Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр.София, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3678 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1288 от 23.5.2018 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., 2 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 166 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 175 по описа за 2017 г. на Врачанския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на В. Г. Н. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Н. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на Прокуратурата на Република България е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 50 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 225 от 27.03.2019 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Общото принципно разрешение на този въпрос се съдържа в т.ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и се свежда до задължението на съда да посочи кои факти, които са доказани по делото, са от значение и обуславят размера на неимуществените вреди. Примерно са изброени някои такива обстоятелства-влошаване на психическото и физическо здраве, продължителността на страданията, възрастта на увредения, общественото му положение и други. По приложението на ЗОДОВ относно обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение някои указания се съдържат в т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, от които следва, че се вземат предвид деянията за които са повдигнати обвиненията, както и тяхната тежест, като обезщетението се определя конкретно с оглед особеностите на всеки отделен случай. В практиката на ВКС са се наложили трайно някои критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение. Критериите, неизчерпателно изброени, са тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, приложената мярка/мерки/ за неотклонение, продължителността на наказателното преследване, последиците за физическото и за психическото здраве/причинени или усложнени заболявания, тяхната продължителност и тежест/, уронване на престижа и доброто име на пострадалия в обществото, професионално или политическо злепоставяне, довело до невъзможност за развитие на професионална или политическа кариера, загуба на работно място, скъсване или влошаване на взаимоотношенията с роднини, приятели, брачни партньори, постановяване на осъдителна присъда срещу лицето, макар и невлязла в сила. От значение за размера на обезщетението са и обществено-икономическите условия и стандартът на живот към момента на увреждането, за да не се допусне неоснователно обогатяване на пострадалия.
При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала на 31.08.2012 г. срещу В. Г. Н. обвинение в престъпление по чл.311, ал.1 от НК, което се състои в съставяне на официални документи с невярно съдържание в качеството му на длъжностно лице-главен специалист по ремонт, транспортна инфраструктура и инвеститорски контрол в община Козлодуй. С влязла в сила на 26.02.2015 г. присъда В. Н. е бил оправдан, след което е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените му от незаконно воденото наказателно производство неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Врачанският окръжен съд е уважил иска за 10 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 50 000 лв., а Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Доказаните в случая критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, посочени по-горе в отговора на въпроса, не са с достатъчно висока тежест, за да обосноват определеното от съдилищата обезщетение в размер на 10 000 лв. По критерия тежест на повдигнатото обвинение е видно, че престъплението по чл. 311, ал.1 от НК не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. Наказателното преследване е продължило две години и половина, което може да се окачестви като разумен срок. Спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение и той не е загубил работата си в резултат от наказателното производство. От психологическата експертиза се установява, че през периода на наказателното преследване В. Г. Н. е преживял стрес с различно проявление и негативна промяна на здравословното му състояние, водеща до психически и физически дисбаланс на организма. Към момента на изготвяне на експертизата се наблюдава посттравматичен ефект под формата на безпокойство, тревожност, разочарование, но и частично стабилизиране на здравословното състояние, изразяващо се в намаляване на главоболието и подобряване на съня и храненето. От всички тези конкретни обстоятелства влошаването на психическото състояние обуславя в най-голяма степен размера на обезщетението, който обаче, с оглед липсата на други утежняващи неимуществените вреди фактори, следва да се определи на 6 000 лв.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския апелативен съд и потвърденото с него решение на Врачанския окръжен съд трябва да бъдат отменени в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над размера от 6 000 лв. и да бъде постановено друго, с което над тази сума до 10 000 искът да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която Софийският апелативен съд е потвърдил присъждането на 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1288 от 23.5.2018 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., 2 състав, и потвърденото с него решение № 166 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 175 по описа за 2017 г. на Врачанския окръжен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над сумата от 6 000 лв. до размера от 10 000 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Н. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ над сумата от 6 000 лв. до размера от 10 000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1288 от 23.5.2018 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., 2 състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 166 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 175 по описа за 2017 г. на Врачанския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на В. Г. Н. 6 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2015 г. до окончателното и заплащане
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: