани документи за приемане на стоково-материални ценности. Изяснено е по делото, че ответницата е подписала и се е съгласила със съдържанието на първичните инвентаризационни описи. Освен това, дори тези документи да се игнорират, налице са други доказателства, които установяват качеството и на материално отговорно лице. За определяне на това качество е от значение фактически изпълняваната от работника или служителя дейност. В този смисъл е решение № 60 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 324/2009 г., III Г.О. на ВКС. Следователно разрешението на въззивния съд и по този въпрос съответства на практиката на ВКС. Същият извод важи и за разрешенията на шестия и седмия въпрос на касатора. Въззивният съд се е съобразил с цитираната в решението практика на ВКС, че е в тежест на работодателя да установи качеството на материално отговорно лице на ответника и получаването на материални ценности.
Повод за формулиране на осмия въпрос на касатора е обстоятелството, че магазин № 3 е бил закрит няколко години преди инвентаризацията, а са констатирани липси в този магазин за 27,36 лв. По делото обаче е установено, че след закриването на магазина наличните в него стоки са се съхранявали в поверения на ответницата склад за прежди. Следователно отделянето на магазин № 3 в инвентаризационните описи представлява всъщност не отделяне на несъществуващ обект, а отделен опис на стоките, които са се намирали преди това в този обект. Затова няма пречка документите, описващи отделно тези стоки, да притежават доказателствена стойност.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение съответства на практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси, поради което касационното му обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 05.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 1072 по писа за 2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: