4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
С., 01.11. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. ДРАГНЕВ
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. А. гр.д. № 53419/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Столична община против решение № 1284 от 16. 06. 2015 г. по т.д. № 1567/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в в частта, с която е потвърдено решение № 18913 от 8. 12. 2014 г. по гр. д. № 2343/2014 г. на СГС, I ГО, 1 с-в в частта, с която Столична община е осъдена, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати на [фирма] сумата 807035, 02 лв. доплащане за изминати километри за 2011 г. по автобусна линия № 84 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-1078/24. 10. 2007 г., ведно със законната лихва върху същата от 19. 02. 2014 г. до окончателното й изплащане, а на осн. чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 19. 02. 2011 г. – 19. 02. 2014 г. в размер на 174925, 55 лв. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за липса на сочените от касатора основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която Столична община е осъдена, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати на [фирма] сумата 807035, 02 лв. неплатена част от цена за извършен през 2011 г. обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 84 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-1078/24. 10. 2007 г., ведно със законната лихва върху същата от 19. 02. 2014 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която общината е осъдена да заплати на дружеството, на осн. чл. 86 ЗЗД, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 19. 02. 2011 г. – 19. 02. 2014 г. в размер на 174925, 55 лв. За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 5, ал. 3 от сключения между страните договор за обществен превоз на пътници за уважаване на предявения иск – постигнато съгласие за автоматично индексиране на първоначално договореното възнаграждение за километър пробег съобразно определения за предходната година от НСИ инфлационен индекс, предвид продължителността на периода на действие на договора /осем години/ и икономическата обстановка в страната. След тълкуване на цитираната клауза от договора по критериите на чл. 20 ЗЗД, е приет за неоснователен доводът на представителя на общината, според който индексация на възнаграждението настъпва само при кумулативното наличие и на трите посочени в същата предпоставки – инфлация, увеличение в цената на горивата и увеличение в цената на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части. Прието е за неоснователно възражението за погасителна давност /предвид момента на настъпване на изискуемост на дължимите за изравняване суми от уговорената продажна цена – до 20-то число на месеца следващ отчетния/. Относно иска по чл. 86 ЗЗД е прието, че общината изпада в забава на 21- число от месеца следващ този, за който се претендира доплащане на уговореното възнаграждение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, свързани с тълкуването и изясняване действителния смисъл, вложен от страните в чл. 5, ал. 3, т. 1 и на чл. 43 от договора, както и в чл. 5, ал. 3, точки 1, 2 и 3 от договора – дали е постигнато съгласие за автоматична промяна на първоначално договорената през 2007 г. базова цена, съобразно определения за предходната година от НСИ инфлационен индекс и дерогира ли се по този начин приетото от страните във втората посочена клауза от договора, предвиждаща изменението му само с писмено споразумение между страните, както и дали възможността за индексиране на цената не се поражда само при кумулативно наличие и на трите предвидени в клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора предпоставки: инфлация, увеличение в цените на горивата с повече от 30 % и увеличение цените на Г., гуми и резервни части с над 50 %. Твърди се, че по същите въпроси са формирани различни изводи в две влезли в сила съдебни решения на апелативен съд, постановени между същите страни и по повод същия договор /решение № 929 от 25. 04. 2014 г. по т.д. № 3367/2013 г. на САС, ТО и решение № 1836 от 1. 10. 2014 г. по т.д. № 434/2014 г. на САС, ТО/ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Така формулираните въпроси са фактически, а не правни, тъй като не засягат принципен проблем във връзка с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, приложима към спора, към която следва да се подведат установените факти, а се отнасят до съдържанието и преценката на клаузите на конкретния договор за възлагане на обществена поръчка и биха могли да засегнат правилността на решението /обоснованост на същото и постановяването му в съответствие със закона/, която не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК. Фактическият въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори да се приеме, че така формулираните въпроси са правни и поставянето им обосновава общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, то не е налице противоречивото им разрешаване с цитираните по-горе съдебни решения. На първо място, няма данни представените от общината съдебни решения на апелативния съд да са влезли в сила, поради което и не би могло да се приеме, че същите формират противоречива практика. На следващо място, не са формирани противоречиви правни изводи по поставените от касатора въпроси в посочените от същия въззивни решения. С последните е прието, че клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора, предвиждаща автоматична промяна на цената на километър, не би могла да промени цената за предоставената услуга /обществен превоз на пътници по автобусна линия № 84 за 2011 г./, дължима за 2008 г., а е приложима само за периода след 2008 г. /от 2009 до 2015 г./, тъй като договорът е сключен в края на 2007 г. , изпълняван е само няколко месеца през тази календарна година и индексиране на първоначално уговореното базово възнаграждение няколко месеца след сключване на договора би представлявало злоупотреба с право. В случая се претендира неплатената част от възнаграждението, дължимо за 2011 г. /за период след 2008 г./, поради което твърдяното от жалбоподателя противоречие на изводите на съда в обжалваното решение с тези в цитираните решения на САС е неоснователен. А последният въпрос /дали правото на допълнително възнаграждение по сключения договор за обществен превоз на пътници се поражда само при кумулативното осъществяване и на трите, предвидени в чл. 5, ал. 3 от договора предпоставки: инфлация, увеличение с над 30 % на цените на горивата и увеличение с над 50 % цените на Г., гуми и резервни части/ въобще не е бил предмет на обсъждане в представените от общината решения.
За яснота следва да се посочи, че с влезли в сила решения са уважени идентични искове, предявени от [фирма] против Столична община, за присъждане на неизплатената част от цената на извършен обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 84 от общинската транспортна схема на СО за 2009 г. и в мотивите към решенията е прието, че индексацията на първоначално уговорената цена настъпва автоматично, без да е необходимо подписано от страните по договора писмено споразумение, както и че разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора се прилага при настъпване на едно от посочените в същата събития /инфлация или увеличение цените на горивата над 30 %, или увеличение цените на Г., гуми и резервни части над 50 %/. В този смисъл е решение № 406 от 27. 02. 2015 г. по в.т.д. № 17/2015 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 305 от 21. 04. 2016 г. по т.д. № 2386/15 г. на ВКС, II т.о.
Относно акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД не е формулиран правен въпрос, нито се сочат някои от основанията по точки 1, 2 или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивното решение.
Ответната по касационната жалба страна [фирма] не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1284 от 16. 06. 2015 г. по т.д. № 1567/2015 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 18913 от 8. 12. 2014 г. по гр. д. № 2343/2014 г. на СГС, I ГО, 1 с-в в частта, с която Столична община е осъдена, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати на [фирма] сумата 807035, 02 лв. с ДДС, представляваща неплатена част от цена за извършен през 2011 г. обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 84 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-1078/24. 10. 2007 г., ведно със законната лихва върху същата от 19. 02. 2014 г. до окончателното й изплащане, а на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 174925, 55 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 19. 02. 2011 г. – 19. 02. 2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: