О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр.София, 20.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4411 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. против решение №47 от 9 май 2016 г., постановено по в. гр.д. № 368 по описа за 2015 г. на Бургаския апелативен съд, граждански състав, с което е потвърдено решение № 62 от 5.10.2012 г. по гр.д. № 16 по описа за 2012 г. на Ямболския окръжен съд, Гражданско отделение, за отхвърляне на предявения от касатора против МБАЛ [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от лекарския екип, полагал грижи за състоянието му в медицинското заведение през периода от 1.06.2011-15.06.2011 г.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Изпълнил ли е съдът задължението си да постанови своя акт след обсъждане и преценка в съвкупност на всички относими доказателства и доводи на страните по делото? Касаторът счита, че в противоречие с цитираната от него практика на ВКС въззивният съд е приел за доказано извършването на доплерсонографски и ангиографски изследвания, без да вземе предвид констатациите на РЗОК, справка-извлечение от счетоводните регистри на болницата, договор с друга болница, от който се установява липсата на ангиографски апарат, двете епикризи от болница „Токуда”. При извода си за правилно лечение съдът е пренебрегнал становището на вещото лице, изразено в последното по делото заседание. Не е бил обсъден доводът на ищеца, че не е дал изискуемото писмено съгласие за извършената операция.
2. Изпълнил ли е въззивният съд служебната си роля при даден от вещото лице непълен или неясен отговор по поставените задачи, свързани с установяване истинското състояние на ищеца и качеството на проведеното лечение и следва ли ако вещото лице посочи релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това пряко да се прави извод за липса на пълно и главно доказване? Според касатора по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г. и решение № 219 от 15.10.2015 г. по гр.д. №1896/2015 г. на Трето Г.О. на ВКС.
3. Допустимо ли е искането за увеличение на иска във въззивната инстанция и независимо дали има определение за допускането му, ако са налице предпоставките за това, длъжен ли е съдът да се произнесе с решението си по него? Касаторът твърди, че според задължителната практика на ВКС, отразена в т.9 от ТР №1 от 4.01.2001 г. по тълк.гр.д. №1/2000 г. и решение № 409 от 24.08.2010 г. по гр.д. № 740/2009 г. на ВКС, Четвърто Г.О., увеличаване или намаляване на иска по размер пред въззивната инстанция е допустимо. В нарушение на тази практика въззивният съд не се е произнесъл по поисканото от касатора увеличение на иска.
Ответникът по касационната жалба МБАЛ [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 100 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Д. Г. Д. е предявил срещу болницата иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. с твърдения, че по време на операцията на 3.06.2011 г. му е поставен дефектен/запушен/ байпас, поставяна му е била на няколко пъти неуспешно спинална упойка, не е бил уведомен, че за състоянието му е по-добре да бъде поставен само стенд, както впоследствие е процедирано в болница „Токуда”. Оплакал се е от нехуманно отношение на лекарския екип, извършил операцията, изразяващо се в отказ да му се сменят по-често превръзките, да му бъдат давани обезболяващи медикаменти, както и от неправилно лечение след операцията.
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд е приел, че лечението е било правилно проведено, позовавайки се на приетите по делото медицински експертизи. Според тези експертизи в болницата са били извършени необходимите изследвания, заболяването е било вярно диагностицирано, а медицинските стандарти са били спазени. Байпасът не е бил дефектен, а е бил необходим, тъй като след това при лечението в болница „Токуда” е бил използван за поставяне на стенд над него. Състоянието „аневризма спурия”, заради което ВКС е отменил първоначалното въззивно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, представлява по-късно появило се следоперативно усложнение, което не е резултат от първоначалното лечение. Останалите твърдения на ищеца за нехуманно отношение към него не се установяват от събраните по делото свидетелски показания. Противно на твърденията на касатора, съдържащи се в първия въпрос, въззивният съд е обсъдил новите епикризи на болница „Токуда”, ангиографските изследвания и декларацията за информирано съгласие. Дори да се приеме, че някои от доказателствата не са били анализирани и доводите на касатора не са подробно обсъдени, евентуалните пропуски на въззивния съд не могат да доведат до различни правни изводи. Изложените в исковата молба твърдения за погрешно оперативно и следоперативно лечение и дефектен байпас напълно се опровергават от изводите на вещите лица, което е достатъчно за отхвърляне на така предявения иск с формулираната от касатора обстоятелствена част. Административните пропуски на болницата, на които сега се позовава касаторът/липса на снимки, направени в болницата и подписана не където трябва декларация за информирано съгласие/, не могат да доведат до описаните от него в исковата молба последици. Изявленията на вещото лице в последното по делото заседание се тълкуват от касатора извън предмета на експертизата, който обхваща само следоперативното усложнение „аневризма спурия”. В крайна сметка при възможно най-детайлния анализ не могат да се намерят убедителни медицински доказателства в подкрепа на тезата на касатора за неправилно лечение и дефектен байпас. Ето защо по първия въпрос касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска.
Във втория си въпрос касаторът се позовава на практика на ВКС, която е формирана относно напълно различни проявления на медицинска небрежност. Цитираните решения касаят случаи, при които вещите лица сочат няколко вероятни причини за настъпилите вредоносни последици. Тогава съдът не може направо да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен да изследва всички факти и връзките между тях, за да установи дали все пак една от тези вероятни причини не е единствено възможна. Настоящият случай не е такъв, тъй като експертизите напълно изключват лекарската небрежност като причина за страданията на касатора. Следователно вторият въпрос не е относим към изхода на спора, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мълчаливият отказ на въззивния съд да допусне увеличение на иска съответства по третия въпрос на касатора на приложимата ясна и недвусмислена процесуална норма/чл.214, ал.1, изречение трето от ГПК/, която не се нуждае от тълкуване. По силата на тази разпоредба крайният срок за увеличение на иска по размер е приключване на съдебното дирене в първата инстанция, което изключва възможността изменението да се предприеме пред въззивния съд/”Българско гражданско процесуално право”, девето преработено издание от 2012 г. на А. М., О.С., В. П., Р. И., стр.471/. Цитираната от касатора практика на ВКС се отнася за производството по реда на отменения ГПК и в случая не е приложима. Затова и по този въпрос не е нужно да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника 1 100 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №47 от 9 май 2016 г., постановено по в. гр.д. № 368 по описа за 2015 г. на Бургаския апелативен съд, граждански състав, с което е потвърдено решение № 62 от 5.10.2012 г. по гр.д. № 16 по описа за 2012 г. на Ямболския окръжен съд, Гражданско отделение, за отхвърляне на предявения от Д. Г. Д.-[ЕГН], против МБАЛ [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от лекарския екип, полагал грижи за състоянието му в медицинското заведение през периода от 1.06.2011-15.06.2011 г.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. да заплати на МБАЛ [фирма]-ЕИК:, [населено място], сумата 1 100/хиляда и сто/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: