О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. София, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 134 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. против определение № 28323 от 2.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. №1963 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 554565 от 05.12.2018 г. по гр. д. № 63136 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, I ГО, 173 състав, за отхвърляне на искането за освобождаване от заплащането на държавна такса. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и да бъде постановено друго за освобождаването му от внасяне на държавна такса.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Не са налице основанията, посочени в чл.22, ал.1, т.1-т.6 от ГПК за отстраняване на членовете на състава от разглеждане на делото. Ето защо исканията за отвод и съответно за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности кой съд следва да гледа делото след отвод на всички съдии от ВКС трябва да бъдат оставени без уважение.
С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил отказа на Софийския районен съд да освободи жалбоподателя от внасяне на 80 лв. държавна такса по делото. Констатирал е, че той не е регистриран като безработен, а е регистриран като едноличен търговец и е съдружник, акционер и управител на няколко търговски дружества, които развиват търговска дейност. Въз основа на тези обстоятелства съдът е достигнал до извода, че жалбоподателят е в състояние да заплати изискуемата държавна такса. Във връзка с мотивите на въззивния съд жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който да е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело/т.1 на ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението се съдържа единствено твърдение за извършено от състава на Софийския градски съд престъпление при постановяване на обжалвания съдебен акт. Това твърдение може да се отнесе единствено към неправилността на обжалвания акт, която е основание за касационно обжалване, различно от основанията за допускане до касационен контрол. След като жалбоподателят не е посочил правния въпрос, а касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, касационно обжалване не следва да се допуска/т.1 на ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. за отвод на настоящия състав.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28323 от 2.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. №1963 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: