О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр.София, 31.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4889 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Г. против решение № 5955 от 19.09.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №12472 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II“А“ въззивен състав, с което е отменено решение от 24.07.2017 г. по гр. д. № 55380 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, 116 състав и е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 359 от 11.07.2016 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 30 578,64 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност, както и хипотезите на т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При издадена заповед за дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/ чл.190, ал.1, т.2 от КТ/, може ли съдът да се позовава на факти и обстоятелства, които не са включени в заповедта за дисциплинарно уволнение и да допълва заповедта? Може ли съдът да прави доказателствени изводи въз основа на факти и обстоятелства, които не са включени в заповедта за уволнение?
2. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на страните за неоснователни?
3. Могат ли страните във въззивното производство да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът по касационната жалба „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение-Шейново“ ЕАД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 740 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е заемал по силата на трудово правоотношение длъжността „началник на отделение по гинекология, ендоскопска хирургия, диагностика, профилактика и лечение на безплодието“ в ответната болница, когато със заповед № 359 от 11.07.2016 г. е бил дисциплинарно уволнен на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ заради неявяване на работа два последователни дни-29.06. и 30.06.2016 г. В заповедта са посочени фактическите обстоятелства, които водят до този извод-неизвършване на две планирани за 29.06.2016 г. операции, отсъствие от сутрешния акушерски рапорт на двете дати, невъзможност доктор Д. Н. да установи контакт с него по телефона.
В исковата молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и заплащане на обезщетение за оставането му без работа касаторът е посочил, че е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание/чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ/ и правото на закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като в деня на връчване на заповедта е ползвал отпуск по болест. Заявил е, че през тези два дни е бил на работното си място, а насрочените операции са били провалени не заради неговото отсъствие, а поради липса на персонал/акушерки и анестезиолог/, зали и колебание у една от пациентките.
Софийският районен съд е уважил предявените искове, но Софийският градски съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което ги е отхвърлил. Този съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е достатъчно пълно мотивирана с посочване на двата последователни дни, на които ищецът е отсъствал от работа. Поискани са и са дадени обяснения, с което е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, както и сроковете по чл.194 от КТ. Подробно съдът е обсъдил дали ищецът се ползва със закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Констатирал е, че заповедта е връчена на 28.07.2016 г., когато той се е явил на работа, а болничният лист за тази дата е издаден за минало време и не е представен своевременно. Ето защо е приел, че ищецът не е започнал ползването на отпуск, поведението му е недобросъвестно, поради което се изключва приложението на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ. След това съдът е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства и е достигнал до извода, че на посочените в заповедта две дати ищецът не се е явил лично на работа. Според съда свидетелите на ищеца установяват единствено чути водени разговори по телефона, но не и негово лично явяване в болницата. Въззивният съд е отрекъл тезата на ищеца, че искът е недоказан, тъй като неявяването му в операционна зала не изключва пребиваването му в други помещения в болницата-например в лекарски кабинет. Изтъкнал е, че за двете процесни дати в рамките на работното време ищецът не е изпълнил основните си трудови задължения, чието фактическо местоизпълнение е в рамките на операционната зала в болницата. Дори да се приеме за установено фактическото му пребиваване в кабинета за кратък период от време и появяването му в операционната за няколко минути, това не само не установява изпълнение на задължението му за явяване на работа с цел престиране на труд, но доказва именно обратното. Описаното в заповедта фактическо неявяване в операционната зала като опериращ лекар, за да изпълни планирани по график медицински интервенции в рамките на два работни дни до края на работното време е окачествено от съда като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Съдът е отказал да възприеме и другата теза на ищеца за наличие на технически причини за извършване на планираните интервенции-липса на персонал и зали, тъй като е счел, че доказателствата я опровергават. При преценка на тежестта на нарушението съдът е взел предвид и предишни подобни деяния, за които на ищеца са наложени дисциплинарни наказания.
Така изложените от въззивния съд мотиви обхващат всички доводи и възражения на касатора и са достатъчно пълни, ясни и конкретни. Не е било необходимо мотивите да бъдат по-подробни, както твърди касаторът. Затова по втория въпрос на касатора въззивното решение не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
При формулиране на първия въпрос касаторът смесва фактическото основание за налагане на дисциплинарното наказание с фактите и обстоятелствата, които го доказват. В случая основанието е неявяване на работа в течение на два последователни работни дни/ чл.190, ал.1, т.2 от КТ/ и е било достатъчно да се посочи в заповедта за дисциплинарно уволнение. Подробностите относно неизвършените операции, отсъствието на касатора от сутрешния акушерски рапорт, неуспешното му издирване и др. са факти, които, макар и косвено, но убедително в тяхната съвкупност, доказват фактическото основание за уволнение. За да достигне до такъв извод, въззивният съд не само може, но е и длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, установяващи обстоятелствата както с пряко, така и с косвено значение за релевантните факти. Това обсъждане не представлява въвеждане на нови основания за уволнение, непосочени в заповедта за уволнение. Ето защо разрешението на въззивния съд по първия въпрос също не противоречи на практиката на ВКС.
Повод за третия въпрос на касатора е позоваването в мотивите на въззивния съд на продължителността и приложимостта на клинични пътеки, които не са били представени по делото. Данните за клиничните пътеки обаче са общоизвестни факти по смисъла на чл.155 от ГПК, чието доказване не е необходимо. Освен това доводът, свързан с тези клинични пътеки не е решаващ и обуславящ изхода на спора, а е само допълнителен аргумент на въззивния съд. Затова по третия въпрос касационно обжалване на въззивното решение също не следва да се допуска.
Според касатора очевидната неправилност на обжалваното решение се състои в пренебрегването на събраните по делото доказателства, които според него водят до извода за недоказаност на дисциплинарното нарушение. Неправилното възприемане на фактическата обстановка и необосноваността на изводите на въззивния съд относно фактите по делото обаче не представляват очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като тези евентуални пороци не могат да се констатират на пръв поглед само от съдържанието на съдебното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответната болница 1740 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5955 от 19.09.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №12472 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II“А“ въззивен състав, с което е отменено решение от 24.07.2017 г. по гр. д. № 55380 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, 116 състав и е постановено друго за отхвърляне на предявените от А. Н. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 359 от 11.07.2016 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 30 578,64 лв. обезщетение за оставането му без работа.
ОСЪЖДА А. Н. Н.-[ЕГН], да заплати на „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение-Шейново“ ЕАД сумата 1740 /хиляда седемстотин и четиридесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: