5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София, 19.04. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 5037 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Л. и В. М. Л.-Р. срещу решение №301 от 15.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 420 по описа за 2016 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 229 от 21.03.2016 г. по гр.д. № 06854 по описа за 2015 г. на Пернишкия районен съд, шести граждански състав, за частично разваляне за една втора идеална част на покупко-продажбата от 29.09.2011 г. на апартамент № 36, находящ се в [населено място], [улица], блок 12, ет.9, и за осъждане на касаторите да върнат на В. Х. С. и Й. Д. С. сумата от 21 875, лв.,представляваща половината от продажната цена на апартамента, както и да заплатят направените по сделката разноски в размер на 5 465,13 лв.
Касаторите твърдят, че решението на Пернишкия окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Задължен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните в своето решение? В случая въззивният съд не е обсъдил възраженията на касаторите, че изпълнителното дело, образувано през 2001 г. е било спряно, не са били извършени действия по принудително изпълнение, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона и оттам и наложената върху процесния имот възбрана също е била заличена, макар да не е била своевременно вдигната от съдебния изпълнител. Затова правото на собственост върху една втора идеална част е била придобита от надарените, а не от взискателя по силата на постановлението за възлагане. Надарените са прехвърлили собствеността на купувачите, поради което не отговарят за евикция.
2. Ex lege ли настъпва прекратяването на изпълнителния процес при наличието на предпоставките по чл.330, ал.1, буква „ д” от ГПК/отм./, респективно по чл.433, ал.1, т.8 от действащия ГПК, или е допълнително необходим изричен акт на съдебния изпълнител?
3. Тече ли срокът за прекратяване на делото по перемпция през времето, когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя?
4. От кой момент настъпва отпадането на действието на наложените по изпълнителното дело запори и възбрани-от момента на прекратяването на изпълнителното дело, по което те са наложени, или от момента на тяхното фактическо вдигане? Даденото по този въпрос разрешение на въззивния съд противоречи на Тълкувателно решение № 47 от 1.4.1965 г. по гр. д. № 23 от 1965 г. на ОСГК.
5. Оригинерно или производно придобивно основание е публичната продан на недвижим имот и следва ли длъжникът по изпълнителния процес да е притежавал продаваното вещно право върху този имот, за да се придобие от купувача по публичната продан? Въззивният съд не е изследвал правото на собственост на длъжника и по този начин е приел, че постановлението за възлагане е оригинерно придобивно основание, което противоречи на задължителната практика на ВКС, отразена в решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр.д. № 17/2012 г. на ВКС.
Ответниците по касационната жалба В. и Й. С. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
В. и Й. С. са изложили в исковата молба, че на 29.09.2011 г. са закупили от ответниците С. и В. Л. апартамент № 36, находящ се в [населено място], [улица], блок 12, ет.9, за сумата от 43 750 лв. От получена на 13.02.2015 г. призовка за делба на апартамента ищците узнали, че за собствеността върху една втора идеална част от него претендира С. М. С., който го е придобил по силата на постановление за възлагане от 21.11.2008 г. по изпълнително дело №444/2007 г., влязло в сила на 24.03.2009 г. Това обстоятелство принудило ищците да сключат спогодба със С. С. и да му заплатят 20 000 лв., за неговата една втора идеална част, за да станат изключителни собственици на апартамента. Въз основа на тези факти ищците са заявили, че ответниците не са изпълнили задължението си по договора за продажба да прехвърлят цялата собственост, поради което са поискали този договор да бъде развален за непрехвърлената една втора идеална част и продавачите да бъдат осъдени да им върнат половината от продажната цена в размер на 21 875 лв. и направените във връзка със сделката разноски от 5 465, 13 лв.
В отговора на исковата молба ответниците са възразили, че са изпълнили задължението си по договора за продажба да прехвърлят изцяло собствеността върху апартамента, тъй като С. С. не е придобил право на собственост върху една втора идеална част от него. Апартаментът им е бил дарен от родителите на 8.05.2008 г., когато възбрана върху него не е имало или ако е имало такава, то тя е отпаднала. Аргументите за този извод на ответниците са били основани на пороци на принудителното изпълнение. Това изпълнение е започнало през 2001 г., когато е наложена възбраната върху апартамента. Първоначалното изпълнително производство е спряно на 14.09.2001 г. на основание чл.329, буква „б” от ГПК/отм./ и повече от две години не са били извършвани изпълнителни действия. Когато изпълнителното дело е било изпратено през 2007 г. на частния съдебен изпълнител, извършил публичната продан, той не е наложил нова възбрана върху апартамента, а е използвал старата, постановена през 2001 г. Ответниците са посочили, че според тях в този случай първоначалното изпълнително дело следва да се счита за прекратено по силата на закона след изтичане на две години, през които не са извършени изпълнителни действия. С прекратяването на изпълнителното дело и изтичане на двегодишния срок действието на възбраната също е отпаднало, независимо от това дали е вдигната или не/ТР № 47 от 1.04.1965 г. по гр.д. №23/1965 г./. Затова не е имало забрана длъжникът да се разпорежда с апартамента и посредством дарението собствеността върху целия апартамент е преминала върху тях, като те съответно са я прехвърлили на продавачите.
Въпреки че тези аргументи на ответниците повторно са били развити и във въззивната жалба, Пернишкият окръжен съд изобщо не ги е обсъдил. Не са били изложени от съда никакви правни доводи дали изпълнителното дело от 2001 г. не е следвало да бъде прекратено и съответно дали наложената по това дело възбрана е могла да запази действието си и да се използва при новото изпълнително дело от 2007 г., или е следвало отново да бъде постановена. Въззивният съд се е задоволил да се позове на разпоредбата на чл.496, ал.2 от ГПК и на чл.433, ал.3 от ГПК, като не се е обосновал защо третира като трето лице взискателя, който е страна в изпълнителното производство и претендира за вещни права, получени от публичната продан в това производство. Липсата на мотиви на въззивния съд по съществените за изхода на спора възражения на ответниците противоречи на трайната практика на ВКС, отразена в решения № 57 от 2.3.2011 г. по гр.д. № 1416 по описа за 2010 г. на Трето Г.О. на ВКС, № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89 по описа за 2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, № 149 от 3.7.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на Трето Г.О., № 7 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г. на Второ Г.О. , № 115 от 30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на Второ Т.О., цитираното от касаторите решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 4581/2014 г. на Първо Г.О. на ВКС и много други. Според тази практика въззивният съд е инстанция, която решава спора по същество. Затова този съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Ето защо по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Останалите въпроси на касаторите, макар да са съществени за изхода на спора, не са били изобщо обсъдени от Пернишкия окръжен съд, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №301 от 15.08.2016 г., постановено
по в.гр.д. № 420 по описа за 2016 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат 546,80/петстотин четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: