О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
гр.София, 27.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2552 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Ж. Р., Н. Д. Д.-Р., Н. Г. Н., В. Д. Д., П. Д. Д. против решение № 42 от 21.02.2017 г., постановено по в. т.д. №111 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав, с което е отменено решение № 345 от 15.9.2015 г. по т.д. № 609/2010 г. и е постановено друго за отхвърляне на предявените от касаторите против Община-Стара Загора искове за заплащане на 2 766,66 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен проект за укрепителни работи на постройка, 30 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за реално извършени укрепителни работи на строеж, ведно със законната лихва, 5 726,63 лв. обезщетение за имуществени вреди от неустойка за забава поради неспазен срок за предаване на купувачите на жилища в същата сграда, 231 560 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба от развалянето на договора за учредено право на строеж, както и 3 333,33 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон -основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК/редакция преди изменението в Д.В., бр.86/2017 г./ В изложението към касационна жалба вх. № 2344/22.04.2017 г са формулирани два въпроса:
1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?
2. Относно конкуренцията между доказателствата-съдебни експертизи и останалите събрани по делото доказателства. Дали съдът следва да приеме за правилна експертиза, която не съответства на останалите доказателства по делото и на фактическото положение на нещата?
В изложението към касационна жалба вх. №2525 от 29.03.2017 г. е поставен въпросът дали е необходимо да бъде установено, че точно определено лице, служител при ответника, е извършило противоправното деяние, за да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл.49 от ЗЗД.
Ответникът по касационните жалби [община] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва жалбите и по същество. Претендира за разноски за касационното производство в размер на 23 787,60 лв. за отговора срещу касационна жалба вх. № 2344/22.04.2017 г.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
На 6.02.1996 г. касаторите са придобили правото на строеж върху отделни обекти и са поели задължението да построят сграда в [населено място] на [улица]. След издадено от общината на 22.04.1996 г. разрешение строежът е започнал, но през 1999 г. строителството е било спряно поради появили се дефекти в конструкцията/провисвания, пукнатини/, които са довели до предаварийно състояние. За обезщетяване на причинените от спирането на строителството вреди касаторите са завели през 2003 г. искове срещу общината, позовавайки се на обстоятелството, че общината е одобрила и издала разрешение за строеж. Няколко години след завеждане на исковата молба, едва след приемане и изготвяне на технически експертизи по делото, касаторите най-сетне са уточнили конкретните противоправни деяния, с които служители от общината са причинили вредите. Според тях конструктивната част на архитектурния проект не е съдържала необходимите изчисления съобразно Нормите за проектиране на бетонни и стоманенобетонни конструкции, но въпреки това длъжностните лица са одобрили проекта и общината е издала разрешение за строеж. Този недостатък на проекта, одобрен поради небрежност от длъжностни лица, е довел при осъществяването му до лошото състояние на сградата.
За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което исковете изцяло са отхвърлени, Пловдивският апелативен съд е приел, че няма противоправно поведение на служители на ответната община. Този съд е анализирал действащата към момента на издаването на разрешението за строеж нормативна уредба и е достигнал до извода, че съгласно чл.220, ал.3 от ППЗТСУ/отм./ главният архитект на общината не е могъл да изисква допълнителни документи и други строителни книжа и провеждане на други процедури. Възможност за отказ от одобряване е съществувала само в хипотезата на незаконосъобразност по отношение на градоустройствените норми или заради неубедителен архитектурно-художествен облик, констатиран от главния архитект или комисията. Едва с изменението на редакцията на чл.220 от ППЗТСУ/Д.В., бр.6/1998 г./, което е извършено след издаването на разрешението за строеж, се разширява обхватът на проверката и тя вече включва и чертежите и изчисленията в проекта. Заключението на съда е, че към датата на одобряване на проекта за сградата и издаването на разрешението за строеж не е съществувало нормативно задължение да се изисква представянето на чертежи и изчисления към съпътстващите част „Архитектурна” проекти. Главният архитект не е бил длъжен да проверява статистическите изчисления, тяхната пълнота, вярност или съответствие с техническите норми, да се произнася по избора на статистическа схема, по начина на конструиране на детайлите за изпълнение и по конкретни конструктивни решения. Апелативният съд е посочил конкретно заключенията на кои вещи лица съответстват на неговите правни изводи и е обобщил, че всички приети заключения в крайна сметка сочат за липса на нарушения на действащата нормативна уредба към момента на издаване на разрешението за строеж. Според експертите причините за аварийното състояние на сградата са грубите нарушения по време на строителството, произволни конструктивни промени, липса на договор за авторски надзор, некачествено изпълнение на строително-монтажните работи. Затова съдът е приел, че липсва и причинна връзка между издаването на разрешението за строеж и настъпилите за касаторите вреди.
От мотивите става ясно, че въззивният съд е разгледал именно твърдението на касаторите кое е противоправното деяние на общинските служители при издаване на разрешението за строеж. Преценката за противоречие на дадено деяние със закона е изключително в правомощията на съда и предполага правен анализ коя е приложимата към момента правна норма и дали тя е била нарушена. При тази правна дейност експертизите могат да послужат само за да изяснят архитектурните и градоустройствени изисквания и да установят причинната връзка между евентуалните нарушения и техните последици. Ето защо противоречията между самите експертизи и между тях и другите доказателства може да касаят възприетата от съда фактическа обстановка, но не засягат правния анализ за приложимите правни норми. Въпросите, поставени в изложението към касационна жалба вх. № 2344/22.04.2017 г. и отговорите на тези въпроси, дадени в практиката на ВКС, се отнасят именно до начина, по който съдът трябва да възприеме, възпроизведе и аргументира фактическата обстановка при противоречиви доказателства. В случая обаче решаващият довод на съда за отхвърляне на иска не произтича от противоречие между възприетата от него и твърдяната от касаторите фактическа обстановка, а от неговата правна преценка за липса на противоправност на деянието. Тази преценка на действието на правните норми по време, по място и по отношение на лицата не е предоставена на експертите, а на съда. Ето защо отговорите на така формулираните въпроси нямат отношение към изхода на спора и не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.
В мотивите на въззивния съд се съдържа изречението, че на първо място трябва да бъде установено извършването на противоправното деяние от точно определеното лице, служител на ответника, като по-нататък съдът е обсъдил правомощията на главния архитект на общината. Това изречение е дало повод на касаторите да поставят въпроса в изложението към касационна жалба вх. №2525 от 29.03.2017 г. Според тях за ангажирането на отговорността на общината не е необходимо да се установи конкретно кое лице е извършило противоправното деяние, стига ответникът да е негов възложител. Несъмнено практиката на ВКС е в този смисъл, но въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с тази практика. Искът не е отхвърлен, тъй като не е установено конкретното лице, извършило противоправното деяние, а защото деянието не е противоправно. Следователно този въпрос почива на превратно и изолирано от другите мотиви тълкуване на израза „точно определено лице”. Въззивният съд не е придавал такъв смисъл на израза, поради което по този въпрос решението не противоречи на практиката на ВКС и не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решенията на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторите по жалба вх. № 2344/22.04.2017 г. трябва да заплатят на [община] 23 787,60 лв. разноски за касационното производство. Към отговора на другата жалба липсват доказателства за извършени разноски, поради което не се дължат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 21.02.2017 г., постановено по в. т.д. №111 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, втори търговски състав, с което е отменено решение № 345 от 15.9.2015 г. по т.д. № 609/2010 г. и е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. Д. Д., П. Д. Д., Н. Г. Н., М. Ж. Р. и Н. Д. Д.-Р. против Община-Стара Загора искове за заплащане на 2 766,66 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен проект за укрепителни работи на постройка, 30 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за реално извършени укрепителни работи на строеж, ведно със законната лихва, 5 726,63 лв. обезщетение за имуществени вреди от неустойка за забава поради неспазен срок за предаване на купувачите на жилища в същата сграда, 231 560 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба от развалянето на договора за учредено право на строеж, както и 3 333,33 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА М. Ж. Р.-[ЕГН], Н. Д. Д.-Р.-[ЕГН], и Н. Г. Н.-[ЕГН], да заплатят на [община] 23 787,60/двадесет и три хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: