О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр.София, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3567 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.71, ал.3 от ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 27.06.2019 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 13/2019 г., с което е отказано временното отстраняване от длъжност на частния съдебен изпълнител Т. К. до приключване на дисциплинарното производство. Жалбоподателят твърди, че решението на Дисциплинарната комисия е незаконосъобразно, тъй като са налице достатъчно данни за извършени от частния съдебен изпълнител тежки и системни нарушения с висока степен на обществена опасност, към които той не се отнася критично. Моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отстрани съдебния изпълнител от длъжност до приключване на дисциплинарното производство.
Камарата на частните съдебни изпълнители твърди, че жалбата е просрочена, а по същество е неоснователна. Ето защо моли производството да бъде прекратено или жалбата да бъде оставена без уважение.
Частният съдебен изпълнител Т. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
За да претендира, че жалбата е просрочена, Камарата на частните съдебни изпълнители се позовава на обратна разписка, според която Министерството на правосъдието е получило съобщение за обжалваното решение на 17.07.2019 г. В това съобщение обаче е посочено, че е получено от М., без да са фигурират другите имена на лицето и неговата длъжност и без да е положен печат на Министерството на правосъдието. Следователно удостоверяването на връчването противоречи на разпоредбата на чл.50, ал.3, изречение второ от ГПК. В този случай съгласно чл.54 от ГПК следва да се приеме, че съобщението действително е достигнало до адресата на 18.07.2019 г., когато е поставен входящ номер на писмото на Камарата на частните съдебни изпълнители до Министерството на правосъдието, с което се изпраща заверено копие от решението. Жалбата е подадена на 25.07.2019 г. и седмодневният срок по чл.71, ал.3 от ЗЧСИ е спазен. Ето защо жалбата е допустима, а по същество е и основателна. Отказът на дисциплинарния състав да отстрани от длъжност частния съдебен изпълнител до приключване на дисциплинарното производство е обоснован с две съображения. Първото е чистото дисциплинарно минало на частния съдебен изпълнител, тъй като предходното производство, с което му е наложено наказание, все още не е приключило с влязло в сила решение. Второто съображение е, че изпълнителното дело е спряно и по него не се извършват изпълнителни действия, които биха могли да доведат до имуществени вреди на страните. След служебна проверка настоящият състав констатира, че с окончателно решение № 118 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 706 по описа за 2019 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, е оставено в сила решение от 19.11.2018 г. по дисциплинарно дело № 16/2018 г., с което частният съдебен изпълнител е наказан с две глоби и лишаване от правоспособност за срок от две години за извършени четири нарушения в производството по изпълнително дело № 20187080400009. В мотивите на ВКС като изключително тежко и грубо нарушение е окачествен отказът на частния съдебен изпълнител да се съобрази със съдебен акт, постановяващ спиране на изпълнението. Настоящото дисциплинарно производство е образувано заради последващи нарушения по същото изпълнително дело, като едно от тях е отново неизпълнение на друг съдебен акт за спиране на изпълнението, в резултат на което е извършена публична продан на моторен танкер „Бадр“. Следователно първото съображение на дисциплинарния състав вече е необосновано-на частния съдебен изпълнител е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Второто съображение също не може да бъде споделено, тъй като свежда възможните вреди от продължаване дейността на съдебния изпълнител само до тези, които могат да бъдат причинени по конкретното дело, по което са допуснати нарушенията. Временното отстраняване от длъжност на частен съдебен изпълнител, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, е мярка за предотвратяване на опасността от извършване на нови вредоносни нарушения при продължаване на дейността му и по други изпълнителни дела. Вземането на тази мярка се предпоставя от наличието на достатъчно данни за извършени нарушения, които по естеството си са тежки, както и данни, обосноваващи извод за опасност от извършване на нови, докато тече дисциплинарното производство. Опасността може да бъде изведена както от броя и тежестта на нарушенията, за които се търси отговорност и за които има налични доказателства, така и от характеристиките на личността на извършителя. Когато има достатъчно данни за извършени значителен брой съществени нарушения, довели до имуществени вреди за страните по изпълнително дело, към които съдебният изпълнител не проявява критичност, това би било достатъчно за да обуслови необходимост за отстраняването му от длъжност докато трае дисциплинарното производство. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 351 от 11.07.2017 г.по ч. гр. д. № 2729/2017 г.и № 26 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6036/2015 г. на IV ГО. В настоящия случай съдебният изпълнител проявява склонност да не се съобразява със съдебни актове за спиране на изпълнението, което е изключително тежко нарушение за длъжностно лице, призвано да спазва законността. Становището му по дисциплинарното дело показва, че частният съдебен изпълнител не се отнася критично към извършените нарушения, следователно е в състояние да ги повтори, ако продължи дейността си. Нещо повече, действията му, предизвикали публична продан на моторен танкер „Бадр“, са причинили не само имуществени щети на собственика на танкера, но и значителни репутационни вреди за българската държава в международните отношения.
Лишаването на частния съдебен изпълнител от правоспособност за срок от две години по силата на предходно дисциплинарно наказание не поглъща привременната мярка и не лишава от правен интерес жалбоподателя да поиска отстраняването му от длъжност докато трае настоящото дисциплинарно производство, тъй като продължителността на това производство все още не е известна и може да надхвърли срока на дисциплинарното наказание.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на дисциплинарния състав трябва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което частният съдебен изпълнител да бъде отстранен от длъжност до приключване на дисциплинарното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение от 27.6.2019 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 13/2019 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТСТРАНЯВА от длъжност частния съдебен изпълнител Т. Д. К., рег. № 708 на КЧСИ до приключване на дисциплинарното дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: