О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 01.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1516 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и И. С. И. срещу решение № 48 от 05.01.2018 г., постановено по гр.д. № 3534 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение № 3784 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 11056 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд за осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 от ЗОДОВ, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лева е отхвърлен. Страните обжалват в неизгодните за тях части с твърдението, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Считат, че касационно обжалване следва да се допусне на основание т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касаторите по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и на решения № 16 от 06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ТК, II ТО на ВКС, № 136 от 01.03.2012 г. по гр.д.№ 414/2010 г., ГК, III ГО, № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г., ГК, III ГО, № 333 от 31.10.2014 г. по гр.д. № 4445/2014 г. на IV ГО, № 236 от 19.10.2016 г. по гр.д. № 1543/2016 г. на IV ГО и № 200 от 16.06.2016 г. по гр.д. № 1019/2016 г. на ВКС, IV ГО на ВКС, № 187 от 3.12.2015 по гр. д. № 829/2015 г. на III ГО и № 267 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 1365/2016 г. на IV ГО на ВКС. Прокуратурата на Република България смята, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителните въпроси за допускане на касационното обжалване Върховния касационен съд намира следното:
На 28.07.2009 г. срещу ищеца И. И. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК/грабеж/ и на същата дата той е бил задържан за срок от 72 часа, за да се осигури явяването му пред съд. След това задържането му е продължило като мярка за неотклонение от 30.07.2009 г. до 07.08.2009 г. След окончателното му оправдаване с влязла в сила на 24.06.2015 г. присъда И. И. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Софийският градски съд е присъдил обезщетение от 25 000 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. При определяне размера на обезщетението този съд е съобразил възрастта на ищеца/40 годишен към момента на повдигане на обвинението и на 46 години към момента на оправдаването му/, продължителността на наказателното производство от близо шест години, задържането под стража за 72 часа и задържането му като мярка за неотклонение в продължение на 9 дни, изнасянето на информация за обвинението в средствата за масово осведомяване. Взел е предвид също, че обвинението, по което И. е бил оправдан, предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода. Констатирал е, че преди образуване на досъдебното производство ищецът е работил като инспектор в 09 РУ на МВР към СДВР, от която длъжност е уволнен дисциплинарно заради обвинението, което му е повдигнато, като уволнението е отменено едва през 2015 г. От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза съдът е установил, че за периода от м. 10.2009 г. до м. 04.2010 г. ищецът е страдал от тревожно-депресивни симптоми, преценени като умерено тежък репресивен епизод, като заболяването е следствие от обвинението. Съдът е достигнал до извода, че през периода, в който е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с повдигнатото обвинение, ищецът е претърпял сериозни болки и страдания, а описаните в свидетелските показания неимуществени вреди са логична последица за положението, в което се е намирал той – служител на МВР. Ищецът е претърпял стрес, публично обсъждане, изпитал е недоверието на колегите си и е изгубил своята работа. Престоят в местата за задържане на обвинени лица е бил особено унизителен и стресиращ за него и наред с горните обстоятелства е довел до развиване на психическо разстройство и до съществена промяна в неговия начин на живот. Всички тези подробни и детайлни мотиви сочат, че второинстанционният съд не се е задоволил да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, а е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд съдържат достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова въззивното решение съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания. Всички посочени от второинстанционния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и отговарят на утвърдената съдебна практика и на указанията, съдържащи се в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Цитираните от Прокуратурата на Република България решения на ВКС не съдържат никакви сходства с настоящия случай. В решение № 333 от 31.10.2014 г. по гр.д. № 4445/2014 г. на IV ГО на ВКС е прието, че прокуратурата не отговаря за лошите условия в ареста. С решение № 236 от 19.10.2016 г. по гр.д. № 1543/2016 г. на IV ГО е определен по-нисък размер обезщетение, но за наказателно производство, водено в продължение само на две години и половина, без да е налице злепоставяне на длъжностно лице, а в решение № 200 от 16.06.2016 г. по гр.д. № 1019/2016 г. на ВКС, IV ГО на ВКС няма и задържане под стража. Същият извод важи и за представените от касатора И. решения № 267 от 30.11.2016 г. по гр. д. № 1365/2016 г. на Четвърто Г.О. и № 187 от 3.12.2015 по гр. д. № 829/2015 г. на III ГО на ВКС. Първото решение се отнася за наказателно дело, приключило в разумен срок и с мярка за неотклонение подписка, а второто касае обезщетение за неимуществени вреди, причинени на практикуващ лекар от наказателно производство, продължило осем години. Дадените в решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на Трето Г.О. на ВКС принципни указания относно определянето на вредите при продължило извън разумния срок наказателно производство в случая са спазени от въззивния съд, който точно е оценил вредите от шестгодишното наказателно преследване, без безпричинно да ги намалява или да ги увеличава прогресивно и прекомерно.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса на касаторите относно определяне размера на неимуществените вреди по справедливост въз основа на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства съответства на практиката на ВКС. Ето защо касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48 от 05.01.2018 г., постановено по гр.д. № 3534 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение № 3784 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 11056 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд за осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. И. 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 от ЗОДОВ, като искът над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лева е отхвърлен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: