4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
гр. София, 12.12. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Емил Томов
Членове: Д. Драгнев
А. Цонев
изслуша докладваното от съдията А. Цонев т. д. № 60163/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от З. „Златен клас“ срещу решение № 30/08.04.2016г., постановено по в.т.д. 40/2016г. на Бургаски апелативен съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
В Изложението, жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК и поставя следните въпроси: 1. Следва ли решаващият съд в производството по чл. 422 от ГПК да разгледа поотделно и в тяхната съвкупност конкретните каузални правоотношения, посочени от ищеца в исковата молба, като обезпечени със запис на заповед и да изложи съображения относно обезпечителната функция на ценната книга? 2. Следва ли да е налице идентичност и съразмерност /вид и суми/ между посочените от ищеца по иск с правно основание чл. 422 от ГПК каузални правоотношения и обезпечаващата абстрактна сделка? 3. При оспорване от страна на издателя на запис на заповед за липса на връзка между посочените от ищеца по иск с правно основание чл. 422 от ГПК каузални правоотношения и обезпечаващата ценна книга, задължен ли е ищецът да докаже съществуването на всяко едно конкретно каузално правоотношение и връзката му с абстрактната сделка? 4. Произтичат ли менителнични задължения за кооперация от запис на заповед, подписан от председателя и, без да е дадено предварително разрешение за това от управителния и съвет по чл. 21, ал.2 от ЗК?
В срока за отговор ответникът [фирма] [населено място] е възразил срещу искането за допускане на касационното обжалване, както и срещу касационните основания, посочени в жалбата.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по търговско дело с цена на иска над 20000лв., намира че касационната жалба е редовна и допустима, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
По иск предявен от [фирма] срещу З.“Златен клас“ по чл. 422 от ГПК, въззивният съд е приел, че страните са били в трайни търговски отношения по договор за доставка на семена, торове и препарати за растителна защита. По процесните фактури ищецът е извършил доставката, а кооперацията е останала да дължи остатък от 33694,27лв. след извършено прихващане и частично плащане по фактурите. Процесният запис на заповед и бил издаден като обезпечение на вземането по издадените фактури и е действителен, тъй като е подписан от председателя на кооперацията. Въззивният съд е отхвърлил възражението за прихващане с вземане за обезщетение за лишаване от ползване на собствен на кооперацията хамбар, тъй като според него този имот е бил ползван на основание договор за наем, сключен между страните и наемната цена е била платена.
Поставените първи и трети въпрос са процесуалноправни и се отнасят до правомощията на въззивната инстанция по чл. 235 от ГПК и разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК. Четвъртият въпрос е материалноправен и касае действителността на записа на заповед във връзка с приложението на чл. 21, ал.1, т.1 и 5 от ЗК във връзка с чл. 26 от ЗЗД. Вторият въпрос не е правен, тъй като няма правна разпоредба, която да урежда правило на поведение при посочената хипотеза- идентичност на сумите по каузалната и менителничната сделка. Този въпрос е неотносим за производството по чл. 288 от ГПК.
И по трите поставени правни въпроси има формирана задължителна практика на ВКС, което обуславя неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 от ГПК. С решение № 217 от 09.06.2011г. на ВКС е прието, че въззивният съд следва да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. С т.р. 4/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че поемателят по записа на заповед доказва действителността на записа на заповед, каузалното правоотношение, когато е въведено с исковата молба и обезпечителната връзка между двете. В съгласие с тази задължителна практика, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал вземането по каузалната сделка и обезпечителната връзка с издадения запис на заповед. Относно последния извод е преценил всички косвени доказателства относими към случая- Протокола за прихващане от 07.10.2014г., в който са описани процесните фактури и записът на заповед от същата дата, както и липсата на друго каузално правоотношение между страните.
С решение №3/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че сделките сключени от управителя са действителни поради наличие на воля за сключването им. Липсата на предварително решение на Общото събрание има значение за вътрешните отношения, но не и спрямо трети лица. Макар тълкувателното решение да е постановено по друг въпрос, случаят е идентичен, поради което тълкувателното решение дава отговор и на поставения от касатора материалноправен въпрос, т.е. председателят на кооперацията като законен представител валидно обвързва кооперацията по сделки с трети лица, а когато за тези сделки няма решение на управителния съвет, това има значение само за вътрешните отношения. Въззивният съд не се е отклонил от постановките на това тълкувателно решение като е приел, че председателят на кооперацията валидно е издал процесния запис на заповед.
При тълкуването и приложението на чл. 235, 154, 422 от ГПК и чл. 21, ал.1, т.1 и 5 от ЗК, въззивният съд не се е отклонил от формираната задължителна практика, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изхода на спора в полза на [фирма] следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 1387,20лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30/08.04.2016г., постановено по в.т.д. 40/2016г. на Бургаски апелативен съд.
Осъжда З. „Златен клас“ с ЕИК[ЕИК] [населено място] да плати на [фирма] [населено място] с ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер на 1387,20лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: