О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 22.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 4870 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 5769 от 31.08.2018 г., постановено по в. гр.д. № 13829 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „В“ състав, с което е потвърдено решение №II-60-173450 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 59757 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, за отмяна на извършеното със заповед № РД -02-16-666 от 16.09.2015 г. уволнение на Б. М. Ц. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на касатора да му заплати 3 522,83 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 17.9.2015 г. до 16.3.2016 г. на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон- основание за касационно обжалване по чл. по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на решението, както и хипотезата на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, но без да формулира конкретен правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба Б. М. Ц. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Б. М. Ц. е посочил в исковата молба, че след отмяната на предходното му уволнение с влязло в сила решение се е явил на 16.09.2015 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, където не са му осигурени нормални условия за изпълнение на трудовата дейност. На 17.09.2015 г. му е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Ищецът е заявил, че трудовата му функция като шофьор не е била премахната и не е извършен подбор, поради което уволнението му е незаконосъобразно. Затова е поискал от съда това уволнение да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната длъжност и да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа.
В отговора на исковата молба Министерството на регионалното развитие и благоустройството е заявило, че длъжността „главен специалист“ в отдел „Счетоводство и стопански дейности“ със сектор „Стопански дейности“ не съществува, тъй като е била премахната с новото щатно разписание. Ето защо заповедта за уволнение е законосъобразна, а предявените искове са неоснователни.
За да приеме, че уволнението е незаконосъобразно и да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е анализирал подробно предходните и новите щатни разписания, длъжностната характеристика на ищеца за заеманата преди уволнението длъжност и новите длъжностни характеристики. В резултат от този анализ е достигнал до извода, че в отдел „Стопански дейности“ служителите с шофьорски функции са заемали длъжностите „главен специалист“, „технически сътрудник“ и „изпълнител“. По старото щатно разписание общият брой на щатовете за тези длъжности е бил 14- 7 броя за длъжността „главен специалист“, 5-за „технически сътрудник“ и 2 за „изпълнител“. В новото щатно разписание общият брой за длъжностите с шофьорски функции остава същият-14, като има само вътрешно преразпределение чрез намаляване на бройките за „главен специалист“ на 5, 4 бройки за „технически сътрудник“ и 5 за „изпълнител“. Следователно щатните бройки не са намалели и не е налице реална промяна на трудовите функции на служителите, заемащи тези длъжности. В новото щатно разписание сектор „Стопански дейности“ няма, а отделът се нарича само „Стопански дейности“, но това преструктуриране на отделните звена по никакъв начин не осъществява фактическия състав на основанието „съкращаване в щата“, тъй като не е съпроводено с реално редуциране на щатните бройки.
Въззивният съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, споделяйки неговите изводи. Добавил е, че работодателят не е установил твърдението си съкращаването в щата да се отнася до бройките, на които е възложено извършване на ведомствен транспорт, тъй като увеличаването на щатните бройки за длъжността „изпълнител“ в същия отдел било за длъжности с различни трудови функции от тези на ищеца.
От тези мотиви в обжалваното решение не се констатира грубо нарушение на правилата на формалната логика, правните норми не са приложени в противоположния им смисъл, нито е приложена отменена или несъществуваща правна норма. Ето защо решението не може да се окачестви като очевидно неправилно и не следва да се допуска касационно обжалване на това основание.
В изложението си касаторът подробно и теоретично е развил хипотезите, при които е налице съкращаване в щата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Не е формулирал обаче конкретния правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело, по който желае да бъде допуснато касационно обжалване. Този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Ето защо непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълкувателно. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Може само да се предположи, че касаторът поставя проблемите за установяване на различието или сходството между длъжностите по предходното и по новото щатно разписание и тежестта на доказване на това обстоятелство. Разрешенията, дадени от въззивния съд на тези проблеми съответстват на практиката на ВКС. Работодателят, който носи тежестта на доказване на законността на уволнението, следва да установи, че по новото щатно разписание длъжностите имат различни функции. В настоящия случай от представените по делото доказателства се констатира единствено, че няма разлика между функциите на длъжностите по предходното и по новото щатно разписание.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5769 от 31.08.2018 г., постановено по в. гр.д. № 13829 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „В“ състав, с което е потвърдено решение №II-60-173450 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 59757 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, за отмяна на извършеното със заповед № РД -02-16-666 от 16.09.2015 г. уволнение на Б. М. Ц. на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да му заплати 3 522,83 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 17.09.2015 г. до 16.03.2016 г. на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Б. М. Ц.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: