2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 31.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. ДРАГНЕВ
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията В. А. гр.д. № 1484/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. Д. К., чрез пълномощника му адв. Б. К., срещу решение № 2074 от 11.12.2015 г. по гр.д. № 2860/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3421 от 31. 07. 2015 г. по гр. д. № 3107/2015 г. на Варненския районен съд. Изложени са касационни основания за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] излага съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение на районен съд, с което Д. Д. К. е осъден, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 4 КТ, вр. точка 2, б.“в“ от сключен на 15. 06. 2009 г., между „С. шипмениджмънт“Б.В., чрез агента си [фирма], и Д. Д. К. договор за придобиване на квалификация, сумата 5800 лв., представляваща направени от работодателя, в периода април 2009 г. – август 2011 г. /29 месеца/ разходи за издръжка на ищеца /по 200 лв. месечно/. За да постанови този резултат съставът на окръжния съд е приел, че на 15. 06. 2009 г. дружеството „С. шипмениджмънт“Б.В. е сключило с ищеца Д. Д. К. договор за придобиване на квалификация „вахтен помощен капитан“ по смисъла на чл. 229 КТ, с който Д. К. се е задължил да завърши в срок до август 2011 г. обучението си за придобиване на квалификация „вахтен помощен капитан“ и след завършване на обучението да работи при работодателя за срок не по-кратък от 3 години, а дружеството-работодател се е задължило да осигури месечна издръжка на обучаемия в размер на 200 лв. за целия срок на обучение, както и да сключи договор за работа на кораб с обучаемия след придобиване на уговорената квалификация за срок не по-малък от три години. Приел е, че с договора обучаемият се е задължил да възстанови на работодателя предоставената му издръжка в случай на непридобиване на квалификация или в случай на неоснователен отказ за сключване на трудов договор с работодателя. Приел е, че неизпълнението от страна на обучаемия на задължението за придобиване на уговорената квалификация „вахтен помощен капитан“ и работа при ищеца в уговорения срок е породило договорната му отговорност за връщане на предоставената от работодателя издръжка, възлизаща общо на 5800 лв. /по 200 лв. месечно, за 29 месеца/. Прието е, че с договор от 30. 06. 3009 г. „С. шипмениджмънт“ Б.В. е прехвърлило на [фирма] правата и задълженията си по договорите за квалификация, подписани с български студенти от В. и ТУ във В. и след тази дата изплащането на месечните стипендии и осигуряването на стаж е осъществявано от [фирма].
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по шест правни въпроса /процесуалноправни и материалноправни/, относно които се твърди, че са от значение за изхода на делото, както и че по част от въпросите изводите на съда противоречат със задължителната съдебна практика /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, а разглеждането на останалите ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Първите два въпроса засягат проблема дали неправилната квалификация на спорното право означава произнасяне по непредявен иск и води до недопустимост на съдебното решение, както и дали при недопустимост на първоинстанционното решение същото следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция, с твърдения за разрешаването им в противоречие с решение № 439 от 23. 07. 2010 г. по гр. д. № 476/2009 г., I..о., решение № 364 от 11. 02. 2012 г. по гр. д. № 155/2012 г., III г.о., ТР № 1/13г., т.5. В цитираните решения по чл. 290 ГПК, както и в множество други решения на ВКС, формиращи част от задължителната съдебна практика, се приема, че сгрешената правна квалификация не води до недопустимост на решението. Такава би била налице само, когато със същото съдът се е произнесъл по непредявен иск – по правопораждащи факти, различни от заявените от ищеца. В случая, и районният и окръжният съд са разгледали претендираното от ищеца спорно право, произнесли са се по заявените от същия правопораждащи факти и в рамките на претендирания размер, поради което не би могло да се приеме недопустимост на постановените решения. С исковата молба се претендира присъждане на сумата 5800 лв., представляваща равностойността на платена от ищеца на ответника издръжка за 29 месеца обучение /по 29 лв. на месец/, изплащана на основание договор за придобиване на квалификация по чл. 229 КТ, сключен между „С. шипмениджмънт“Б.В. и ответника Д. К., с прехвърлени права и задължения по същия на [фирма]. Правото на обезщетение в посочения размер ищецът основава на т. 2, б.“а“, „б“ и „в“ от сключения договор за квалификация и на последвалото неизпълнение на поетите от ответника задължения за придобиване на квалификация „вахтен помощник капитан“ и за работа при работодателя за срок не по-малък от три години /видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба/, а не само за неизпълнение на задължението за сключване на договор за престиране на труд при работодателя финансирал обучението. По така предявената претенция, очертана от ищеца по страни и правопораждащи факти, са се произнесли първоинстанционният и окръжният съд. А дадената от въззивния съд правна квалификация – чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 4 КТ прецизира, а не променя определената от първата инстанция – чл. 229 КТ, вр. чл. 2 от договора за квалификация. С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск. Формулираният с втория въпрос проблем /за правомощията на въззивната инстанция при недопустимост на първоинстанционното решение/ не е обсъждан от въззивния съд, предвид допустимостта на първоинстанционното решение, поради което доводът за противоречие с ТР № 1/13 г., т. 5 и с решение № 364 от 11. 02. 2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., III г.о. е неоснователен.
Третият въпрос, свързан с необходимостта въззивният съд да разгледа всички въведени с въззивната жалба оплаквания и да обсъди всички събрани по делото доказателства, също не е решен в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 411 от 3. 12. 2015 г. по гр. д. № 2987/15 г., IV г.о., решение № 149 от 3. 07. 2012 г. по гр. д. № 1084/11 г., III г.о. В мотивите към въззивното решение са обсъдени всички доказателства, относими към релевантните за спора факти, както и доводите на страните, имащи отношение към предмета на делото.
Въпросът, свързан с правомощията на въззивния съд при несъответствие на доклада с изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК и със задълженията на въззивния съд при непълнота или неточност на доклада да даде указания за възможността за предприемане на съответните процесуални действия, които страните са пропуснали да предприемат заради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото, въобще не е стоял за разглеждане пред окръжния съд, тъй като въззивната жалба не е съдържала оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, свързано с непълнота на доклада, а въззивният съд не следи служебно за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото процесуални нарушения. В този смисъл, твърдяното от касатора противоречие с ТР № 1/13 г., т. 2 не е налице.
Въпросът за възможността да се цедират права по трудов договор е неотносим към предмета на делото, тъй като процесният договор е по чл. 229 КТ, за придобиване на квалификация, а не трудов. Относно характера на договора има формирана и задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 227 от 19. 04. 2011 г. по гр. д. № 1861, с което е прието, че договорите за професионална квалификация и преквалификация не са трудови, макар и да са уредени от трудовото право, тъй като с тях не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя.
Последният формулиран въпрос е свързан с възможността да се приеме наличие на уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 ЗЗД с получаване от същия на препис от подадена от новия кредитор искова молба и на приложения към нея договор. Въпросът не е от значение за изхода на делото, тъй смисълът на уведомяването на длъжника за цесията е последният да знае на кого да изпълни, а в случая е установено от представените по делото доказателства /преводни нареждания от [фирма] за ежемесечни преводи по банковата сметка на ищеца за периода 28. 07. 2009 г. – 27. 07. 2011 г. включително, заключението на съдебно-счетоводната експертиза, договори за практика по море/, че ищецът е узнал още през 2009 г. за извършената цесия, тъй като именно новият кредитор му е изплащал по банков път уговорената ежемесечна стипендия и е организирал провеждането на съответният стаж при обучението му.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2074 от 11.12.2015 г. по гр.д. № 2860/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: