О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
гр.София, 30.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1647 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Н. против решение №37 от 9.2.2017 г., постановено по в.гр.д. № 674 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 688 от 10.11.2016 г. по гр.д. №3405 по описа за 2016 г. на Врачанския районен съд, четвърти граждански състав, за предоставяне на основание чл.127, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето М. М. Н. на майката А. Л. Ж., заедно с определяне на режима на личните отношения с бащата и дължимата издръжка, и за отхвърляне на искането на касатора по чл.127, ал.2 от СК.
Касаторът твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по два проблема. Първият е противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, съдържаща се в ППВС № 1/1974 г. и решение № 291 от 7.11.2012 г. по гр.д. № 11582012 г. на Трето Г.О. на ВКС, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви дали положението на детето би се влошило при промяната на определеното упражняване на родителските права при привременните мерки. Вторият е противоречие между ТР № 6/2013 г. и въззивното решение в частта относно определяне на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответницата по касационната жалба А. Л. Ж. счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 300 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Производството по делото е образувано по спор между М. Н. и А. Ж. за упражняване на родителски права спрямо шестгодишното дете А. Л. Ж.. Съдилищата са приели, че и двамата родители притежават както материалните условия, така и необходимите качества за отглеждане на детето. Предпочитание за предоставяне на родителските права е отдадено обаче на майката като по-активен, по-инициативен родител, с по-добри възпитателски качества. Съобразено е било обстоятелството, че детето е на ниска възраст от женски пол, затова майката е биологически по-пригодна да се грижи за него на този етап от отглеждането. Според касатора в тези мотиви на съдилищата не се съдържа преценка как ще се отрази промяната на местоживеенето на детето. Досега детето е обитавало апартамента на баща си в [населено място], а постановеното решение налага преместването му при майката в [населено място]. Като е сравнявал условията за живот при двамата родители обаче, въззивният съд всъщност се е произнесъл и по този въпрос. Посочил е, че материално-битовите условия за отглеждането на детето, които има в обитаваното от майката жилище в [населено място] имат превес. Следователно преместването на детето е счетено за благоприятно за него, а не за обстоятелство, което ще влоши положението му. Този извод на въззивния съд съответства на приетата в т.II, буква „к“ от ППВС № 1/№ 1 от 12.11.1974 г.. по гр. д. №3/1974 г. постановка, че жилищно-битовите условия на живот са обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при определяне кой от родителите следва да упражнява родителските права. Цитираното от касатора решение № 291 от 7.11.2012 г. по гр.д. № 11582012 г. на Трето Г.О. на ВКС няма никакво отношение към настоящия случай, тъй като касае въпроса кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права. Ето защо по първия въпрос няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Същият извод важи и за второто питане на касатора, което е свързано с присъдените от първоинстанционния съд разноски на другата страна и оплакването му във въззивната жалба, че тези разноски не са поискани своевременно и не е представен изискуемият от чл.80 от ГПК списък. На това оплакване въззивният съд е отговорил, че разноските са поискани в срок още с отговора на исковата молба. Представянето на списък не е предпоставка за присъждане на разноските, а единствено за съществуването на процесуалната възможност на представящата ги страна да иска изменение на решението в частта му относно разноските. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие с разрешенията, дадени в т.11 и т.8 от ТР № 6 от 6.11.2003 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора М. Н. Н. дължи на А. Л. Ж. 300 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №37 от 9.2.2017 г., постановено по в.гр.д. № 674 по описа за 2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. Н. Н.-[ЕГН], да заплати на А. Л. Ж.-[ЕГН], 300/триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: