5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
гр.София, 21.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 191 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Г. против решение № 1301 от 30.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №2073 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав, с което е отменено решение № 2012 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 1590 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд, първи граждански състав, като е постановено друго за отхвърляне на предявените от касатора против „Риско Груп БГ“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 19 от 7.12.2017 г., за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 30 831,06 лв. обезщетение за оставане без работа.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност на решението, както и хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Еднаквият код по НКПД означава ли еднаквост на съществените трудови функции?
2. Данните за характера и естеството на трудовите задължения съдържат ли се в длъжностната характеристика?
3. Може ли да се прави преценка за трудовите функции за определена длъжност, ако работодателят не е изготвил и съответно връчил срещу подпис на служителя длъжностна характеристика?
4. Може ли без представена длъжностна характеристика да се презюмират задължения на работника или служителя чрез позоваване само на код от НКПД?
5. При направени твърдения от работодателя и представени от него доказателства, че е преодолял закрила по чл.333 от КТ, следва ли съдът служебно да следи дали тази закрила наистина е преодоляна, или съществуват пропуски и опущения в процедурата по преодоляването и?
6. Процесуалните действия по чл.312, ал.2 от ГПК поглъщат ли правната възможност по чл.143, ал.2 от ГПК ищецът да допълни исковата молба в първото по делото заседание?
7. Следва ли въззивният съд да се произнесе при оплакване във въззивната жалба и когато липсва правен интерес за ищеца и жалбата касае друг въпрос?
8. След като служител е уволнен от длъжност, която никога не е заемал, това представлява ли очевидна неправилност?
Ответникът по касационната жалба „Риско Груп БГ“ ЕООД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 200 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Т. Г. е изложила в исковата молба, че по силата на трудов договор е работила в ответното дружество като главен счетоводител, когато е била уволнена със заповед № 19 от 7.12.2017 г. поради съкращаване на щата за длъжността „ръководител на финансово-административен отдел“. Заявила е, че никога не е заемала длъжността, от която е уволнена, поради което уволнението е незаконно и е поискала неговата отмяна, възстановяването и на предишната длъжност и заплащане на 30 831,06 лв. обезщетение за оставането и без работа.
В отговора на исковата молба ответното дружество е възразило, че с допълнително споразумение от 2.01.2014 г. длъжността на ищцата е променена от главен счетоводител на ръководител на счетоводен отдел, а впоследствие е изменяно само трудовото и възнаграждение. С новото щатно разписание от 30.10.2017 г. тази длъжност е съкратена, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. Очевидно заповедта за уволнение се касае за същата длъжност, макар да е посочена като ръководител на финансово-административен отдел, а не на счетоводен отдел, което е било известно на ищцата.
След отговора на исковата молба ищцата е поискала да допълни обстоятелствената и част на основание чл.143, ал.2 от ГПК с твърдението, че страда от диабет, което заболяване е включено в Наредба № 5/1987 г. и работодателят не е преодолял закрилата по чл.333 от КТ. В публичното съдебно заседание на 22.05.2018 г. Пловдивският районен съд е оставил без уважение това искане, тъй като е приел, че в първоначалната искова молба не е било изложено твърдение за наличието на заболяването.
Пловдивският районен съд е уважил предявените искове, но Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което ги е отхвърлил. Този съд е приел, че с допълнително споразумение № 24 от 3.01.2017 г. е била сменена длъжността на ищцата от „главен счетоводител“ с код на длъжността 6209 на длъжността „ръководител счетоводен отдел“ с код 1211-6209. От извършената справка е констатирал, че това са кодовете на посочените от работодателя длъжности. След това въззивният съд е посочил, че преди уволнението на ищцата работодателят е предприел изменение в щатното разписание, което се състои в съкращаване на единствената щатна длъжност за позицията „ръководител финансово-счетоводен отдел“, понеже е взето решение тази дейност да се възложи на външна фирма. Анализирайки щатните разписания и посочените в тях кодове по НКПД, съдът е достигнал до извода, че е съкратена именно заеманата от ищцата длъжност на ръководител на финансово-счетоводния отдел.
Така постановеното въззивно решение не може да се окачестви като очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни логически противоречия в мотивите, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
В мотивите си въззивният съд изобщо не е давал разрешения на първите четири въпроса в смисъла, твърдян от касатора. Този съд не е приел, че еднаквият код по НКПД задължително означава еднаквост на съществените трудови функции, не е отрекъл, че в трудовите характеристики се съдържат данни за характера и естеството на трудовите задължения, нито е използвал единствено кодовете по НКПД за преценка на трудовите функции. Изводът на съда за заеманата от ищцата длъжност почива най-вече на подписаното от нея допълнително споразумение и липсата на подпис под длъжностната характеристика не може да заличи постигнатото в това споразумение съгласие. Позоваването на кодовете по НКПД представлява допълнителен довод на съда, потвърждаващ основните изводи. Цитираната от касатора практика на ВКС не изключва възможността съдилищата да ползват кодовете по НКПД при преценката на доказателствата. Основното съображение в тази практика е, че еднаквият код по НКПД не винаги означава еднаквост на трудовите функции, поради което трябва да се съобразяват и другите събрани по делото доказателства. Кодовете по НКПД обаче не могат и да бъдат игнорирани като доказателствено средство, както желае касаторът. Ето защо по първите четири въпроса не е налице противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Следващите три въпроса касаят неприетото от първоинстанционния съд допълване на исковата молба посредством твърдението, че ищцата поради заболяването от диабет се е ползвала със закрила, която не е била преодоляна. Според формулираните от касатора въпроси това допълнение е следвало да бъде допуснато от първоинстанционния съд, да бъде разгледано служебно от въззивния съд, или да бъде разгледано без значение, че липсва въззивна жалба на ищцата, тъй като е редовно въведено основание за незаконосъобразност на уволнението. Съгласно чл.143, ал.2 от ГПК ищецът действително може да поясни и допълни исковата си молба, но това допълнение не може да представлява изцяло ново основание на предявения иск, тъй като би се приравнило на изменение на иска. Уточненията не могат да променят основанието на иска, а само поясняват и детайлизират вече предявеното основание. В този смисъл е утвърдената практика на ВКС, съдържаща се в решения № 55 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г. на Първо Г.О., № 844 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2009 г на Четвърто Г.О. № 476 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г. на Второ Г.О. и др. В случая ищцата по никакъв начин не е формулирала първоначално в исковата молба такова фактическо основание за незаконосъобразност на заповедта, поради което не би могла да го посочва като допълнение по смисъла на чл.143, ал.2 от ГПК. Ето защо, с оглед диспозитивното начало, въззивният съд не е имал правомощието да се произнася по това основание за незаконосъобразност на заповедта, поради което и по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
Осмият въпрос на касатора представлява пояснение в какво се състои според касатора очевидната неправилност на решението, която според гореизложените мотиви не е налице.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 1 200 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1301 от 30.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №2073 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, десети граждански състав.
ОСЪЖДА Т. И. Г.-[ЕГН], да заплати на „Риско Груп“ ЕООД-ЕИК:121480144, сумата 1200/хиляда и двеста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: