О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр.София, 31.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 60390 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Я. П. против решение № 1388 от 04.07.2016 г., постановено по в. гр.д. № 1847 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 779 от 26.01.2016 г. по гр.д. № 20398 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I Г.О., десети състав, за отхвърляне на предявения от касатора против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от станало на 23.10.2014 г. пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди над сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли изводът на съда за съпричиняването на вредоносния резултат да почива на предположения, или е нужно да бъде доказано по категоричен начин и без каквито и да е било съмнения наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент ?
2. Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4 от 1968 г. и да обсъди и анализира конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
3. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията в ППВС № 4 от 1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
На 23.10.2014 г. около 7, 30 часа в [населено място], пресичайки [улица], Р. П. е била блъсната от лек автомобил с водач Г. К. Т., който е бил застрахован срещу гражданската си отговорност в ЗК [фирма]. В резултат от удара пострадалата е получила контузия на главата с разкъсно-контузна рана под брадата и счупване на външния малеол/израстък/ в областта на дясна глезенна става. Възстановяването на пострадалата е продължило около два месеца без съществен остатъчен дефицит по отношение на счупването. Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата първите седем-осем дни и в началото на раздвижването. От разкъсно-контузната рана под брадата е останал белег от около 1,5 см. За да определи обезщетение за тези неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: брой, вид и тежест на причинените на пострадалата телесни увреждания-контузия на главата с разкъсно-контузна рана под брадата и счупване на външния малеол на дясната глезенна става. Взел е предвид вида на проведеното лечение: хирургическа интервенция за обработка на раната под брадата, стабилизация на счупения глезен с гипсова мобилизация за тридесет дни, имунизация против тетанус, медикаментозно лечение и проведени седем процедури по рехабилитация и физиотерапия. Посочил е, че болките и страданията са продължили два месеца, а първите седем-осем дни са били интензивни, че болки се очаква да се проявяват при натоварване или при промени във времето. Отчел е също и неудобствата през периода на обездвижване, стреса от инцидента, възрастта на ищцата, белега под брадата, икономическите условия в страната и лимитите на застрахователните покрития към същия момент.
Въззивният съд е намалил обезщетението с 1/5 поради наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Според съда освен поведението на водача на лекия автомобил, непосредствената причина за произшествието е и предприетото от пострадалата пресичане на пътното платно на необозначеното за това място при условията на намалена видимост, без съобразяване с приближаващото моторно превозно средство и неговата скорост на движение в нарушение на чл.113, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. Този извод на съда се основава на допълнителното заключение на автотехническата експертиза, в която е посочено, че пострадалата е преминала пътното платно на неопределено за целта място. Според основното заключение в близост до площада в края на улицата има пешеходна пътека, която пострадалата е следвало да използва.
От мотивите на въззивния съд относно съпричиняването става ясно, че по първия въпрос на касатора няма противоречие между обжалваното решение и цитираната практика на ВКС/решение № 50 от 27.07.2015 г. по т.д. № 271/2014 г. на Второ Т.О., № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. №596/2012 г. на Второ Т.О. и № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на Второ Т.О. на ВКС и др./. Изводът за съпричиняване не се основава на предположение, а на ясното и установено по делото обстоятелство за наличие на пешеходна пътека в близост до мястото на пресичане, която пострадалата е могла да използва. Вместо това тя е преминала на друго непредназначено за пресичане място на пътното платно и по този начин е съпричинила произшествието. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е отчел всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът детайлно и подробно е описал последиците от произшествието и ги е взел предвид, включително останалият белег, възрастта на пострадалата, разкъсно-контузната рана на главата и всички медицински процедури. Затова по втория въпрос на касатора няма противоречие между въззивното решение и т. ІІ от ППВС № 4 от 1968 г. и решения № 99 от 8.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на Второ Т.О. и № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на Първо Т.О. на ВКС.
Размерът на присъденото обезщетение е съобразен с икономическата конюнктура и лимитите на застрахователните покрития към момента на произшествието. Фактори като обезценяване на лева, нарастване на цените и инфлация от момента на произшествието до постановяване на обжалваното решение не са налице в случая. От октомври 2014 г., когато е станало произшествието, до завеждане на исковата молба през декември 2014 г. има дефлация от 0,4 процента по официални данни на Националния статистически институт, а от октомври 2014 г. до юли 2016 г., когато е постановено решението на Софийския апелативен съд, дефлацията възлиза на 0,6 процента. Следователно и по третия въпрос решението на въззивния съд съответства на практиката на ВКС, отразена в решение № 99 от 8.10.2013 г. по т.д. №44/2012 г., № 66 от 3.7.2012 по т.д. №619/2011 г. и № 83 от 6.7.2009 по т.д. № 795/2008 на Второ Т.О. на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1388 от 04.07.2016 г., постановено по в. гр.д. № 1847 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: