O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 09.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Ем.Томов ч. гр. дело № 2386 /2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4155 / 02.05.2018 г. на Р. Т. Г., чрез адв. А. Ч., срещу определение № 184 от 20.04.2018 г. на Великотърновския окръжен съд по ч. гр.д. № 216/2018 г., с което е потвърдено определение № 207 от 02.02.2018 г. на Великотърновския районен съд по гр.д. № 4039 /2017 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове по чл. 415 ал.4 вр чл.422 ал 1 ГПК.
С жалбата се иска на отмяна на атакуваното въззивно определение като се оспорва изводът на окръжния съд , че възражението по чл.414 ГПК е било подадено извън преклузивния двуседмичен срок. Навежда се специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, без да се формулира въпрос.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“- ЕАД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не ангажира писмено становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., съобразявайки данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу въззивен съдебен акт, но се явява недопустима съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като насочена срещу решение по искове с цена до 5000 лв.
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на „Топлофикация София“- ЕАД срещу Р. Т. Г. за признаване на установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 2193, 1 лв. равняваща се на сбора от стойността на доставената , но незаплатена топлинна енергия и от стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2013 г.- 30.04.2015 г., както и сумата от 289, 42 лв. лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2013 г.- 25.04.2016 г.
Предявените в условията на обективно съединяване искове касаят вземане за главница и акцесорното вземане за лихва. При обективно съединяване на главен и акцесорен иск, меродавна за касационното обжалване на въззивния акт в цялост е цената на главния иск, тъй като той има за предмет материално право, обуславящо съществуването на акцесорното право, предмет на акцесорния иск, каквото е вземането за лихва.
Искът за главницата е иск за парично вземане и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК като съвпада с търсената от ищеца сума.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба, като се стабилизира към момента на подаването и, освен в хипотезата на чл. 214 ГПК при увеличение или намаление на размера на иска. Стабилизирана веднъж към един от двата възможни момента, тя остава непроменена до края на исковото производство във всички инстанции , включително при касационното обжалване.
В случая посочената от ищеца в исковата молба цена на иска за главница възлиза на 2193, 1 лв. , като същата се е стабилизирала към момента на предявяването му и е под предвидения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК праг от 5000 лв.
Като недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 4155 / 02.05.2018 г. срещу определение № 184 от 20.04.2018 г. на Великотърновския окръжен съд по ч. гр.д. № 216/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 2386 /2018 г. по описа на ВКС, III- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез препис на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: