6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр.София, 16.05. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 5444 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1476 от 12.7.2016 г., постановено по гр.д.№2183 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., дванадесети състав, с което е потвърдено решение № 7856 от 17.11.2015 г. по гр. д. № 17833 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 19 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу А. С. М., А. Л. Б., Р. М. Д., М. Г. Д., Д. Б. Ч., В. Б. П. и Ю. И. С. искове за солидарно заплащане на обезщетение за претърпени загуби, от които сумата от 4 680 лв., представляваща плащане по договор за извършена проектантска услуга-укрепване на изкоп за жилищна сграда, сумата от 13 269 лв., представляваща заплатени разноски по гр.д. № 4953/2007 г. на СГС, 1-12 състав, и гр.д.№158/2010 г. на САС, 2 състав, както и сумата 282 051 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяваща се в платена цена по два предварителни договора.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е във второинстанционно съдебно решение да се потвърждават становища на първоинстанционния съд, без да се изразяват собствени такива и да не се вземат под внимание доводите и доказателствата на ищеца, изложени във въззивната му жалба и писмени бележки и представлява ли горното липса на справедлив състезателен процес и нарушаване правото на защита на дружеството, гарантирано от Е. ?
2. Представлява ли клаузата в процесния предварителен договор, забраняваща сключване на други договори преди сключване на окончателния договор за суперфиция, по същество предварителна забрана от ползване от дружеството на права, невъзникнали към момента на подписване на предварителния договор и действителна или нищожна е тази клауза от договора?
3. Допустимо ли е второинстанционно решение, в което делото не е разгледано обективно и съдът кредитира изявленията на другата страна, която черпи права от собственото си недобросъвестно поведение?
4. Допустимо ли е апелативен съд да приема без анализ изводите на първоинстанционния съд за виновно поведение на страната, които не са аргументирани и обосновани съгласно ЗУТ и Наредба № 4 за съдържанието на инвестиционните проекти?
Ответниците по касационната жалба А. С. М., А. Л. Б., Р. М. Д., М. Г. Д., Д. Б. Ч., В. Б. П. и Ю. И. С. считат, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за заплащане на 2 000 лв. разноски за касационното производство.
Съдът констатира, че касационната жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени загуби в размер на сумата от 4 680 лв., представляваща плащане по договор за извършена проектантска услуга-укрепване на изкоп за жилищна сграда, трябва да бъде оставена без разглеждане, тъй като касае иск с цена под 5 000 лв., който не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК. По допускането на касационната жалба срещу останалите части на решението Върховният касационен съд приема следното:
[фирма] е сключило на 29.11 2005 г. предварителен договор, с който ответниците са се задължили да прехвърлят на дружеството правото на строеж срещу 34 процента от разгънатата застроена площ на сградата, а дружеството-да построи за своя сметка тази сграда съгласно одобрения архитектурен проект. С нотариална покана от 13.12.2007 г. ответниците са отправили до дружеството заявление за разваляне на договора, а дружеството на свой ред е завело иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Този иск е бил отхвърлен от съдилищата поради липса на ясна индивидуализация на продажната цена и квотите на съсобствениците в договора и липсата на разрешение за строеж, което е условие за пораждане на задължението за учредяване на правото на строеж. След това дружеството е предявило искове за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, които се състоят в разноските по делото за обявяване на предварителния договор за окончателен в размер на 13 269 лв. и за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 282 051 лв., които представляват неплатена цена по два предварителни договора за обекти в сградата. Основанието, което според дружеството ангажира отговорността на ответниците, е неизпълнението на задължението им по чл.6, т.2 от договора да упълномощят с нотариално заверено пълномощно лице, посочено от дружеството, за снабдяване от тяхно име с всички необходими документи, касаещи проектирането и строителството, като по този начин ответниците не са оказали необходимото съдействие на строителя. Ответниците са възразили, че дружеството не е изготвило цялостната проектна документация съгласно чл.11, т.1 от договора и до подаване на нотариалната покана не им е предоставен идеен инвестиционен проект във всичките необходими части. Посочили са, че предварителните договори за обекти в сградата са сключени в нарушение на т.13 от договора, който позволява това да стане едва след учредяване на правото на строеж, поради което не носят отговорност за пропуснати ползи от неизпълнението на тези договори. Заключението на вещото лице по делото във връзка с първото възражение на ответниците е, че представените от дружеството проекти наистина нямат стойност на пълна проектна документация по смисъла на чл.11, т.1 от договора между страните. След приемане на заключението всички доводи и съображения на касатора, изложени в писмените защити и във въззивната жалба, целят опровергаване на този извод на експертизата. По същество разсъжденията на касатора се свеждат до твърдението, че документацията е напълно достатъчна за издаване разрешение за строеж, за което е попречила само липсата на съдействие на ответниците.
Въз основа на техническата експертиза въззивният съд е приел, че касаторът няма качеството на изправна страна по договора. Изложил е евентуални съображения, че дори ответниците да не са оказали необходимото съдействие, това поведение не е такова, без което длъжникът не би могъл да изпълни задълженията си по чл.2 и чл.3 от договора-тоест няма пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на дружеството. Съдът е отрекъл изобщо наличие на връзка между евентуалното неизпълнение на ответниците и твърдяната вреда от страна на дружеството, както и предвидимостта и. Счел е, че разноските по другото дело не могат да бъдат квалифицирани като вреда, която е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението. Позовал се е на трайната съдебна практика, според която отговорността за заплащане на разноските по делото е обективна и може да се реализира във висящия исков процес, а извън него-единствено при злоупотреба с процесуални права. По отношение на пропуснатите ползи съдът е констатирал, че те са пряка и непосредствена последица от извършеното от касатора нарушение на клаузата на чл.13, т.1 и т.2 от договора, а не на поведението на ответниците.
Във връзка с мотивите на обжалваното въззивно решение касаторът е формулирал във въпросите и уточненията към тях няколко проблема, които могат да бъдат обобщени в четири групи.
В първата група са изложени оплаквания от процесуални действия/смяна на съдии, неправилни указания за внасяне на такси, несъществени грешки в мотивите, неподходящо подреждане на книжа и други подобни/, които не са повлияли на правилността на решението, а евентуално-на бързината на процеса. Тези проблеми нямат никакво отношение към същността на материалноправния спор и затова не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Втората група проблеми касае задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички доказателства по делото. По този въпрос въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон и на задължителната практика на ВКС, тъй като е възприел изводите на вещото лице, а не твърденията на страната във въззивната жалба, макар да не ги е обсъдил подробно. Въпросът не може да послужи за допускане на касационно обжалване, понеже освен върху неизправността на касатора, решението на въззивния съд почива и върху други съображения. Ясно е посочено в мотивите, че дори да се приеме за доказано твърдението на касатора за представяне на пълна строителна документация, при което само липсата на съдействие от страна на ответниците е попречила за издаване разрешението за строеж, има допълнителни доводи за отхвърляне на исковете поради липсата на причинна връзка между твърдяното неизпълнение и претендираните вреди.
Третата група въпроси са свързани с грешки в логическото мислене, необективност и лично пристрастие на съдебния състав и превратното тълкуване на доказателствата. Такива пороци не се констатират от настоящата инстанция, поради което въз основа на тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване.
Четвъртият въпрос засяга възможността касаторът да сключва предварителни договори за продажба на отделни обекти, преди да е учредено правото на строеж. Въззивният съд не е отрекъл тази възможност, а е приел, че касаторът няма право на обезщетение от другата страна за пропуснати ползи, след като е сключил такива договори в противоречие с клаузата на чл.13 от договора между страните. В този случай вредите се дължат на неговото поведение и няма причинна връзка с евентуалното неизпълнение от страна на ответниците. Следователно съдът не е обсъждал наличието на обща и валидна спрямо всички забрана за касатора да сключва предварителни договори преди учредяването на правото на строеж. Приел е само, че последиците от сключването на такива договори са за сметка на касатора и не ангажират ответниците с отговорност за пропуснати ползи. Ето защо разсъжденията на касатора относно нищожността на предварителния отказ от права нямат отношение към изхода на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в частите, с които е потвърдено решението на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете за заплащане на сумата от 13 269 лв., представляваща разноски по гр.д. № 4953/2007 г. на СГС, 1-12 състав, и гр.д.№158/2010 г. на САС, 2 състав, както и на сумата 282 051 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяваща се в платена цена по два предварителни договора.
При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбата 2 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] против решение № 1476 от 12.7.2016 г., постановено по гр.д.№2183 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., дванадесети състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 7856 от 17.11.2015 г. по гр. д. № 17833 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Първо Г.О., 19 състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу А. С. М., А. Л. Б., Р. М. Д., М. Г. Д., Д. Б. Ч., В. Б. П. и Ю. И. С. иск за солидарно заплащане на обезщетение за претърпени загуби в размер на сумата от 4 680 лв., представляваща плащане по договор за извършена проектантска услуга-укрепване на изкоп за жилищна сграда.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в останалите части.
ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:121272766, да заплати на А. С. М.-[ЕГН], А. Л. Б.-[ЕГН], Р. М. Д.-[ЕГН], М. Г. Д.-[ЕГН], Д. Б. Ч.-[ЕГН], В. Б. П.-[ЕГН], и Ю. И. С.-[ЕГН], сумата 2 000/две хиляди/ лв. разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: